Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 205 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1128/2025
Вид
Определение № 205
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Венелин Иванов, Маргаритка Шербанова, Георги Ушев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. София, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601128 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 457, ал. 2-7 от НПК

Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Кюстендил и по въззивна жалба на защитника на осъденото лице М. Г. З. срещу Определение рег.№ 257 от 02.07.2025 г., постановено по НЧХД № 239/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. С това определение Кюстендилски окръжен съд, на основание чл.457, ал.3 от НПК, е приел за изпълнение Решение № 2007/14, влязло в сила на 24.10.2014 г., постановено от 5-членен състав на Апелативен съд- гр.Солун, Република Гърция, с което жалбоподателят М. Г. З. – български гражданин, с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление и осъден на 6 /шест/ години „лишаване от свобода“.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на протестираното определение. Според прокурора, постановеното от ОС-Кюстендил определение рег. № 257/02.07.2025 г., с което, посочените в решението на гръцкия съд престъпления са квалифицирани като деяния по чл.245, вр.чл.18, ал.1 от НК на Р. България, и поради това, след приложението на разпоредбата на чл.457, ал.4 от НПК, наказанието „лишаване от свобода“ е намалено на 3 години, е неправилно и незаконосъобразно.

Според цитираните от прокурора две престъпления по чл.1,8, 14, 16, 17, 18а, 26 пap. 1, 27, 51, 52, 60, 63, 79, 83, 84, пар. 2 ал. а' и 107 ал. а' от Наказателния Кодекс на Република Гърция, за които бил осъден М. З., следвало да бъдат квалифицирани не по чл.245, вр.чл.18, ал.1 от НК, а по чл.244, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Текста на присъдата, 1 сочел, че З. е осъден за две отделни деяния: първото - че на мястото за проверки на РПУ Промахон Серес, на 15.02.2008 г., в 17:30 ч. действайки с умисъл, притежава подправени гръцки банкноти, с цел да ги пусне в обръщение, като истински. Второто деяние - че в гр.

Пловдив в Република България, в неопределено време и при всички случаи преди 15.02.2008 г., действайки с умисъл, се е снабдил със същите подправени гръцки банкноти, цел да ги пусне в обръщение като истински. Описаните в присъдата обстоятелства сочели, че след като придобил подправени парични знаци в гр. Пловдив, Република България, същите подправени банкноти, подробно описани по номера в присъдата, били пренесени от него през държавната ни граница в Република Гърция, където при извършен обиск на мястото за проверки на РПУ Промахон Серес са били установени в него. Според прокурора, с описаните в присъдата деяния, М. З. бил осъществил двукратно изпълнителното деяние по чл.244, ал.1 от НК, веднъж като е придобил в Република България подправени парични знаци и втори път, като ги е пренесъл в Република Гърция. Поради това, правилната квалификация на извършените от М. З. деяния, за които бил осъден с решение № 2007/2014 на Апелативен съд Солун, Република Гърция, според прокурора, следва да е по чл.244, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 8 години, като максималния срок на предвиденото наказание за това престъпление в НК на Република България е поголям от определеното с решение № 2007/2014 на Апелативен съд Солун, Р. Гърция наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, с остатък за изтърпяване от 5 години, 11 месеца и 27 дни, поради което и разпоредбата на чл.457, ал.4 от НК, била неприложима.

Прокурорът предлага да бъде постановено определение, с което да бъде отменено определение с рег.№ 257/02.07.2025 г. по ЧНД № 239/2024 г., по описа на ОС-Кюстендил, като вместо него, да бъде постановено друго определение за решаване на въпросите свързани с решение № 2007/2014 г. на Апелативен съд Солун, Република Гърция, като престъплението, за което е осъден М. З. да бъде квалифицирано в такова по чл.244, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като се постанови изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, 11 месеца и 27 дни, при първоначален „строг режим“ съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

Изразеното в жалбата на М. З., депозирана чрез защитника му, недоволство срещу атакуваното определение, също касае неговата правилност и законосъобразност.

