Определение № 17388 от 14.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 677/2024
- Вид
- Определение № 17388
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- Елена Иванова, Анна-Мария Мирославова Събева, Иванина Иванова Пъстракова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17388 гр. София, 14.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241100500677 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
С разпореждане № 148833 от 26.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 55 287/2023 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, е отхвърлено в цялост заявление с вх.№ 277101 от 05.10.2023 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу А.Г.Д. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр.София, в която се поддържа, че същото е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че заповедният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.411 ГПК, че договорът за цесия не попада в хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК, доколкото не представлява изменение на съдържанието на договора за кредит, а само води до промяна на едната страна по облигационното правоотношение, която обаче става чрез сключването на съвсем друг договор. Сочи се и че не е основание да се отхвърли заявлението и липсата на приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, тъй като изследването на този въпрос не е предмет на заповедното, а на бъдещото исково производство; че за уважаването на искането е неотносимо представянето на доказателства за това дали, кога и каква сума гарантът е платил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договора за потребителски кредит № 4259778/14.09.2021 г., както и че в производството по чл.410 ГПК не се прави проверка дали са налице предпоставките за предявяване на правото на иск, както е в исковото производство. Наведени са доводи за неправилност на изводите на състава на СРС във връзка с погасителния план, усвояването на сумата, като поддържа и че в случая са спазени всички изисквания на чл.410 и чл.411 от ГПК.
Заявено е искане атакуваното разпореждане да бъде отменено и въззивният съд да разпореди издаването на заповед за изпълнение по подаденото от агенцията заявление за претендираните суми.
Настоящият съдебен състав като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и обстоятелствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд. Заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК – чл.410, ал.2 ГПК, а в случаите, когато вземането произтича 1 от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива – чл.410, ал.3 ГПК. В чл.411, ал.2 ГПК е предвидено, че сезираният с искането съд разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението – т.1; искането е в противоречие със закона и добрите нрави – т.2; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – т.3; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България – т.4 или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България – т.5.
Договорът за цесия и уведомлението до длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД безспорно водят до изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, произтичащо от потребителки договор, какъвто е и процесният, предвид което и с оглед нормата на чл.410, ал.3 ГПК същите трябва да бъдат приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение па парично задължение по чл.410 ГПК.
Въпреки предоставената му възможност от заповедния съд частният жалбоподател в определения законен тридневен срок не е отстранил тази нередовност на заявлението му.
Непредставянето на посочените доказателства, които да легитимират „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД като носител на прехвърлено вземане по договор за паричен заем № 4259778/14.09.2021 г., изключва необходимостта от извършването на проверка относно действителността на този договор, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.Г.Д..
Предвид горното СГС, ГО приема, че поради наличието на предвидено в разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК изключение, направеното искане от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по заявление с вх.№ 277101/2023 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу А.Г.Д. за задължения, произтичащи от договор за паричен заем № 4259778/14.09.2021 г., се явява неоснователно и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на заповедния съд, решаващият състав на СГС съд приема, че атакуваното разпореждане е правилно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което последната следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 с вх.№ 365880/2023 г. срещу разпореждане № 148833/2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 55 287/2023 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявление с вх.№ 277101/2023 г., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2