Решение № 363 от 27.03.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 91/2026
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 27.03.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Огнян Евгениев
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 - 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 - 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 - 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 - 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.47, т.6 · Закон за защита от дискриминация
- чл.5 · Закон за защита от дискриминация
- чл.54 · Закон за защита от дискриминация
- чл.68, ал.1 · Закон за защита от дискриминация
- §1, т.1 · Закон за защита от дискриминация
- §1, т.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 87, ал. 1, т. 14 · Изборен кодекс
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 363
Монтана, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700091 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.68, ал.1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във вр. с чл.145 и сл. във вр. с чл.226, ал.1 от Административно процесуален кодекс (АПК).
С Решение №2094/24.02.2016г. по адм.дело №10584/2025г. по описа на ВАС е обезсилено Решение №679/08.07.2025г. по адм.дело №165/2025г. по описа на Административен съд Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията дадени в мотивите. Делото е разпределено на настоящият съдебен състав, който в изпълнения на указанията дадени с мотивите на решението на ВАС е конкретизирал предмета на жалбата.
Производството е образувано по повод подадена жалба от С. А. С. – Кмет на Община Бойчиновци, подадена чрез пълномощника му адвокат И., срещу Решение №116/19.03.2025г. на Комисия за защита от дискриминация, IV-ти специализиран състав, в частта му: I. Установява, че с действията си ответната страна С. А. С. – Кмет на Община Бойчиновци е извършил тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР ЗЗДискр, във вр. с чл.5 от ЗЗДискр на основата на защитения по чл.4, ал.1 признак „политическа принадлежност“ спрямо К. П. Т.; II. Препоръчва на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр на ответната страна С. А. С. – Кмет на Община Бойчиновци, занапред с постановяване на настоящето решение да съблюдава спазването на ЗЗДискр, като се въздържа от поведение, което създава предпоставки за неравно третиране или което води до накърняване достойнството и частта на лицата.
В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Й., поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен, като доводи излага в писмена защита и моли присъждане на разноски по делото.
Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт К., оспорват жалбата в постъпило по делото възражение, като поддържа законосъобразността на оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски по делото.
Заинтересованата страна, К. Т. не взема становище по делото.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на Решение №116/19.03.2025г. на Комисия за защита от дискриминация, IV-ти специализиран състав, в частта му: I. Установява, че с действията си ответната страна С. А. С. – Кмет на О. Б. е извършил тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР ЗЗащДискр, във вр. с чл.5 от ЗЗДискр на основата на защитения по чл.4, ал.1 признак „политическа принадлежност“ спрямо К. П. Т.; II. Препоръчва на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр на ответната страна С. А. С. – Кмет на Община Бойчиновци, занапред с постановяване на настоящето решение да съблюдава спазването на ЗЗДискр, като се въздържа от поведение, което създава предпоставки за неравно третиране или което води до накърняване достойнството и частта на лицата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Относно компетентността на административния орган:
Съгласно разпоредбата на чл.54 от ЗЗДискр, след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. В случая, с Разпореждане №739/30.10.2023г. на Председателя на Комисията за защита от дискриминация (л.25 от делото) е образувал производството по преписка №4262 по жалба на К. П. Т. срещу С. А. С. – Кмет на Община Бойчиновци и преписката е разпределена на четвърти специализиран състав, който включва Б. Х., П. К. и О. К.. Определения състав е избрал О. К. за докладчик по преписката, както се установява от писмо вх.№12-11-2101/16.11.2023г. (л.27 по делото). Последното заседание на определения състав е проведено на 31.10.2024г., като със Заповед №12-11-1934/31.10.2024г. (л.173 по делото), София Й. е определена за заместващ П. К.. Така формирания състав на комисията е обявил преписката за решаване, а в последствие е постановил оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от Правила за производство пред Комисия за защита от дискриминация, Председателя на КЗД има правомощия да променя съставите и да създава заседателни състави ad hoc, тоест в случая състава, който е постановил оспорения административен акт е надлежно формиран, респективно налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Относно формата на административния акт:
Оспорения административен акт е издаден при спазване на изискванията за формата му предвидени в чл.66 от ЗЗдискр. Административния орган е изложил надлежни фактически и правни основания, които са обосновали издаването на оспорения административен акт. Подробно са обсъдени становищата на страните и са изложени мотиви, които обосновават решението на компетентния административен орган.
Относно спазване на административнопроизводствените правила:
Настоящият съдебен състав не установява в хода на воденото административно производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на оспорения административен акт. Страните във воденото административно производство са надлежно конституирани в съответствие с жалбата на оспорващия, като те са надлежно уведомени за заседанията на комисията и им е предоставена възможност да ангажират доказателства в административното производство.
