Акт № 12652 от 04.11.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 1771/2026
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23, 24 и 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 23, 24 и 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 23, 24 и 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 - чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 - чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26 - чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 60а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.68 ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 12652
Пловдив, 04.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20267180701771 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 551/01.05.2026 г., постановено по а.н.д № 4279 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, XXIII - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № НП-69/02.07.2025 г. на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с [ЕИК], със седалище [населено място], адрес на управление [населено място] [улица], представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2556,46 /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента/ евро /с левова равностойност 5000 /пет хиляди/ лв./ за нарушение на §.70 ал.4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ), обн. ДВ, бр.86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., на основание чл.68 ал.1 от ЗЕВИ.
Касаторът счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира сторените в производството разноски.
4. Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в процеса.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Наказателно постановление № НП-69/02.07.2025 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-66 от 25.03.2025 г., съставен от Г. В. П. – на длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, [ЕИК], [населено място] има издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Със Заповед на Председателя на КЕВР № З-Е-291/11.10.2024 година, изменена със Заповед № З-Е-378/19.12.2024 година, е възложена планова проверка на дружеството с цел установяване изпълнение на условията на издадената му лицензия. В хода на извършената от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР проверка било установено, че на 16.08.2023 г. производителят на електрическа енергия „Амиси“ ЕООД подал заявление за проучване на условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа на нов обект за производство на електрическа енергия с мощност 29,64 kW, предвиден за изграждане в УПИ ХХІ-859 в [населено място], общ. Първомай, обл. Пловдив. В тази връзка на 29.09.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД издало становище № 4587519 за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа.
Към 13.10.2023 г. – датата, на която влизат в сила законодателни промени в ЗЕВИ, касаещи процедурата по присъединяване, производителят „Амиси“ ЕООД нямал сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на горепосочения обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, но имал издадено положително становище за присъединяване. В тази връзка контролните органи, констатирали, че за „Амиси“ ЕООД е възникнало задължение да предостави банкова гаранция или депозит в размер на 50000 лева за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект в срок до 15.01.2024 г.
На 12.03.2024 г. между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и производителя „Амиси“ ЕООД бил сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на енергийния обект, представляващ ФЕЦ с мощност 29,64 kW, предвиден за изграждане в УПИ ХХІ-859 в [населено място], общ. Първомай, обл. Пловдив.
До 15.01.2024 г. не била предоставена гаранция нито под формата на депозит, нито на банкова гаранция по процедурата № 4587519, образувана по заявлението от 16.08.2023 г. на производителя „Амиси“ ЕООД.
По тези констатации проверяващите приели, че процедурата за присъединяване е прекратена на 15.01.2024 г. по силата на закона. Въпреки това, на 08.03.2024 г. от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД до заявителя „Амиси“ ЕООД бил изпратен електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, подписан също електронно от страна на „Амиси“ ЕООД на 12.03.2024г.
Въз основа на горното контролните органи приели че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с изпращането на горепосочения договор на заявителя „Амиси“ ЕООД на 08.03.2024 г., е продължило прекратената по закон на 15.01.2024 г. процедура № 4587519 по присъединяване на обект с мощност 29,64 kW, предвиден за изграждане в УПИ ХХ-859, [населено място], общ. Първомай, обл. Пловдив, с което е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.).
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 5000 лв./2556,46 евро.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че откритата процедура с № 4587519 не попада в хипотезата на приетата за нарушена разпоредба на § 70, ал. 2 от ПЗР на ЗЕВИ, която определя предпоставките, при които възниква задължението за внасяне на гаранция, поради което деянието не е съставомерно от обективна страна. Това дало основание на съда да отмени издаденото наказателно постановление.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Съгласно § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /обн., ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред.
Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електрическите мрежи се урежда от Закона за енергията от възобновяеми източници. Детайлна уредба относно тази процедура се съдържа и в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи/отм./ и Наредба № 6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, в сила от 02.04.2024г.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЕВИ/отм./, процедурата по присъединяване започва с подаването на искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г./отм./.
В случая заявлението е подадено на дата 16.08.2023 г., поради което производството следва да се счита за образувано до влизането в сила /13.10.2023 г./ на ЗИД на ЗЕВИ /обн., ДВ, бр. 86 от 2023 г./. Тоест правилни са изводите на районния съд, че по отношение на производството намира приложение правилото на § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ и същото следва да бъде довършено по досегашния ред, визиран в отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ, който не е предвиждал задължение за заявителя да предоставя парична гаранция. Това задължение се въвежда с влизане в сила на новата редакция на чл. 29 ЗЕВИ /в сила от 13.10.2023г./, с която се поставя изискването в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници да предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50000 лв. за всеки мегават /MW/ присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В този смисъл не е налице и съставомерност на вмененото деяние на дружеството - оператора на съответната електрическа мрежа.
От друга страна, дори да се приеме, че разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./ намира приложение и по отношение на заварените случай, касационната инстанция намира, че се констатират други съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Установеното деяние е неправилно квалифицирано като нарушение по § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./. Посочената норма не въвежда правило за поведение, адресирано към оператора на съответната електрическа мрежа, а регламентира правна последица от неизпълнение на задължението от страна на заявителя – производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. В случая не се твърди за оператора на електрическа мрежа да е възникнало задължение за прекратяване на производството. Напротив наказващият орган приемат, че този ефект настъпва по силата на закона, без да е нужно конкретно административно действие. След като описанието на нарушението се изразява в действията от страна на оператора на електрическа мрежа в продължаване на прекратена по силата на закона административна процедура, тези действия следва да намерят своето правило за поведение, което в случая не е индивидуализирано. Правилата за провеждане на процедурата и съответно конкретните задължения на оператора на електрическа мрежа се съдържат в чл. 26 – чл. 29 от ЗЕВИ. Наказващият орган не е направил връзка с нито едно от поставените в тези норми задължения, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо място наказващият орган е приложил и санкционна норма, която няма отношение към соченото административно нарушение. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ е обща и предвижда санкция за всяко административно нарушение по ЗЕВИ, извършено от всяко лице. За нарушение на задълженията на оператора на електрическа мрежа по чл. 26 от ЗЕВИ е предвидена специалната санкционна норма на чл. 60а от ЗЕВИ, която се прилага именно за нарушения на процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници.
От горното следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.
Разпечатката съдържа 41 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3cfd152-a072-492d-be8a-e390d37aea55