Определение № 147 от 11.02.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Габрово, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №1735/12.12.2024г. постановено по гр.д. №1902/2024г. по описа на РС Габрово, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д.№1902/2024г. на РС Габрово, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, като неоснователна и недоказана.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищцата по делото.

В частната жалба се твърди, че неправилно и незаконосъобразно било възприето от първоинстанционният съд, че размера на дължимата държавна такса не е висок и ищецът би могъл да го плати. В настоящия случай преценката на първоинстанционният съд досежно социалния статус на жалбоподателя, получаваният от него доход, необходимите разходи за живот, кредитната задльжнялост, липсата на имущество, както и множеството дела, по които е страна и следва да плати ДТ, депозити ССЕ, както и изводът на първоинстанционният съд, че страната не е декларирала, че плаща ежемесечно вноските по всеки един от кредити били неправилни. Неправилно първоинстанционният съд извършил преценка, като счел за релевантно обстоятелството, че жалбоподателката следва да заплаща всеки месец вноските по бързите кредити, но не бил отчел обстоятелството, че след приспадане на месечен наем и консумативи като ток, вода и т.н на същата оставала сума за месечна издръжка в размер на 1200,00лв. за храна и погасяване на вноски, които същата не можела да покрие дори частично. В случая първоинстанционният съд препятствал достъпа до правосъдие на ищцата, поради невъзможността да заплати дължимите ДТ, което в случая било отказ от правосъдие. Атакуваният съдебен акт бил постановен в противоречие практиката на ВКС, в която било прието, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. моли съда да отмени обжалваното определение.

Въззивният съд, счита че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в 1 предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по гр.д. №1902/2024г. по описа на РС Габрово е образувано по подадена от жалбоподателката искова молба с правно осн.чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на два договора – договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство

Първоинстанционният съд приел, че ищцата е представила декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК, в която е посочила, че месечният й доход от трудово възнаграждение възлиза на 2500лв. Декларирала е, че не притежава недвижимо имущество, МПС, парични влогове, акции и облигации, няма вземания от трети лица, не упражнява свободна професия и не получава доходи от наеми и хонорари. Молителката декларирала, че заплаща месечен наем в размер от 850лева, консумативи около 450лева, а дължи и заплащане на ежемесечни вноски към бързи кредити в общ размер на 4000лева, които не успявала да заплаща с получавания от нея доход. Декларирала, че общият размер на задълженията й към дружества за бързи кредити и банки е в размер от 25000лв. Съдът счела, че не са налице основанията да бъде признато, че молителката няма достатъчно средства да заплати държавната такса по делото.

Освобождаването от заплащане на д.т. и разноски се допуска по изключение и то при сериозни аргументи. Молителката не е декларирала, че ежемесечно заплаща дължимите вноски по договорите за кредитите, по които е страна, а от справка в ЕИИС било установено, че тя е завела в РС Габрово общо 17бр. искове за обявяване на недействителността на сключените договори. Дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове е в размер от 100,00лева и след приспадане на посочените в декларацията разходи на молителката се установявало наличие на достатъчно средства за заплащането й, поради което счел молбата й за неоснователна.

Въззивният съд намира следното :

Жалбоподателката е подала пред РС Габрово искова молба, с която претендира да бъде прогласен за нищожен спрямо първия ответник договор да паричен заем и иск да бъде прогласен за нищожен спрямо втория ответник договор за предоставяне на поръчителство.

Цената на първия иск е 541,92лв., а на втория 210,08лв. Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д. №1902/2024г. по описа на РС Габрово

Депозирана е молба по чл.83, ал.2 ГПК, към която е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. В декларацията си ищцата е посочила, че получава трудово възнаграждение в размер на 2500лв., не притежава недвижими имоти, МПС, не притежава акции, облигации. Декларирала е, че заплаща месечен наем в размер на 850лв. и консумативи около 450лв. Дължала заплащане на ежемесечни вноски към бързи кредити в общ размер на 4000лв., като общия размер на задълженията й за бързи кредити и банки възлизал на 25000лв.

Трайно установена е практиката на Съда на Европейския съюз по приложение на Директива 93/13, въвеждаща засилена потребителска защита, съгласно която националното право и съдилищата следва да предоставят на потребителите адекватни правни средства за защита на техните права срещу неравноправни клаузи, като пред възможността клаузите по потребителски договор да бъдат обявени за неравноправни не следва да се създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да получи ефективна защита на правото – в този смисъл е решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, което разглежда въпросът за разпределението на тежестта за разноски по потребителски спорове, както и Определение №1911/08.07.2024г. по ч.т.д.

№870/2024г. Іт.о. на ВКС, Определение №814/18.10.2023г. по т.д.№1627/2023г. ІІт.о. на ВКС, Определение №202/31.01.2024г. по т.д.№166/2024г. Іт.о. на ВКС и др.

При така декларираните данни за имущественото състояние на ищцата се установява, че към момента не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за производството по гр.д.№1902/2024г. държавна такса по двата кумулативно съединени иска, предвид декларирания месечен доход и задълженията към кредитни институции като месечни вноски, съотношението между които показва, че доходите са недостатъчни за покриване на месечните разходи. С оглед на това молбата по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение №1735/12.12.2024г. постановено по гр.д. №1902/2024г. по описа на РС Габрово, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д.№1902/2024г. на РС Габрово, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, като неоснователна и недоказана, вместо което постанови:

ОСВОБОЖДАВА ищцата В.Н.И., с ЕГН ********** от ******** от внасяне на държавна такса по гр.д.№1902/2024г. по описа на Районен съд - Габрово, на основание чл.83,ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3