Присъда № 10 от 07.03.2025, Софийски окръжен съд

МОТИВИ по НОХД № 428/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд

Софийска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Софийски окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия К. Д. К., роден на ******** г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, неосъждан, живущ в гр.С., ул.“Ц. С.“ №**, ЕГН: **********, за това, че: На 24. 07. 2016 г., на път ВП 81-6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона за птицеферма „Д.“, в посока от гр.С. за гр.К., С. обл., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл.20, ал.1 (изм.ДВ, бр.43 от 2022 г.) - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ като по непредпазливост причинил смъртта на В.

В. С. с ЕГН: ********** от гр.К., обл.С., настъпила на 25.07.2016 г. престъпление по чл.343, ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор Д. М. поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К. К., като сочи, че извършеното от подсъдимия престъпление е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие, на които се позовава. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ от една година и шест месеца, като съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало и дългата продължителност на наказателното производство, водено спрямо подсъдимия, за което той няма вина. Държавният обвинител сочи, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени и субективните действия на пострадалия С., който е допринесъл за съпричиняване на престъпния резултат. Прокурорът предлага изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ на осн. чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години, като на подсъдимия бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. а., повереник на частните обвинители Й.С., И.В. и И. С., не е участвал в последното заседание и съдебните прения. Същият е депозирал молба по делото на 07.03.2025 г., в която сочи, че намира, че подсъдимият е виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли съда при постановяване на присъдата си да вземе в предвид, посочените в молбата решения на върховната съдебна инстанция, както и да отчете обясненията, които подс. К. К. е дал в един ранен етап на производството, тъй като все още не е била формирана защитната му теза.

Защитниците на подс. К. К. - адвокат П., адвокат Д. и адвокат С. искат съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подзащитния им по повдигнатото му от прокуратурата обвинение, като всеки един от тях излага 1 подробно своите аргументи в насока невиновността на подс. К.. Намират, че повдигнатото срещу подзащитния им обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Изразяват становище, че от наличните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е изпълнил императивните си задължения да се движи със съобразена с пътните условия скорост и единствено внезапната поява на велосипедиста в опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия, е станала причина за настъпване на съставомерните последици. В тази връзка се оспорва от защитата предложения от заключенията на повторната тройна АТЕ и комплексната медико - автотехническа експертиза механизъм на развитие на произшествието, като несъответен на обективните находки, залегнали в огледния протокол, на констатациите изводими от съдебномедицинската експертиза, относно уврежданията на пострадалия, на свидетелските показания на свидетелите Б. Б. и А. Г. (с нова фамилия И.). Сочи се, че от доказателствата по делото следва да бъде изключен протокола за оглед на местопроизшествието, като съставен в нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1 от НПК. В тази насока се твърди от защитниците, че този протокол е съставен без участието на поемни лица, тъй като от показанията на разпитаните такива като свидетели (свидетелите Б. С. и М. А.) се установявало, че същите на практика не са присъствали при извършването на процесуално-следственото действие. Изтъква се, че при формиране на фактическите си изводи, не следва да бъде кредитирано от съда заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, като вътрешно противоречиво и необосновано. В тази връзка се оспорват от защитника адвокат Д. експертните констатации относно мястото на удара между двете превозни средства, скоростта на движение на лекия автомобил и опасната зона за спиране на същия, механизма на възникване и развитие на автопроизшествието. Адв. С. сочи, че от медицинските документи, съдържащи се в кориците на делото, става ясно, че пострадалото лице имало стари травми, за които не е ясно с каква давност са. Намира, че с оглед на обстоятелството, че след като в аутопсията няма отразени данни за старите травми, претърпени от пострадалия, то тогава не може да се приеме като причина за смъртта на пострадалия единствено настъпилото на 23.07.2016 г.

ПТП. Излага твърдения за непредотвратимост на удара между лекия автомобил, управляван от подзащитния й и велосипедиста и следователно до наличието на случайност на деянието, както и на наличието на спасителна маневра, извършена от нейния подзащитен. С всички тези аргументи, защитата изразява становище, че обвинението срещу подсъдимия К. К. е недоказано, поради което и същият следва да бъде признат от съда за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. чл.343, ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Адв. П. и адв. Д. правят алтернативно искане, в случай, че съдът прецени, че подзащитният им е виновен в извършването на престъплението по чл.343, ал.1 от НК, то следва да вземе под внимание продължителния срок на разглеждане на делото, както 2 и обстоятелството, че подс. К. е оказал помощ на пострадалия, своевременно на мястото на ПТП, което било потвърдено и от свидетелските показания.

