Решение № 515 от 19.06.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1597/2024
- Вид
- Решение № 515
- Подписан
- 19.06.2026
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 515 гр. гр. Хасково, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640101597 по описа за 2024 година
Предявен е от Л. П. П. с ЕГН:********** с настоящ адрес *****************, съдебен адрес гр.*****************, адв. П. И. П. от АК – *********, против “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо П. Казанджията” №4, ет.6, представляван от изпълнителния директор Р.Д., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че на 23.09.2022г. между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответника като кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № M0000012615/23.09.2022г. за сумата в размер на 9000, 00 лева за лични, нетърговски нужди, при неясен месечен лихвен и годишен процент, с който се олихвява кредита в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,19%. Съгласно договора за кредит, ищецът се е задължил да погаси кредита на 84 месечни вноски, с размер на погасителната вноска 320,39 лева. Ищецът твърди, че до настоящия момент заемодателят не му е предоставил разписания договор ведно с прилежащите към него погасителен план, Общи условия и СЕФ, поради това, че като бъдат подписани от упълномощен представляващ в централен офис, който се намира в гр. София, ще му бъдат предоставени. Ищеца твърди, че в очакване на разписаните документи е получил СМС, в който заемодателят го е уведомил, 1 че дължи сумата в размер на 17 784.14 лева. Посочва се, че ищеца е усвоил изцяло кредитния си ресурс, но не дължи изпълнение на вземанията за договорна лихва на основание чл. 23 ЗПК, тъй като тя намира своето основание в нищожната кредитна сделка. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради това, че липсва посочен месечен лихвен процент в договора, а само годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48, 19%, с което се нарушават добрите нрави. Твърди се, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.
Посочва се, че съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен правен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без тя да може да се приеме като максимален размер. Като трайна противоречаща на добрите нрави се приема уговорката предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити – двукратния размер на законната лихва. В тази насока, цитира съдебна практика P. № 906/30.12.2004г. по гр.д. 1106/2003г. на BKC, 2 г.o.; P. № 378/18.05.2006г. по гр.д. 315/2005г. на BKC, 2г.о.; P. № 1270/09.01.2009г. по гр.д. 5093/2007г. на BKC, 2 г.о.; Опр. № 901/10.07.2015г. по гр.д. 6295/2014г. на BKC, 4 г. o. Посочва, че по аргументи на цитираните решения при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Твърди, че към датата на сключване на договора за кредит размерът на законната лихва се определя според ПМС № 426 на МС от 08.12.2014 г. като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс пункта. Сочи, че след справка в страницата на БНБ се установявало, че към датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е бил 0,00 % т.е. размерът на законната лихва c 10,00 %, като трикратния размер на законната лихва възлизал на 30,00%, а двукратният на 20,00 %. Посочва, че в настоящия случай договорената лихва между страните е в размер на 40,00% годишно, която надхвърляла законната лихва и това представлявало нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.
Твърди, че в процесния договор, кредиторът е посочил абсолютни стойности на годишния лихвен процент по заема и на ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния лихвен процент по кредита, което от своя страна нарушавало основното изискване за сключване на договор по ясен и разбираем начин на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следвало да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение по ясен и разбираем начин и в тази насока било задължителното тълкуване на Решение по дело С-448/17 на СЕС от 2
20.09.2018г., в което е изведено, че “на не посочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляване на този ГПР без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни”.
Твърди, че в процесния договор за кредит липсвало яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1, тъй като бил посочен само годишен лихвен процент по заема в размер на 40,00%, но било изяснено как тези стойности се отнасят към ГПР по договора.
Посочва, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъде ясно и точно определени в договор, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и чл. 10, ал. 4 от ЗПК и кредиторът не можел да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи свързани с договора, които не са предвидени в него. Твърди, че освен уговорената възнаградителна лихва в договора, страните не са уговорили други разходи, поради което кредиторът нямал да право да включва в обхвата на ГПР други разходи, освен договорната лихва. Посочва, че съгласно чл. 21 от ЗПК, уговорката, която има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона имала за юридическа последица нищожност на клаузата. Поради заобикалянето на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в договора следвало да се впишат действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР, а разписаните в чл. 9 и чл. 10 лихва и ГПР били недействителни уговорки.
Твърди, че по настоящия казус доставчикът на кредитен ресурс е нарушил изискванията на справедливостта и добросъвестността, както и неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размерът на дължимата от него възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора годишна лихва от 40,00% не е породила валидни правни последици на основание чл. 146, ал. 1 от ЗДПК и поради неточна лихва, кредиторът не бил изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Посочва, че съгласно чл. 21 от ЗПК, договорната клауза, която имала за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна.
