Решение № 991 от 06.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 06.02.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13104 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13104/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.

“ ЕАД *** срещу решение №135668 от 07.06.2019 г постановено по гр.д.№39318/18 г на СРС , 151 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Д.Й.Р.

ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН ********** от гр.София дължат по ½ от разликата над 19,89 лева до предявения размер от 119,34 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г за ап.№6 в гр.София бул.**********, ведно със законната лихва от 16.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и по ½ от сумата от 35,35 лева лихви за забава за периода 16.09.2015 г – 01.02.2018 г върху главницата за топлинна енергия за посочения по-горе период ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.03.2018 г по ч.гр.д.№10858/18 г на СРС , 151 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Сумите по общата фактура издадена м.07.2015 г става изискуема на 15.09.2015 г и процесните задължения за периода 01.05.2014 г – 15.02.2015 г не са погасени по давност както е приел СРС .

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становище по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 13.06.2019 г и е обжалвано в срок на 26.06.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за главница и изцяло тези за лихви за забава СРС е приел следното . Безспорно ответниците са били собственици на процесния имот до 10.07.2015 г , а с това и потребители на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ .

Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.02.2018 г , то задълженията за периода 05.2014 г -15.02.2015 г са погасени по давност , а тези за периода 16.02.2015 г – 04.2015 г не са погасени по давност . Според СТЕ за периода

16.02.2015 г – 04.2015 г е доставена топлинна енергия на стойност 297,03 лева .

За този период СРС е определил „по чл.162 ГПК“ , че ответниците дължат сумата от 19,89 лева . Неоснователен е искът за лихви за забава , тъй като няма данни за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца .

Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .

Срокът за заплащане на сумите за топлинна енергия по чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ е 30-дневен , а не 45-дневен.

Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.

По ОУ /2014 г/ месечните дължими суми са изискуеми след покана – тридесет дни след публикуване на сметките от страна на ищеца на сайта му. Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая – при липса на други данни – трябва да се приеме , че фактурите са издавани след изтичане на съответния месец . Заявлението на 16.02.2018 г е прекъснало давността за вземанията за периода 02.2015 г - м.04.2015 г. Дори и за по-малък период 16.02.2015 г – 04.2015 г , според СТЕ е доставена топлинна енергия на стойност 297,03 лева .

Незаконосъобразно първоинстанционният съд „ определя по чл.162 ГПК“ , че „ищците претендират сумата от 19,89 лева“ .

Според чл.162 ГПК ако искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице . В случая ищецът ясно е посочил , че за целия процесен период претендира сумата от 119,34 лева . Ищецът не е длъжен да посочва каква сума претендира за всеки месец поотделно , нито съдът има право „да му определя“ каква сума претендира за части от този ЦЯЛОСТЕН период . Съгласно диспозитивното начало съдът не може да „определя“ на ищеца какви са исковете му . Смисълът на чл.162 ГПК - със систематично място в общите правила за доказването по ГПК - е друг и се състои в това , че съдът не следва да отхвърля доказани по основание искове , ако няма достатъчно данни за размера им . Следва да се отбележи , че диспозитивът на СРС не е прецизен като не е посочен размерът до който се отхвърля иска за главница , но за сметка на това напълно излишно “се разделят“ периоди на основателност и неоснователност на този иска.

В случая , с оглед наличните писмени доказателства и посоченото по-горе заключение на СТЕ , искът за главница е доказан ИЗЦЯЛО както по основание , така и по размер /доказан е за 297,03 лева , а са претендирани само 119,34 лева /.

По отношение на лихвите за забава СРС правилно е приел , че няма данни за публикуване на процесните фактури в интернет респ.не е установен точният им падеж и датата на забава по чл.86 ал.1 ЗЗД .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е отхвърлен частично искът за главница и да се измени в частта за разноските като на ищеца се присъди по-висок размер разноски пред СРС и в заповедното производство . В останалата част решението на СРС трабвя да се потвърди . Пред СГС разноски се дължат от въззиваемите страни съобразно уважената част от исковете .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №135668 от 07.06.2019 г постановено по гр.д.№39318/18 г на СРС , 151 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че Д.Й.Р.

ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН ********** от гр.София дължат по ½ от разликата над 19,89 лева до предявения размер от 119,34 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г за ап.№6 в гр.София бул.**********, ведно със законната лихва от 16.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.03.2018 г по ч.гр.д.№10858/18 г на СРС , 151 състав ; и вместо него ПОСАТНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД , че Д.Й.Р. ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН ********** от гр.София дължат по ½ от разликата над 19,89 лева до предявения размер от 119,34 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г за ап.№6 в гр.София бул.**********, ведно със законната лихва от 16.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.03.2018 г по ч.гр.д.№10858/18 г на СРС , 151 състав.

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.86 ЗЗД ; да се признае за установено , че Д.Й.Р. ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН ********** от гр.София дължат по ½ от сумата от 35,35 лева лихви за забава за периода

16.09.2015 г – 01.02.2018 г върху посочената главница ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.03.2018 г по ч.гр.д.№10858/18 г на СРС , 151 състав

ОСЪЖДА всеки от Д.Й.Р.

ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД *** допълнително по 144,65 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; и по 61,88 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.