Решение № 1214 от 30.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…….../...........12.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Христина

Атанасова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 743/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А.С.И., с ЕГН

**********, с постоянен адрес ***** срещу „БУЛ ИНС“

АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" № 87, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Себайдин Ибрям Смаил, починал на 19.01.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 09.01.2018г. на третокласен път 208 /гр.Айтос-гр.Провадия/ в района на 88 км., по вина на водача на л.а. „БМВ”, модел 325 с ДК № ******, Т.М.А., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/02/117001355075, издадена от „БУЛ ИНС" АД, валидна до 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 978/2018 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 16.03.2019 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица №BG/02/117001355075, издадена от „БУЛ ИНС“ АД, валидна до 08.05.2018г. Ищцата твърди, че в резултат от смъртта на баща й в нейния живот настъпила празнота от тежката, внезапна и изключително тежка загуба, тъй като връзката помежду им била много силна, а баща й бил в своята най-активна възраст. По предявената на 23.01.2019г. застрахователна претенция липсва произнасяне от страна на застрахователя, поради което се прави искане за ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за недопустимост на производството, с твърдения за нередовност на исковата молба поради неуточнен механизъм на ПТП и за недовършеност на процедурата по чл.498 от КЗ поради отказ на ищцата да представи изисканите от застрахователя доказателства за настъпване на застрахователното събитие. В условията на евентуалност оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП и факта на настъпили в причинно-следствена връзка с него неимуществени вреди, както и техния интензитет, проявление и продължителност. Твърди се изключителен принос на пострадалия, който прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпването на събитието, изразяващ се в шофиране без поставен предпазен колан. По тези съображения счита, че вредите не са резултат от деликт, а от случайно деяние. Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен и неоправдано завишен. Прави се искане за намаляването му в случай на уважаване на иска съобразно действително претърпените вреди, след което да бъде приспадната степен на съпричиняване от 70%. Претенцията за присъждане на законна лихва се оспорва изцяло с твърдения, че застрахователят не е поставен в забава, тъй като увреденото лице не е представило поисканите по реда на чл.106, ал.3 от КЗ доказателства.

В срока по чл. 372, ищцата депозира допълнителна искова молба, в която репликира възраженията на ответника. Счита, че е недопустимо да се преразглеждат въпросите, свързани с механизма на ПТП, при наличието на влязла в сила присъда. Наличието на причинна връзка също е безспорен елемент от присъдата, поради което счита за неоснователно предприетото от ответника оспорва в тази насока. Поддържа, че не е налице принос от страна на пострадалия с оглед установения механизъм – навлизане в неговата лента за движение. Твърди се, че по време на ПТП пострадалият е бил с предпазен колан. С оглед получените травматични увреждания наличието или не на поставен колан не е от значение. Размерът на претенцията е съобразен с принципа по чл.52 от ЗЗД и е определен в минимума на лимита, който покрива застраховката. В хода на предявената застрахователна претенция на застрахователя са били предоставени всички доказателства необходими за произнасянето му. Не се оспорва, че лихвата се дължи от момента на предявяване на писмената застрахователна претенция.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора.

В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените съображения, възражения и оплаквания.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното НOХД № 978/2018г. по описа на OС Бургас, че с влязла в сила на 16.03.2019г. Присъда 290/29.11.2018г. обвиняемата Т.М.А.е призната за виновна за това, че на 09.01.2018г. на третокласен път 208 (гр.Айтос-гр.Провадия), в района на 88 км, при управление на МПС – л.а. „БМВ” модел 325, с рег. №******, нарушила правилата за движение: чл.20, ал.1 от ЗДв. и с това по непредпазливост причинила смъртта на С.И.С.ЕГН ********** от гр.Айтос, починал на 19.01.2018г.

Починалият е баща на ищцата, видно от представеното удостоверение за родствени връзки.

Не е спорно между страните, л.а. „БМВ” модел 325, с рег. №******, управляван от Танзиле Мехмед Али, е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица №BG/02/117001355075, сключена с „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, със срок на действие от 09.05.2017г.

– 08.05.2018 г.

