Решение № 5811 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5811 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

В. Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от В. Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100512300 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3829 от 14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 29587/2022 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. П. П. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено че ответницата дължи сумата от 1251,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 94,19 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 5.12.2018 г., сумата от 37,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. ведно със законна лихва от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,06 лв. за периода от 30.12.2015 г. до 5.12.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 79791/2018г.на СРС, 124 състав, като неоснователни. С решението е отхвърлено и искането на ищеца за заплащане на разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД като неправилно, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано наличието на облигационно правоотношение между страните и конкретно качеството на В. П. П. на собственик на топлоснабдения имот. Твърди се, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот и съответно - клиент на ТЕ, съгласно чл. 153, ал. 1 от ГПК, поради което дължи заплащане на доставена енергия за процесния период.

1

Въззиваемата В. Петров не е подала отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу В. П. П. искове за признаване за установено, че В. П. П. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 79791/2018 г. по описа на СРС, а именно: сумата 1251,82 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 94,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 14.09.2017 г. до 05.12.2018 г.; сумата 37,53 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2015г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането; и сумата 6,06 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.12.2015 г. до 05.12.2018 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 133621, е битов клиент на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Поддържа се, че в този имот е доставяна топлинна енергия в периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., но не е заплатена стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимата сума за услугата дялово разпределение.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете. Заявява, че оспорва дължимостта на претендираните суми, не и техния размер. Излага възражение, че не е страна по облигационно правоотношение с ищеца по повод доставка на топлинна енергия в процесния имот. Оспорва до имота да е била осъществявана реална доставка на топлинна енергия през процесния период, както и средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали метеорологична проверка. Навежда и възражение за недължимост на претендираните мораторни лихви върху главницата за топлинна енергия и на претедираната цена за услугата дялово разпределение.

Оспорва наличието на валиден договор за дялово разпределение. Прави възражение и за погасяване по давност на претендираните вземания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед въведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на 2 топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том III, рег.№ 8820, дело № 300/09.06.2005 г. на нотариус В.В. при Софийски районен съд, с който ответницата В. П. П. е закупила от К.С.П. процесния апартамент № 60, находящ се в гр.София, ж.к. **** със застроена площ 55,14 кв.м., заедно с избено помещение №13, ведно с 0,861 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Представен е и нотариален акт №166, том VI, рег.№ 4986, дело № 1075 от 2007 г. на нотариус Ц.З. от 03.12.2007 г., с който ответницата В. П. П. е учредила договорна ипотека върху горепосочения имот в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.

Не се твърди от ответницата, а и не са налице данни по делото, след придобиването на собствеността върху имота с горепосочения нотариален акт тя да се е разпоредила с него изцяло и или отчасти, нито да са се осъществили други факти, довели до изгубване правото на собственост върху имота. Не се твърди и не са налице и доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С оглед на горното следва да се приеме, че в исковия период ответницата В. П. е била собственик на процесния топлоснабден имот, съответно – клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Отделно от това, по делото е представено подадено от ответницата заявление-декларация вх. № 00-1750/11.2006 г. до „Топлофикация София“ ЕАД с искане за откриване на партида на нейно име за процесния апартамент. Само по себе си искането до топлофикационното дружество за откриване на индивидуална партида от едно лице представлява предложение за сключване на договор за продажба на топлина енергия, а след като дружеството е приело искането на лицето и е открило партида за имота на негово име, се приема, че между тях е сключен такъв договор. В случая, както бе посочено, качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия е възникнало с факта на придобиването собствеността върху имота и в процесния период облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия е съществувало между нея като собственик на имота и ищцовото дружество по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Подадената от ответницата изрична молба за откриване на партида на нейно име за имота е потвърждение на възникналото между страните облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

С оглед на гореизложеното е неоснователно направеното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за липса на облигационна връзка между нея и ищеца по продажба на топлинна енергия за процесния апартамент.

Видът, количеството, стойността на отчетената и начислена топлинна енергия за процесния период са установени от приетото, неоспорено от страните заключение на допуснатата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява, че имот с абонатен номер 133621 - апартамент № 60, находящ се на ет. ****, гр. София, е топлоснабден, като в процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. в имота е доставяна топлинна енергия. Общият размер на дължимите суми за процесния период съгласно изравнителните сметки е в размер на 1251,82 лв. Размера на дължимите суми за топлоенергия не е оспорен от ответницата, която в отговора на исковата молба изрично заявява, че не оспорва размера на 3 претендираните суми от ищеца за главница за ТЕ.

Съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, е извършвано от „Нелбо инженеринг” ООД въз основа на сключен договор с Етажната собственост. Дружеството е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в отделните обекти, което се установява от приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза във въззивното производство. Според заключението на СТЕ, сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. като „Топлофикация София” ЕАД ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Измервателното средство е преминало необходимия метрологичен контрол. За процесния период за имота на ответницата са начислявани само суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /заплащането на която е дължима от всички клиенти в сграда – етажна собственост, независимо дали има топлоподаване към отоплителните тела в имотите им - чл. 153, ал. 6 от ЗЕ/, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/.

Начисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е извършено съобразно методиката по приложение към чл. 61, ал.1, т. 6.1.1 на Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването /отм./. Топлинната енергия за БГВ е начислявана на база като изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имота. С отговора на исковата молба ответницата изрично заявява, че не оспорва размера на дължимите суми за топлинна енергия.

С оглед на горното изводът е, че ответницата дължи заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинната енергия за БГВ, в претендираните от ищеца размери.