Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 24.07.2018, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 78/2018
Вид
Решение № 65
Подписан
24.07.2018
В сила
08.11.2018
Състав
ДИАНА СИМЕОНОВА СТАТЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.51 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.52 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.276, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.413, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
  • § 1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.2, ал.1 · Наредба за задължителното застраховане
  • чл.4, ал.1 · Наредба за задължителното застраховане

Р Е Ш Е Н И Е

65

24.07.2018г.

ПАНАГЮРИЩЕ

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ

Десети май

2018 на

Година в публично заседание в следния състав:

ДИАНА СТАТЕЛОВА

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НЕНКА ИВАНОВА

Секретар и прокурор КРАСИМИР ТАНЕВ като разгледа докладваното от съдия

СТАТЕЛОВА

78

2018

НАХД № по описа за год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Г.Ч., срещу Наказателно постановление № 13-000550 от 16.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик. В жалбата се сочи, че с АУАН № 13-000550 от 19.06.2017г. е наложено административно наказание „Имуществена санкция в размер на 2000,00лв.“ за нарушение на чл.276, ал.1 от КТ, чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука“ и т.9 от Приложението към Заповед № РД-01-681 на Министерство на труда и социалната политика. Жалбоподателите сочат, че в хода на производството по издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е посочено мястото на извършване на нарушението, в разрез с императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че освен невъзможността жалбоподателят да разбере вмененото му нарушение, това води и до невъзможност да се определи териториалната компетентност на органа издал го, както и на съдебния контрол. Жалбоподателите твърдят, че наказателното постановление е непрецизно и като персонифициране на субекта на административно наказателната отговорност, тъй като юридическото лице освен фирма, седалище и адрес на управление има представител и управител, което задължително изискване за вписване на дружеството в Търговския регистър и административно наказващия орган е следвало структурно да определи обекта на нарушението, като посочи неговия управител. Съгласно жалбата липсва и надлежно описание на извършеното нарушение, тъй като в установителната част АНО е посочил, че жалбоподателите не са застраховали за своя сметка „и другите водачи на товарните автомобили“.

Производството по ЗАНН, съгласно жалбата, е строго формално и не се допуска абстрактност при индивидуализиране на простъпката, поради което кои са другите водачи на автомобили, за които жалбоподателят е санкциониран, остава абсолютно неясно, поради което „И.Т.“ ЕООД не могат да установят дали е наложена санкция за това, че не са застраховани служителите П.Г.И. и Г.П.И., или другите водачи на товарни автомобили – които и да са те, дали твърдяното нарушение на трудовото законодателство е едно, две или няколко на брой, на коя дата е извършено всяко едно от тях, както и колко и какви наказания са наложени с процесното НП за така установените нарушения. Според жалбоподателите, ако за П.Г.И. и за Г.П.И. датата на извършване на нарушението е посочената в трудовите им договори дата на сключването – 16.09.2016г., то за „другите водачи на товарни автомобили“ тази дата е неотносима и в процесното НП липсва дата на извършване на нарушението.

Съгласно жалбата, в НП е допуснато сериозно несъответствие между фактическото описание на нарушението и множество материално -правни разпоредби, които се сочат да са нарушени – записано е, че жалбоподателят се наказва за това, че не е застраховал за своя сметка определени лица, а същевременно се твърди, че с бездействието са нарушени чл.276, ал.1 от КТ, чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и т.9 от Приложението към заповед № РД-01-681 на МТСП. Жалбоподателите твърдят, че чл.276, ал.1 от КТ гласи, че Министъра на Труда и социалната политика приема самостоятелно или съвместно с други министри актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като определя органите и организациите, които разработват тези актове, която разпоредба няма нищо общо с изпълнителното деяние, а втората и третата законови разпоредби – чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ сочат, че работещите се осигуряват за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски са за сметка на работодателите, а когато работещите извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, те се застраховат задължително за риска „Трудова злополука“ за сметка на работодателя, при условия и ред, определени с акт на Министерския съвет. Твърдят, че в НП е определена неправилно санкционната норма – чл.413, ал.2 от КТ, като последната третира неизпълнение на задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а застраховката за риск „Трудова злополука“ не е свързана с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а е икономическа форма за подобряване условията на труд и не случайно чл.52 от ЗЗБУТ систематично се намира в Глава VІ на Закона, която е озаглавена „Икономически форми за подобряване условията на труд“. Жалбоподателите твърдят, че вмененото им деяние не осъществява признаците на нарушението, визирано в чл.413 ал.2 от КТ, защото за да бъде осъществен този санкционен състав, с виновното си бездействие жалбоподателите следва да не са изпълнили задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, макар в КТ да не съществува легална дефиниция на това понятие. Съгласно жалбата, така дефиниция се съдържа в § 1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и това са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

Жалбоподателите твърдят, че същността на застраховката е да се изплати застрахователно обезщетение при настъпване на определено застрахователно събитие, представляващо покрит от съответната застраховка риск и изпълнението или неизпълнението на това задължение от страна на работодателя засяга правната сфера на работниците и служителите, но това неизпълнение не се отразява на задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. С други думи, жалбоподателите сочат, че наличието на процесната застраховка има значение само за обезщетяване на вреди от професионални заболявания и злополуки при работа, но тя не може да ги предотврати сама по себе си.