В депозираното писмено допълнение, цитирайки дословно текстовото изражение на двете престъпления, за които М. З. е осъден от гръцки съд на 6 години лишаване от свобода, както и цифровата правна квалификация, на инкриминираните деяния, според НК на Република Гърция, според защитника, неправилно са били квалифицирани от ОСКюстендил като престъпленията против паричната и кредитната система – от чл.243 до чл.246 от НК на Република България.

В мотивите си, ОС-Кюстендил бил приел, че словесното описание на двете престъпления, за които бил осъден З. с Решение № 2007 на САС, Гърция, описани найкратко като „СНАБДИЛ“ в България и „ПРИТЕЖАВА на гръцката граница на подправени 2 банкноти“, с цел „да ги пусне в обращение като истински“, не съответства на правната характеристика на престъпленията по чл.244, ал.1 и ал.2 и чл.245 от НК на Р. България, тъй като българския НК не предвижда точно тези две форми на изпълнителното деяние, а няколко други, сходни по смисъл и значение, изброени в цитираните разпоредби. Според първоинстанционния съд, формата на изпълнително деяние „СНАБДИЛ“ по чл.207 от НК на Гърция, била най-близка до предвидената в чл.244, ал.1 от НК на РБ форма на изпълнително деяние „придобие“ и формата на изпълнителното деяние по чл.245, ал.1 от НК- „приеме“ подправен паричен знак, а формата на изпълнителното деяние „ПРИТЕЖАВА“ по чл.207 от НК на Р. Гърция била най-близка до формата на изпълнително деяние „държи“ по чл.244, ал.2 от НК на Република България. С оглед на това, ОС-Кюстендил бил приел, че предвид смисловото сходство в значението на думите „снабдил, придобил и приел“, доколкото означават получаване и притежаване на нещо (в случая на парични знаци), както и смисловото сходство между думите „притежава и държи“, могат да се разбират и като физическо задържане на предмет - в случая на пари, както и на съхраняване, осъществяване на фактическа власт от дееца върху предмета на престъплението. Съдът бил приел и, че всички посочени форми на изпълнително деяние се осъществяват чрез установяване на фактическа власт върху инкриминираните вещи, независимо от използвания от дееца начин - възмезден или безвъзмезден, дори и чрез престъпление. Съдебните изводи, че по чл.244, ал.1 от българския НК, не се изисква специална цел у дееца за пускане в обръщение на парите като истински и поради тази причина, престъплението за което е осъден З. (затова, че действайки с умисъл се е снабдил с подправени гръцки банкноти, с цел да ги пусне в обращение като истински) не попада под квалификацията по чл.244, ал.1 от НК на РБ, както и, че за престъплението по чл.244, ал.2 от НК на Р. България - държаните парични знаци следва да са в големи количества, а в случая за тези, които З. бил осъден не са в големи количества и не се изисква да ги държи с цел пускане в обращение като истински, за което е осъден, поради което и първото престъпление, за което бил осъден З. не може да се квалифицира по чл.244, ал.2 от НК на Р. България, според защитника, били правилни.

Според ОС – Кюстендил, престъпната дейност на З., за която е осъден от гръцкия съд, попада под квалификацията на чл.245, вр. с чл.18, ал.1 от НК, тъй като бил „приел“ подправени парични знаци (9 бр. банкноти от по 50 евро) в България, и след като узнал, че са такива, съзнателно се е опитал да ги прокара в обръщение като истински, но не бил успял, поради изземването им от гръцките митнически органи.

