Определение № 76 от 10.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. София, 10.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002102682 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. от гр. Аксаково, ул. „Митко Палаузов“ №45, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. С. С., против Решение №370 от 10.04.2024г. по в. гр. д. №306/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение №4154 от 20.12.2023г. по гр. д. №13839/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 48 състав, с което е бил отхвърлен предявения от П. С. Д., ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено в отношенията между страните, че П. С. Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 10364,54 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, м. Траката, ул. „Първа" №23 за периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. по фактура № 0108407585/11.10.2022г. за клиентски номер 1100115527 и абонатен номер 0109311196. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“ №258, чрез пълномощника му по делото адв. Н. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

1

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между ищцата П. С. Д. и ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД, явяващо се оператор на електроразпределителна мрежа, в периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. са съществували договорни правоотношения по силата на сключен договор при общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия за обект на ищцата, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника, находящ се в гр. Варна, м. „Траката“, ул. „Първа" №23 с клиентски номер 1100115527 и с абонатен номер 0109311196. Приел е, че на 30.09.2022г. служители на ответното дружество са извършили на основание чл.49 от ПИКЕЕ в присъствието на свидетел проверка на електромера, измерващ доставената в имота на ищцата електрическа енергия, при която са констатирали липсата на пломба, като електромерът е бил демонтиран и изпратен за експертиза. Съдът е приел, че проверката е извършена при спазване на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ, като за същата е бил съставен констативен протокол, подписан от представител на оператора и един свидетел. Приел е, че съгласно протокола за извършената експертиза от БИМ и заключенията на изготвените по делото СТЕ при процесния електромер е налице промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, тъй като е отстранена част от платката му и са поставени допълнителни елементи. Ответното дружество е извършило корекция на доставената в обекта на ищцата електрическа енергия, като й е начислило допълнителна такава за периода от 03.07.2022г. до

30.09.2022г. на стойност 10364,54 лв., за което е била съставена фактура № 0108407585/11.10.2022г. Корекцията е била извършена по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, като допълнително начислената електрическа енергия е изчислена на база 1/3 от пропускателната способност на измервателната мрежа. Съдът е посочил, че в случая корекцията е можело да бъде извършена и по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, но ответникът е приложил по- благоприятен за потребителя метод на изчисление. Приел е, че след като от заключенията и на двете изготвени по делото съдебно-технически експертизи се установява, че е налице неотчитане на цялата потребена електрическа енергия, като не може да се установи точното неотчетено количество за минал период, то са налице предпоставките на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, поради което корекцията е била извършена законосъобразно. Изложил е съображения, че корекционната процедура е извършена по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение на ДКЕВР, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., издадени на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, които имат характер на 2 подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. Приел е, че посочените правила не са в противоречие на Директива 2019/944 и Регламент 2019/943, доколкото тези европейски норми не касаят отношенията, регулирани с ПИКЕЕ. Посочил е, че Преамбюлът на Директива 2019/944 задава единствено мотивите за приемането й и принципите и насоките, в които следва да бъдат тълкувани разпоредбите й, и не създава права на физическите лица, а разпоредбите на чл. 21 и чл. 22 от Директивата, въвеждащи право на потребителя да получи интелигентен измервателен уред или традиционен измервателен уред, които точно измерват действителното потребление, са въведени с цел оптимизация на потреблението и намаляване на разходите на крайния клиент. При наличие на установено външна намеса в СТИ съдът е счел за неотносимо към законосъобразността на корекционната процедура обстоятелството дали електроразпределителното дружество е изпълнило задължението си за монтиране на измервателен уред, който да отговаря на Директивата. Изложил е съображения и че ПИКЕЕ не влизат в противоречие с Регламент 2019/943, тъй като корекциите на сметки не са поискани от потребителя, а са способ за избягване на неоснователното обогатяване на потребителя, когато същият не е заплатил частично или изцяло потребената от него електрическа енергия. по причини, изрично посочени в ПИКЕЕ. Посочил е и че ответното дружество прилага одобрените от ДКЕВР тарифи за пренос и разпределение, както при изчисляване на месечните сметки във връзка с продажбата на електрическа енергия, така и при изчисляването на корекции по реда на ПИКЕЕ, които правила уреждат правомощия на операторите на съответните мрежи да извършват проверки на измервателните системи /чл. 45, ал.1/, вкл. технически проверки /чл.

46, ал.1/, да съставят констативни протоколи за проверките /чл.49, ал.1/, както и да коригират сметките на абонатите в резултат на извършените проверки /чл. 50 и сл./ В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторката твърди, че в решението въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Приложими ли са едновременно разпоредбите на чл.50, ал.1, б.Б и на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ или приложимостта на първата е обусловена от установяването чрез метрологична експертиза на средство за търговско измерване като неизмерващо и пораждаща право на изчисление на количества електроенергия по една трета от пропускателна способност на измервателна система, а приложимостта на втората е обусловена от установяване на промяна в схема на свързване на средство за търговско измерване и пораждаща право на изчисление на количества електроенергия по една втора от пропускателна способност на присъединителните съоръжения?

2. През периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. действали ли са текстове от Общи условия на договор с „Електроразпределение Север“ АД и ПИКЕЕ, които да регламентират правото му като оператор на електрическа мрежа да получи заплащане от битов потребител на цена за доставена електроенергия през този период и ако такива текстове са действали, съответстват ли на разпоредбата на чл.44, ал.3 от

3

Закона за енергетиката или поради несъответствие, на основание чл.15 от Закона за нормативните актове, следва да бъде отречено такова право на дружеството- оператор на електрическа мрежа, и съответстват ли на разпоредби от Директива 2019/944 и Регламент 2019/943?

По втория въпрос в частта му за съответствието на нормите от националното ни право с правото на Европейския съюз, както и за пряката приложимост на Директива 2019/944, в изложението се иска и отправяне на преюдициално запитване на основание чл.629, ал.3 от ГПК във връзка с чл.267, б.Б, изр.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз за тълкуване на действителното им съдържание от Съда на Европейския съюз.

По така формулираните въпроси се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение и като очевидно неправилно.

В изложението се обосновава допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се твърди, че при постановяване на решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС;

Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС;

Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС;

Тълкувателно решение №4 от 14.04.2022г. по т.д.№4/2022г. на ОСГК на ВКС;

Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС / по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в мотивирането на своето решение да обсъди всички действителни и установени факти по делото, да се мотивира само с необорени законови презумпции, да приложи императивни правни норми и да изследва действителност на сделката, по която се иска плащане на процесната сума от потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, включително след искания във въззивната жалба?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

4

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.