„И.Т.“

ЕООД сочат, че АНО е бил длъжен да приложи чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като са били налице законовите предпоставки за това и тъй като от твърдяното нарушение не са произтекли вредни последици за работници и служители, а наложената санкция в размер на 2000,00лв. е над законовоустановения минимум от 1500,00лв.

Твърдят, че АНО не са изложили никакви мотиви, с които да се обоснове завишения размер на имуществената санкция. Според жалбоподателите, констатираните нарушения при съставяне на АУАН са от категорията на съществените процесуални нарушения и съставляват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, защото ограничават правото на защитна на санкционирания жалбоподател.

„И.Т.“

ЕООД молят съда да постанови решение, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 13-000550 от 16.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик.

В съдебно заседание, редовно призовани, представляващият дружеството- жалбоподател „И.Т.“ ЕООД“ – С.Г.Ч., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуален представител.

За АНО – Инспекция по труда гр.Пазарджик, се явява процесуалния представител юрисконсулт Ш..

По делото са изслушани обясненията на актосъставителя Ф.А.А. и показанията на свидетелката В.Н.Д..

Видно от приложения по делото АУАН № 13-000550 от 19.05.2017г. е, че при проверка в с.Оборище, община Панагюрище, актосъставителят Ф.А.А. на длъжност „Старши инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, в присъствието на В.Н.Д. – свидетел, е констатирал, че „И.Т.“ ЕООД в качеството им на работодател не са застраховали за своя сметка П.Г.И., Г.П.И. и другите водачи на товарни автомобили за риска „Трудова злополука“, като нарушението е извършено на 16.09.2016г. при назначаването на работа на посочените лица и установено на 19.05.2017г.- при проверка от АНО. В АУАН се сочи, че с това бездействие на работодателя са нарушени чл.276 ал.1 от КТ, чл.51 и чл.52 от ЗЗБУТ и чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска „Трудова злополука“ обнародвана в Д.В. брой 15/2006г. Сочи се, че са взети копия от два трудови договора – Трудов договор № 07/06.09.2016г. и Трудов договор № 08/16.09.2016г.

Видно от приложения по делото Трудов договор № 07/16.09.2016г., сключен в с.Оборище, община Панагюрище, дружеството- жалбоподател са назначили Г.П.И. от гр.Сливен на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при 8 -часово работно време, на срочен трудов договор, със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00лв. и периодичност на изплащане -до 28-мо число на следващия месец.

Съгласно приложения по делото Трудов договор № 08/16.09.2016г. се констатира, че дружеството-жалбоподател са сключили с П.Г.И. трудов договор за длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при 8- часово работно време, на срочен трудов договор, със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00лв. и периодичност на изплащане до 28-мо число на следващия месец.

Видно от приложеното по делото Известие за доставяне от 24.07.2017г., управителят на „И.Т.“ ЕООД е получила обжалваното наказателно постановление на 24.07.2017г.

Видно от Заповед

№ 3-0058 от 11.02.2014г., директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ издава НП по АУАН, издадени от инспектори и от лицата на Дирекция „Инспекция по труда“, посочени в чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“.

От обжалваното

НП № 13-000550 от 16.06.2017г. се установява, че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, „И.Т.“ ЕООД, ***, не са застраховали за своя сметка П.Г.И. и Г.П.И.- и двамата на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и другите водачи на товарни автомобили за риска „Трудова злополука“, като нарушението е извършено на 16.09.2016г. при постъпването на работа на П.Г.И. и Г.П.И. в дружеството. Сочи се, че това е констатирано на 19.05.2017г. при извършена проверка на дружествените документи от Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик.

В НП е посочено, че с бездействието си „И.Т.“ ЕООД са нарушили чл.276, ал.1 от КТ, чл.51 и чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, поради което е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от същия кодекс.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че дружеството -жалбоподател извършва транспортна дейност и назначава на длъжност „Шофьор на товарни автомобили“ повече от две лица, както и че са назначили на тези длъжности, считано от 16.09.2016г., П.Г.И. и Г.П.И..

По делото се установи, че на 19.05.2017г. при извършена проверка, старши инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ е установил, че в качеството си на работодател „И.Т.“ ЕООД не са застраховали за риска „Трудова зополука“ П.Г.И. и Г.П.И..

Съдът счита, че предявената от „И.Т.“ ЕООД жалба срещу Наказателно постановление № 13-000550 от 16.06.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено наказателното постановление, тъй като същото е съставено в нарушение на изискванията на ЗАНН и КТ.

По делото се установи, че формулировката „в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е застраховал за своя сметка П.Г.И. на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и Г.П.И. на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и другите водачи на товарните автомобили, за риска „Трудова злополука““, не съдържа достатъчно информация относно деянието и спрямо колко и кои лица е извършено бездействието на работодателя да не застрахова за своя сметка водачи на товарни автомобили. В НП е посочено, че наружението е извършено на 16.09.2016г., но от събраните по делото доказателства се установи, че тогава това задължение за дружеството-жалбоподател е възникнало само и единствено спрямо посочените П.Г.И. и Г.П.И.. По делото не са представени доказателства не само кои са другите водачи, които не са застраховани, а и кога същите са постъпили на работа и от кога е възникнало задължението за „И.Т.“ ЕООД да ги застрахова срещу трудова злополука.