Предвид релевираното от ответника възражение за съпричиняване е проведена комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че непосредствената причина за смъртта на С.И.С.е масивна белодробна тромбоемболия, дължаща се на откъснати тромби от фрактурата на таза.

Тази тромбоза е очаквано, но непредвидимо по време усложнение. Смъртността при белодробни тромбоемболии е много висока - 60-80% от случаите, въпреки приложеното лечение. Управляваният от пострадалия автомобил „Фиат Типо” е в производство от 1988г. до 1995г. Същият е фабрично оборудван с три точкови предпазни колани на всички места, в моделите до 1993г. предпазни въздушни възглавници не се монтират, а в някой от модификациите след 1993г. се монтира въздушна възглавница само за водача. В случая в приложените по делото материали липсват данни, от които да се установи каква е комплектацията на автомобила, но видно от фотоалбума не се виждат следи от задействана предпазна въздушна възглавница. При челния удар между лекия автомобил на пострадалия и насрещно движещия се л.а. „БМВ 325” върху пострадалия са действали инерционни сили отпред и отляво-напред – противоположни на посоката на удара. При удара л.а.

„Фиат Типо” е получил силна деформация на купето в областта на предната му лява част, съществена част от таблото и волана на автомобила са били силно деформирани и изместени навътре в посока шофьорската седалка. Въпреки това уврежданията по тялото на пострадалия са ограничени само в областта на корема, таза и в по-лека степен в областта на долни крайници. Това, както и лентовидното кръвонасядане в областта на корема, дава основание да се приеме, че по време на инцидента пострадалият е бил с поставен предпазен колан. При поставен триточков обезопасителен колан се обездвижва движението на основната част на тялото /торса/. Този вид защита е предвидена за противодействие рязкото политане на тялото напред вследствие на породеното от челен удар отрицателно ускорение.

Този вид защита не е подходяща за предпазване на човешкото тяло от внезапно породени странични сили. Експертизата приема, че най-вероятно по време на инцидента пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Това е намалило до голяма степен получените при челния удар механични травми по пострадалия.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свид. Х.

Балтаджиев, с когото ищцата съжителства на съпружески начала от три години. От показанията му се установява, че ищцата живее в гр.Варна, а баща й приживе е живял в гр.Айтос. Двамата били в добри отношения. Ищцата посещавала баща си веднъж на един-два месеца. Свидетелят е виждал бащата на ищцата общо два-три пъти. Ищцата не работи, има няколко деца (свидетелят не знае точният им брой), от които отглежда само едно, а останалите са с неизвестно за свидетеля местонахождение. Свидетелят счита от една страна, че ищцата като малка е живяла с майка си и баща си, а от друга - че е отраснала в гр.Варна, без да е сигурен.

Излага, че ищцата е родена в гр.Айтос и после се е преместила в гр.Варна, не е ходила на училище. Бащата на ищцата има друг брак. Свидетелят познава майката на ищцата, но не знае къде живее. След смъртта на баща си ищцата припаднала няколко пъти, било й тежко.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили вреди. Съгласно чл. **, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на произшествието не са предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 09.01.2018г., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

В качеството си на низходяща на починалия при ПТП ищцата е от кръга на легитимираните да претендират застрахователно обезщетение лица. Близката родствена връзка между ищцата и починалия е основание да се компенсират претърпените от нея страдания, произтичащи от преждевременната смърт на роднина от тесния семеен кръг, тъй като предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко нейния душевен мир. Понесените от ищцата неимуществени вреди се установяват посредством събраните по делото гласни доказателства. По изложените съображения искът се явява доказан по основание.

Критериите, които подлежат на преценка при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. В т. II от постановлението са изброени примерните критерии, чиято преценка е от значение за справедливия размер на обезщетението и за правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като такива са посочени възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му; степента на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение; действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение. Изрично е указано, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с оценка на посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното дело обстоятелства, от които зависи справедливият паричен еквивалент на понесените от увредения морални болки и страдания от загубата на негов близък. Подлежат на оценка обстоятелствата, установяващи съдържанието на общуването между починал и преживял приживе, при съвместното им съжителство: взаимопомощ, подкрепа, съчувствие, поддържане на позитивна семейна атмосфера и пр.