Решение № 946 от 01.12.2023, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 946

Хасково, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260701227 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ю. Х. - [държава], против Решение № УПП-1985/07.11.2023 г. на И. орган към Държавна агенция за бежанците.

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби на закона. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.

В решението не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила e явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в [държава], с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които жалбоподателят бил обект в [държава], но всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

Нарушението на материалния закон се аргументира и с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1 т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава], както и относно факта, че положението в страната се влошава непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му.

Органът обаче приел, че жалбоподателят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в [държава]. Жалбоподателят твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ.

Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в [държава], щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в [държава] и това била причината да напусне страната. Като незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Заявява се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Представлява се от назначения му процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена на посочените в нея основания.

ОТВЕТНИКЪТ – И. О. при ДЪРЖАВНА

АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, Транзитен център – [населено място], чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавна агенция за бежанците при

Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец с вх. № 105450-12772/31.10.2023 г., а втората - подадена чрез ТЦ – [населено място] с вх. № 3088/03.11.2023 г., заведени в ДАБ под рег. № УП-15462/03.11.2023 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.

В Регистрационен лист рег. № УП-15462/03.11.2023 г. търсещият закрила е записан с имената Ю. Х., гражданство: [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, религия – сунит, етническа принадлежност – арабин, професия - готвач, със средно образование, неженен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-15462/06.11.2023 г. на ДАБ,

Директорът на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП-15462/06.11.2023 г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Не бил използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] на 25.05.2023 г., със самолет, легално, с паспорт, в посока [държава]. Пребивавал там легално в продължение на четири месеца. Документите му останали там. В България пристигнал нелегално, с група от 11 човека, като използвали дупка в мрежата. Един месец вървяли в гората и стигнали до [държава], но били арестувани на границата. Ако не бил арестуван, крайната му цел била да стигне до [държава]. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава, не бил осъждан. Напуснал [държава] поради това, че работел във френски ресторант, за което получавал двеста евро на месец. Разходите му били обаче 500 евро, освен това майка му била болна, а издържал и сестра си. Това била единствената причина да напусне [държава]. Конкретният повод бил, че се наложило да освободят наетото под наем жилище и да се преместят в по-малко и неудобно. Искал да събере пари за по-голямо жилище. Заявил, че не би се завърнал в [държава]. Искал да живее в Европа. Конкретното му искане към България било да премине оттук. Не бил членувал в политическа партия или организация. Нямал неприятности с власти, с армия или полиция в страната си по произход. Не получавал заплахи от никого в страната си. Срещу него не било упражнявано физическо насилие. Подал молба за закрила в Република България, за да продължи напред.

С Решение № УПП-1985/07.11.2023 г. на

И. орган в Транзитен център – с. Пъстрогор при ДАБ М. К., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Ю. Х. на основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 08.11.2023 г., а жалбата срещу решението е подадена същия ден (видно от поставения входящ номер).

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл.

84, ал. 2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – М. Д. К., главен експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-292/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

В случая чужденецът е регистриран на 03.11.2023 г., а оспореният акт е издаден на 07.11.2023 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на [държава] такива, които са изцяло от икономически характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Същият заявява, че напуснал [държава] поради липсата на добре платена работа и достатъчно удобно жилище, невъзможността да издържа семейството си и че желанието му е да отиде във [държава]. Оспорващият заявява, че не е бил арестуван, преследван, обект на репресии или насилие, че не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на властите по повод етническата си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал.

Разпечатката съдържа 48 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3d2d03d-6399-47ee-9326-3ae5716203e4