Намират, че оказването на помощ от страна на подсъдимия на пострадалия следва да доведе до преквалификация на деянието в такова по чл.343А от НК или пък до прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Подсъдимият К. К. не дава обяснения по делото. В последната си дума иска съдът да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае.

С оглед пълнота на съдебния акт следва да бъде проследена процесуалната съдба на делото. Въз основа на внесен обвинителен акт за същия случай в Окръжен съд – С. е било образувано НОХД № 442/2021 г., което е приключило с присъда № 2, постановена на 13.02.2023 г. С присъдата си ОС – С., 4-ти състав, е признал подс. К. К. за виновен в че: На 24.07.2016 г. на път ВП 81-6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона на птицеферма „Д.“, в посока от гр.С. за гр.К., С. обл., при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ....... е нарушил правото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на В. В. С., ЕГН: **********, поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.”В”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година. На осн. чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е лишил подс. К. от правото да управлява МПС за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. Също така е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РУ на МВР К. сумата от 4 302,42 лева, представляваща направени във фазата на досъдебното производство разноски и по сметка на СОС, направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 990 лева. Срещу постановената присъда са били подадени въззивни жалби от защитниците на подс. К. К. – адв.Сергей П. и адв. Н. Д., въз основа на които е било образувано ВНОХД №**27/2023 г.

С Решение № 375/08.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 727/2023 г. по описа на АС – С., присъдата на ОС – С. и била отменена на осн. чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд и делото е било върната на ОС – С. за разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание (чл.247 б и следващите от НПК).

3

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Д. К. е роден на ******** г. в гр.С., с адрес по местоживеене в град С., българин, български гражданин, със средно специално образование, неосъждан, безработен, разведен. Същият е правоспособен водач на МПС, категория „В” от 07.12.2001 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № 281455499, издадено на 19.12.2011 г., като е наказван по административен ред за извършено нарушение по ЗДвП три пъти.

На 24.07.2016 г., около 06,50 часа, подсъдимият К. Д. К. се движил с управлявания от него лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК № ....... по път ВП-81 - 6 км. от републиканската пътна мрежа, в посока от гр.С. към гр.К..

Платното за движение в този участък от пътя било организирано двупосочно, с обособени две полуплатна с по две ленти за движение, разделени от еластична ограда - мантинела. Лявата и дясната лента за движение в платното от гр.С. за гр.К. били с широчина по 3,60 м., оградени с линия М1 и разделени с линия М3. Времето било слънчево, с добра видимост.

Платното за движение било покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности и наклон, прав (хоризонтален) участък. Към 24.07.2016 г. нямало въведени временни ограничения на скоростта на движение на МПС, като максимално разрешената скорост на движение в този район от пътя била 90 км/ч.

В посочения участък, където се придвижвал подс. К. с управлявания от него лек автомобил, път ВП - 81 и път FO1403 образували Т- образно кръстовище, предназначено за движение в две посоки - две полуплатна, разделени с обособена тротоарна площ, върху която бил монтиран билборд с надпис „Д.”. На същото кръстовище имало поставен знак В2 – „Спри!

Пропусни движещите се с предимство по пътя.“. Подсъдимият К. осъществявал движението с автомобила си в дясната лента на платното за движение в посока за гр.К., със скорост от около 62 км/ч.

В същото време, в дясната лента на платното за движение на същия път, но в противоположна посока, срещу управлявания от подсъдимия лек автомобил, се движел с велосипед свид. Б. Б.. По това време пострадалият В.

С. управлявал велосипеда си марка „Dancceli“ по път FO1403, с посока на движение към път ВП - 81, като достигайки кръстовището с този път, предприел пресичане на пътното платно, предназначено за движение на превозни средства в посока гр.К.. Когато се намирал пред мантинелата, разделяща двете платна за движение в противоположните посоки на път ВП 81, насочвайки се да навлезе в платното за движение в гр.К., пострадалият С. забелязал другия велосипедист – свид. Б., с който се познавали, тъй като преди 4 години работили заедно във военно поделение. Пострадалият С. вдигнал ръка, за да поздрави свид. Б.. Свидетелят Б. също вдигнал ръка за поздрав, след което продължил пътя си. Вместо да пропусне движещите се по пътя с предимство ВП-81 превозни средства, пострадалият С. навлязъл от ляво на дясно (по посока на движение на автомобилите, пътуващи посока гр.К.) в платното за движение в посока гр.К., въртейки бързо педалите на колелото, движейки се със скорост от 13 км/ч. В този момент управлявания от подс. К. лек автомобил се намирал на отстояние 68 м. и колоездачът бил видим за него.