Счита, че компетентен да разглежда настоящия спор, спрямо разпоредбата на чл. 113 от ГПК е Районен съд – Хасково, доколкото отпуснатия кредит на ищцата е като физическо лице и представлява финансова услуга по смисъла на чл. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, в качеството и на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тоест била приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В този смисъл посочва съдебна практика, а именно: Опр. № 105 от 12.01.2017г. на 3
О.С.В. по в.ч.т.д. № 1594/16г., Опр. № 242 от 23.10.2015г. на О.С.Търг. по в.ч.т.д. № 127/15г., Опр. От 20.05.2010г. на О.С.Търг по в.ч.р.д. № 144/10г., Опр. № 166 от 07.07.205г. на О.С.Търг. по в.ч.т.д. № 81/15 г.; Опр. № 123 от 01.06.2015г. на О.С.Търг. па в.ч.т.д. № 71/15 г. и много други.
Въз основа на гореизложеното моли съда да признае, че ищецът не дължи заплащане на договорна лихва от Договор за потребителски кредит № M0000012615/23.09.2022г., сключен с ответника, поради нищожност на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, моли да бъде присъден минимален адвокатски хонорар на адв. П. И. П. с л. № 1300053663, съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е подал писмен отговор, в който счита, предявения иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че уговорките в сключения между страните Договор за потребителски кредит № М0000012615/23.19.2022г., в това число и клаузата по чл. 9 от договора, уреждаща възнаградителната лихва, са били уговорени съобразно императивните изисквания на ЗПК, визирани от нормата на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че процесният договор за кредит не отговарял на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото бил сключен в писмена форма на хартитен носител със шрифт 12, в два еднакви екземпляра, единият от които бил предоставен на клиента.
По отношение на изложените твърдения, посочва, че ищецът не бил получил препис от договор за кредит № М0000012615/23.19.2022 г., ведно с приложения, Общи условия и СЕФ и следвало да се има предвид, че процесният договор не бил сключен при Общите условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните, относно съществените условия на кредита, за което на потребителя е бил предоставен стандартен европейски формуляр /СЕФ/. Сочи, че това обстоятелство било декларирано от ищеца в чл. 25 от договора. Твърди, че потребителят е имал възможност да направи информиран избор преди да сключи договор за кредит с ответното дружество, като посочва, че е избрал да сключи кокретния договор за кредит.
Заявява, че всички клаузи в процесния договор за кредит са били индивидуално договорени с клиента. Посочва, че съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП „Перавноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално", от което счита, че твърденията за нищожност на отделни договорни клаузи за неоснователни, доколкото тези клаузи били 4 индивидуално договорени.
Твърди, че договорът за кредит бил сключен в два екземпляра, като при подписването единият екземпляр е бил предоставен на клиента. Сочи, че това се потвърждавало и от изложените от ищеца в исковата молба доста подробни описания на съдържанието на конкретни клаузи от договора за кредит, като били цитирани чл. 9 от договора по отношение размера от 40 % на договорната лихва, както е бил цитиран и чл. 10 досежно размера на ГПР от 48.19 %, също така и чл. 11.5 от договора, който уреждал погасителния план по договора.
Твърди, че ищецът е посочил, че кредитът се погасявал посредством 84 броя месечни вноски в размер на 320.39 лева всяка. Заявява, че това само по себе си било очевидно, че ищецът е запознат и със самото съдържание на договора за кредит.
Сочи, че основното възражание за нищожност на възнаградителната лихва по процесния договор за кредит, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който бил приложим в отношенията между страните, била договорът за потребителски кредит да се изготвял в писмена форма на разбираем език и да съдържа изрично изброените реквизити, сред които, били общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочен в чл. 7 от процесния договор; лихвеният процент по кредита, посочен в чл. 9 от процесния договор; годишния процент на разходите по кредита и с посочване на допусканията, взето предвид при неговото изчисляване, посочено в чл. 10 от процесния договор; общата сума, дължима от потребителя, която била посочена в чл. 11.4 от процесния договор, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски посочени в чл. 11.5 от процесния договор.
Твърди, че видно от договора за кредит, посоченият в чл.9 лихвен процент по кредита 40,00% е фиксиран годишен лихвен процент по кредита. В този случай, счита, че не било необходимо да се посочват условията за прилагането му, като по този начин ставало ясно за страната абсолютния размер на дължимото по договорната лихва, което от своя страна било достатъчно да обоснове липсата на нарушения на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в договора се съдържали всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Посочва, че видно от процесния договор за кредит било, че в посочения в чл.11.5 погасителен план се съдържал подробна информация за броя, периодичноста и разпределението на месечните вноски между отделните пера - главница и договорна лихва, както и били посочени двете вземания /за главница и за лихва/ в глобален размер, така че на потребителя да 5 му бъде ясно каква сума за договорна лихва ще върне в края на периода.
Разпечатката съдържа 25 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3cfb93c-f427-4958-b106-4ea5c9f1e87f