Относно оспорването в частта му: I. Установява, че с действията си ответната страна С. А. С. – Кмет на Община Бойчиновци е извършил тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР ЗЗащДискр, във вр. с чл.5 от ЗЗДискр на основата на защитения по чл.4, ал.1 признак „политическа принадлежност“ спрямо К. П. Т.:
В административното производство и по делото е безспорно установено, че К. П. Т. е работила в общинската администрация на [населено място], като е заемала длъжността „Секретар на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН)". Видно от Протокол от 23.07.2023 г. от Събрание за номиниране на кандидати за Кмет на община и кметове на кметства в Община Бойчиновци, след проведено гласуване по т.2 от дневния ред и на основание Решение № 99-00-ГИК-028/26.06.2023 г. на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ за провеждане на общинско събрание за номинации за участие в местните избори през есента на 2023 г., К. П. Т. е номинирана за общински съветник. Това обстоятелство се установя и от Удостоверение за регистрация на кандидат за общински съветници (по чл. 87, ал. 1, т. 14 от ИК) № 13-ОС/22.09.2023 г., където е посочено, че с Решение № 55-МИ от 22.09.2023 г. К. П. Т. е регистрирана за кандидат за общински съветници, издигната от ПП ГЕРБ. В жалбата си до КЗД, К. П. Т. твърди, че в тази връзка й е било заявено от оспорващият, в качеството му на Кмет на Община Бойчиновци, че щом се кандидатира за общински съветник от ПП ГЕРБ ще се наложи да си подаде заявление за напускане на работното си място като секретар на МКБППМН или ще бъде уволнена, тьй като няма как да продължат да работят заедно. В жалбата си и пред КЗД, К. П. Т. заявява, че след като е присъствала на въпросното събрание за номинирането и за кандидат за общински съветник е била поканена в кабинета на оспорващия на 31.07.2023г., където е била принудена от него да си подаде заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие. В последствие, К. П. Т. е подала повторна молба, с която е поискала да оттегли предходната, но същата е получила отхвърлителна резолюция от оспорващия, като на 02.08.2023г. е била посетена от служители на Община Бойчиновци, които са направили опит да й връчат заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която отказала да подпише. В случая спорен се явява въпросът дали по отношение на К. П. Т. е осъществен „тормоз“ по признак „политическа принадлежност" спрямо нея от страна на оспорващия в качеството му на Кмета на Община Бойчиновци. С оглед изясняване на този спорен по делото въпрос като свидетел по делото беше разпитана И. А., която заема длъжността секретар н общинска администрация Бойчиновци, като съдът кредитира нейните свидетелски показания, като обективни, дадени под страх от наказателно преследване и отразяващи нейните възприятия по случая. Свидетеля И. А. изяснява, че К. П. Т. е отишла по своя инициатива в кабинета на Кмета на Община Бойчиновци и е завила желание да напусне работа по взаимно съгласие с работодателя. Тези свидетелски показания кореспондират с приетата по делото молба, с която К. П. Т. е заявила желание да напусне работа в общинска администрация Бойчиновци. В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр е дадена легална дефиниция на понятието за тормоз - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. По силата на разпоредбата на чл.5 тормозът се счита за дискриминация. От събраните по преписката пред административния орган доказателства, както и в хода на настоящето съдебно производство не се установява по отношение на оспорващата да е осъществен тормоз по защитим признак по смисъла на чл.4, ал.1, тъй като липсват каквито и да е конкретни установявания, оспорващия в качеството си на Кмет на Община Бойчиновци да е имал поведение и действия, които да обосноват обратен извод. Действително в случая К. П. Т. подала втора молба с вх. № МН-38512/01.08.2023 г., в която сочи, че на 31.07.2023 г. е подала молба за напускане, като е била в състояние на предизвикан стрес и в болничен отпуск, като желае да я оттегли, тъй като не желае да напуска, но оспорващия в качеството си на Кмет на Община Бойчиновци има законовото право да приеме или да не приеме тази молба, като това, че не е приел оттеглянето на молбата не може да се подведе под каквато и да е форма като тормоз по смисъла на §1, т.1 във вр. с чл.5 от ЗЗДискр. Пълния разбор на доказателствата изисква да се посочи, че за процесния период К. П. Т. е представила Болничен лист № Е20231904187/01.08.2023 г. за отпуск поради временна неработоспособност в периода 31.07.2023 г. до 14.08.2023 г., който е анулиран с ЕР № 01035 от 172/16.11.2023 г. като необоснован и неправомерно издаден поради липса на медицинска документация, обосноваваща издаването му, като това дава индиция, че след подадената молба за прекратяване на трудовото правоотношение, К. П. Т. е опитала да осуети последствията от подадената молба, но не установява под каквато и да е форма като тормоз по смисъла на §1, т.1 във вр. с чл.5 от ЗЗДискр.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на административния орган, че в хода на производството пред административния орган са събрани множество противоречиви доказателства и спора не е могъл да бъде безспорно изяснен, но не споделя доводите му, че оспорващия е извършил тормоз по смисъла на §1, т.1 във вр. с чл.5 от ЗЗДискр на основата на защитен признак по чл.4, ал.1 „политическа принадлежност“ спрямо К. П. Т.. Не се установява с надлежни доказателства в случая оспорващия да е имал по отношение на К. П. Т. нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което да е имало за цел или резултат накърняване достойнството и и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Относно оспорването в частта му: II. Препоръчва на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр на ответната страна С. А. С. – Кмет на Община Бойчиновци, занапред с постановяване на настоящето решение да съблюдава спазването на ЗЗДискр, като се въздържа от поведение, което създава предпоставки за неравно третиране или което води до накърняване достойнството и частта на лицата Според настоящият съдебен състав, оспорването в тази му част е недопустимо. Това е така, тъй като в тази част волеизявление на административния орган е с препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. За разлика от задължителните предписания, които представляват принудителни административни мерки, препоръките по чл.47, т.6 от ЗЗДискр нямат правнообвързващ ефект и не представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 - 4 от АПК. Още по-малко тези препоръки могат да се отъждествят със санкция - неблагоприятно въздействие в правната сфера на санкционирания, свързано с едностранно принудително ограничаване на негови субективни права. Трайна и константна е практиката на Върховния административен съд относно правното естество на препоръките по чл.47, т.6 от ЗЗДискр в смисъл, че същите не подлежат на съдебен контрол. Доколкото отправената до оспорващия препоръка има изцяло препоръчителен характер, израз е на превантивната функция на КЗД и изпълнението й не е скрепено с държавна принуда, то с нея не се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, поради което не е налице правен интерес от съдебното й оспорване.
Разпечатката съдържа 28 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3d2e5ac-3f53-40ba-b263-031782149321