Според жалбоподателя, съдът не бил отчел, че З. е осъден затова, че притежава подправени гръцки банкноти, но твърдяната цел въобще липсвала. В осъдителното решение на Апелативен съд Солун ясно било посочено, че банкнотите били в чанта на кръста, т.е. те въобще не били пускани в обръщение, още повече, че З. бил на гръцката граница, в посока България и на излизане от Гърция. Неразгледан останал и факта, че З. не би могъл да има за цел да ги ползва, защото от обективна страна е нямало къде да ги ползва (т.е. на самият граничен пункт), още повече, че тези банкноти били в „чантата му на кръста“. Така, изцяло се бил компрометирал правния извод, за наличието на определена цел за пускане в 3 обръщение на въпросните гръцки банкноти.

По отношение на деянието „приел“ в Република България на процесните банкноти, според защитника, ставало въпрос за изпълнително деяние довършено в Република България и в тази връзка компетентността на гръцките правораздавателни органи останала неразгледана в мотивите на Определението на ОС-Кюстендил.

В мотивите си, ОС-Кюстендил отхвърлил възраженията, свързани с чл.6 от ЕКПЧ, РР 2002/584/ПВР (изм. с РР 2009/299/ПВР), както и с правото на защита, като „неотносими“ в рамките на производството по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457 от НПК, което становище не съответствало на практиката на Съда на ЕС и ЕСПЧ, според която при изпълнение на чуждестранна присъда е необходимо да се гарантира, че правото на справедлив процес не е било нарушено.

Съдът игнорирал и факта, че в ЕЗА липсвали гаранции по чл.4а от РР 2009/299/ПВР, а и в самото производство в Гърция подсъдимият бил осъден задочно - без лично участие и без ефективна защита. Адвокатската му защита сама по себе си не била достатъчна, щом З. не бил адекватно уведомен и не е имал възможност лично да участва.

ОС - Кюстендил не бил обсъдил представените доказателства относно трайното местоживеене на З. в Република България, семейната му ангажираност, липса на други осъждания, здравословното му състояние и множеството представени личностни характеристики – все обстоятелства, които следвало да бъдат отчетени при упражняване на правомощията по чл.457, ал.4 от НПК - за допълнително смекчаване на наказанието, а не просто механичното свеждане на наказанието до 3 години лишаване от свобода.

Иска се отмяна на обжалваното определение на ОС – Кюстендил и постановяване на ново, с което да не приема за изпълнение наказанието лишаване от свобода по Решение № 2007/14, влязло в сила на 24.10.2014 г., постановено от 5-членен състав на Апелативен съд-гр. Солун, Р. Гърция. В условията на алтернативност, защитникът моли за приложение разпоредбата на чл.66 от НК.

В хода на въззивното съдебно производство, прокурорът поддържа протеста и пледира за уважаването му. Оспорва жалбата на З.. По отношение на представените писмени доказателствени средства, прокурорът твърди, че те не променят изначално изложеното в протеста.

Двамата защитници поддържат жалбата и допълнителното изложение към нея, съответно – оспорват протеста на ОП-Кюстендил. Освен преповтаряне съдържанието на жалбата, в допълнение защитниците възразяват срещу предложението на прокурора за приемане на правна квалификация по чл.244, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, с твърдението, че описаните, в решението на АС-Солун, две престъпления, не могат да се приемат за едно продължавано престъпление, според НК на Р.България. От друга страна, съгласно приетия, като писмено доказателство, заверен препис на решение № 4863/2025 г. от 08.12.2025 г., на първоинстанционен съд на Тесалоники, наказанието по едното престъпление било отменено поради отпадането му от каталога на престъпленията в Гърция и това било още едно 4 основание да не бъде прието предложението за приложението на чл.26 от НК. Отмененото от гръцкия съд престъпление е било основата за наличието на двойна наказуемост, която е отпаднала, а останалото престъпление не представлява такова по НК на Република България.

Защитниците застъпват тезата, че по отношение на притежаваните от осъдения З.

9 броя банкноти с номинална стойност /която не била голяма/ от по 50 евро, не може да бъде приложена разпоредбата на чл.244, ал.2 от НК, тъй като тези 9 бройки не представляват големи количества или размери, според НК на България, тъй като не надвишавали 70 минимални работни заплати.