Решение № 2989 от 04.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2989 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100503316 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. П. М., срещу решение № 3794/26.02.2026 г., по описа на СРС, ГО, 89 състав по гр. дело № 1501/2026 г.

Счита решението за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени изцяло и да постанови друго, с което да отхвърли молбите за защита, като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна Т. Р. А., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. И. М., с подаденото възражение, счита въззивната жалба за неоснователна и моли съдът да я отхвърли, като потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа. Прави се възражение за недължимост на разноските на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 21.01.2026 г., уточнена с молба от 28.01.2026 г., Т. Р. А., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. И. М. е поискала да се издаде заповед за защита срещу И. П. М., който е бивш неин фактически съжител и баща на втората молителка, с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на насилие по отношение на нея и детето И. И. М., извършени на 29.11.2025 г., на 08.01.2026 г. и на 11.01.2026 г. от ответника.

С решение № 3794/26.02.2026 г., СРС, ГО, 89 състав по гр. дело № 1501/2026 г., е издал заповед за защита на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН , срещу И. П. М., ЕГН**********, като го е задължил, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Р. А., ЕГН**********, и И. И. М., ЕГН**********. Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН И. П. М., да приближава на разстояние, по-малко от 200 метра, Т. Р. А., както и жилището, което това лице обитава, находящо се на адрес гр.

София, ж.к. ****, за срок до 26.08.2026 г., считано от издаване на настоящата заповед за защита. Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН И. П. М., да приближава на разстояние, по-малко от 200 метра, И. И. М., жилището, което това лице обитава, находящо се на посочения адрес, и училището на детето на посочения в заповедта адрес, за срок до 26.08.2026 г., считано от издаване на заповедта за защита. Постановил е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН , режимът на лични отношения между детето И. И. М., и бащата И. П. М., да се осъществява единствено в защитена среда – в контактен център Фондация „Център Отворена врата“, в рамките на определения режим на лични отношения на бащата с детето съгласно изпълняем съдебен акт, като продължителността на срещите между тях се определя от съответния психолог/социален работник от контактния център, за срок до 26.08.2026 г., считано от издаване на заповедта за защита. Предупредил е, на основание чл.

21, ал. 4 ЗЗДН И. П. М. за последиците при неизпълнение на настоящата заповед. Осъдилил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И. П. М., да заплати на Софийски районен съд сумата от 12,78 евро, представляваща държавна такса.

2

Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И. П. М., да заплати на Т. Р. А., сумата от 400 евро, представляваща разноски по делото.

За да постанови решението си, СРС е приел, че а ктовете на домашно насилие се установяват от показанията на свидетеля М.К.Д., листа за медицински преглед от 08.01.2026 г., декларацията на молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и социалния доклад от ДСП Люлин от 20.02.2026 г. Приел е, че извършените от ответника деяния са актове на физическо и психическо насилие спрямо молителя и детето, като е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН (насилническите актове са се случили в присъствието на детето).

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

В жалбата са наведени доводи, че н еправил н о е установена фактическата обстановка, че е прието за доказано домашно насилие, без да са налице убедителни, обективни доказателства за такова, че СРС е приел за доказани твърдения, които не се подкрепят от обективни данни.

Медицинският лист от 08.01.2026 г. удостоверява единствено наличие на травма, но не установява причинител, механизъм на получаването й, нито връзка с твърдяното събитие. Липсата на доказателства още при подаване на молбата е констатирана от съда. Твърди се и наличие на съмнения относно безпристрастността на свидетеля М. Д.

Тези доводи настоящата инстанция счита за основателни.

Разпитаният в първа инстанция свидетел М.К.Д., с показанията на която СРС е приел, че се установява извършено насилие, настоящата инстанция счита, че не могат да послужат в насока доказване онсователността на молбата за защита, тъй като свидетелката не е очевидец на извършване на нито един от твърдяните актове на насилие, а установява споделеното й от Т. Р. А..

Свидетелката дава показания, че при разговор по телефона на 08.01.2026 г. с детето И. И. М., което й е казало, че баща му е пред училището, свидетелката е чула как човек се блъска в колата. Такива твърдения за блъскане на човек в автомобил не са наведени от молителката, а и СГС счита за житейски нелогично по телефон да може да бъде различен удар на човешко тяло в автомобил, а още по-малко- удара на конкретен човек в МПС.

Поради изложеното, настоящия съдебен състав намира, че със 3 събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства на лице, което не е очевидец на извършено насилие, не се установява извършване на твърдяното домашно насилие.

С листа за медицински преглед от 08.01.2026 г., представен пред СРС, се установява единствено твърдяното от молителката изпитване на болка и ограничени движения в областта на лумбалния отдел на гръбначния стълб и таза, за които тя самата е посочила, че се дължат на нанесен побой от бащата на детето й. Самата Т. Р. А. не твърди по делото на 08.01.2026 г. да й е бил нанесен побой от ответника. Листа за медицински преглед не установява авторството на причинените травми и страдания, както и, че същите могат да бъдат получени по време и по начина, съобщен от пациента на травматолога.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като декларацията не индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите следва да бъдат описани в една редовна молба за защита(декларацията е само за датата 08.01.2026 г.) - описание на акта по място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните действия, заплахи и обиди и т. н.). В декларацията не е посочено място на извършване на насилието, още помалко- са посочени твърдяните заплахи и обидни изрази, изречени от ответника по адрес на молителя, както иконкретните действия на ответника.

Не се съдържа името на детето, което е оставено на училище. Но определящото в случая е, че декларацията не е представена в оригинал, а е представена в препис, заверен „вярно с оригинала“ от пълномощника на пострадалото лице.

В социалния доклад на АСП-ДСП Люлин, изготвен за целите на първоинстанционното производство, е отразено споделеното от детето на случаи, в който бащата е бутнал майка му, за крясъци и обиди от страна на бащата към майката на детето, за грубо дърпане ръчната спирачка и волана на автомобила, за дърпане със сила от бащата на телефона от ръцете на майката, за да не се обади последната на полицията. Но въпреки, че разпоредбата на чл.

13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН, предвижда доказателствени средства в производството по ЗЗДН да могат да бъдат и докладите, издадени от дирекциите „Социално 4 подпомагане“, настоящата инстанция счита, че на основание само на такъв доклад не следва да се издава заповед за защита, тъй като по делото трябва да има обективни данни за извършено насилие, а не единствено твърдения на страна по делото, каквото е детето, изложени пред социални работници и отразени от тях в издаден изричен документ(социален доклад) за нуждите на съдебното производство.

Извършването на актове на насилие се оспорва от ответника, като за такива актове на насилие не са ангажирани никакви годни доказателства по делото. В производството по ЗЗДН с допустимите от закона доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение. Първостепенния съд, процедирайки по противоположен начин, е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а молбата на Т. Р. А., подадена лично за нея и за малолетното дете И.

И. М., за защита – да се остави без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.

Като се съобрази изхода на делото, въззиваемата страна Т. Р. А. следва да заплати държавна такса в размер на 19,17 евро по сметка на СГС (12,78 евро за производството пред СРС и 6,39 евро държавна такса за въззивната жалба). И. И. М., като ненавършила 18 годишна възраст, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, не дължи заплащане на държавни такси. При този изход на делото, неоснователно се явява искането на въззиваемите страни за присъждане на разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3794/26.02.2026 г., по описа на СРС, ГО, 89 състав по гр. дело № 1501/2026 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Р. А., ЕГН**********, действаща лично и като майка и законен представител на И. И. М., ЕГН********** за издаване на заповед за съдебна защита срещу И. П. М., 5

ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Т. Р. А., ЕГН**********, да заплати по сметка на СГС сума в размер на 19,17 евро- държавни такси.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Р. А., ЕГН**********, действаща лично и като майка и законен представител на И. И. М., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6