Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 25.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Търговско дело 95/2022
Вид
Решение № 57
Подписан
25.10.2023
Състав
Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Шумен, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й. В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Й. В. Димов Търговско дело №

20223600900095 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Й. В. Д., ЕГН **********, гр. Н.п.... със съдебен адрес – гр. С...., със съдебен адрес – гр. С.... – адв. Н. Н.

Д. против ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-....., гр. С..., като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищецът сочи, че на 10.01.2022 г. около 20:20 часа в гр. Н.п... настъпва ПТП, като л.а. „БМВ“, модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ, управляван от водача И. Д. А. при движение с несъобразена с пътните условия скорост блъска пешеходеца Й. В. Д.. Вследствие на ПТП пострадалият Д. претърпял телесни увреждания и се наложило спешното му хоспитализиране в МБАЛ Шумен с водеща диагноза „Множество счупвания на подбедрицата – закрито“. Във връзка с травмите на 24.01.2022 г. е извършена операция под обща анестезия за закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация – тибия и фибула, с последваща гипсова имобилизация. Престоят на пострадалия в МБАЛ Шумен е продължил 15 дни – до 25.01.2022 г. Намира, че от данните по делото се установява безспорно, че вина за ПТП има водачът на л.а. - И. Д. А.. Причината за ПТП е единствено неговото поведение, което не било в съответствие с изискванията на ЗДвП. Сочи, че във връзка с ПТП е образуваното досъдебно производство №14/2022 г. по описа на РУ на МВР Нови пазар, прокурорска преписка №335/2022 г. по описа на ШРП. Процесното МПС, с което е предизвикано ПТП л.а „БМВ“, модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ има застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника – ЗАД „ОЗК - Застраховане” по полица с №BG/23/121003633258, с начална дата на покритие – 27.12.2021 г. Твърди, че ищецът има основание да претендира пряко от ответника заплащане на обезщетение, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че на 04.02.2022 г. на ответника била предявена застрахователна претенция. С допълнителна 1 молба входирана при ответника с вх. №99-604/07.02.2022 г. представил всички налични към онзи момент документи по образуваното ДП. С отговор от 08.02.2022 г. ответника изпратил отговор, в който се сочело, че ищеца следва да представи влязъл в сила акт за приключване на наказателното производство, съдебномедицинска и автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, скица към него и снимков материал. На 14.02.2022 г. ищецът представил на застрахователя всички медицински документи по ИЗ №401/2022 г. на МБАЛ Шумен. Получено било ново писмо от застрахователя с дата 16.02.2022 г., с което се отново се искали да бъдат представени документите, изискани с писмото от 08.02.2022 г.

Ищецът сочи, че вече бил представил Протокола за ПТП. На 12.04.2022 г. пред застрахователя били представени САТЕ от ДП, както и протоколи за разпит на свидетели.

Независимо от всичките представени от пострадалия документи с писмо изх. №99-2356, получено от ищеца на 04.05.2022 г. застрахователят посочил, че отказва заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди от ПТП. Твърди, че така направения от застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е неправилен. Намира, че допълнителните доказателства изискани от ответника са в разрез с нормата на чл.106, ал.5 от КЗ, тъй като пострадалия не е можел да се снабди с тях поради обстоятелствата, че такива не са съществували или са били налице пречки за представянето им. Намира, че влезлият в сила акт по приключило наказателно производство, който не е представен, не е пречка за разглеждане от застрахователя на застрахователната претенция и определяне на застрахователно обезщетение. Освен това намира, че липсата на посочена банкова сметка на името на ищеца за изплащане на обезщетението също не е нарушение, което може да обоснове отказа на застрахователя да изплати обезщетение. Цитира относима практика към изложените спорни въпроси. По отношение на неимуществените вреди, твърди, че вследствие на телесните увреждания понесени от ищеца той е изпитвал нетърпими болки както по време на настъпване на ПТП, така и след това, като му се е наложило да изтърпи продължително болнично лечение от 15 дни, като през това време не е можел да се обслужва и да се придвижва самостоятелно. Болките, а и необходимостта от чужда помощ останали и след престоя в болнично заведение, поне в началният етап на домашното лечение. Ограниченията в ежедневието, необходимостта от чужда помощ, а и спомените за ПТП и преживените болки се отразили и на психиката на ищеца. Твърди се, че последният изживял остра психотравма – чувствал се зле, бил потиснат, затворил се в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит, безсъние, стряскал се, сънувал кошмари, бил раздразнителен, трудно се концентрирал, откъснат от външния свят. Изпитвал кризи, свързани с треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж, потене и трудно се справял с ежедневните си задължения. Това състояние дало негативно отражение и на друго, придобито преди инцидента заболяване на ищеца – диабет, което се задълбочило вследствие на притесненията му. Намира, че при приложение на принципа в чл.51, ал.1 от ЗЗД за пълно и универсално обезщетяване на пострадалите лица обезщетението което следва да получи ищеца за претърпените неимуществени вреди е 60 000 лв. намира, че съдът следва да съобрази обстоятелството, е за всяка от годините 2019, 2020 и 2021 г. инфлацията е 10%, като тя и през 2022 г. ще продължи да нараства, като моли 2 това да бъде отчетено при определяне на размера на обезщетението от съда. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв. за обезщетение на претърпните от пострадалия неимуществени вреди от ПТП. Върху сумата за главница претендира – на основание чл.429, ал.3 от КЗ законна лихва върху размера на обезщетенията, считано от 04.02.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията за главница; както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ – законна лихва върху общият размер на застрахователното обезщетение, считано от 07.02.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията, ведно с разноските направени в рамките на настоящото производство.

От страна на ищеца е било направено искане за освобождаването и от заплащането на такси и разноски за водене на производството. Със свое Определение №166/23.09.2022 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски за водене на производството по настоящото т.д. №95/2022 г. по описа на ШОС.

От страна на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане” е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него на първо място се прави възражение за местна неподсъдност на спора пред ОС – Шумен. Твърди се, че при определяне на местната подсъдност в случая важи общото правило на чл.105 от ГПК и искът е следвало да бъде заведен по седалището на ответника – в СГС. Цитира съдебна практика в тази насока, произнесена в период 2009 – 2010 г. Намира, че ИМ не отговаря на изискванията на нормата на чл.127, ал.4 от ГПК, тъй като ищецът не е посочил своя банкова сметка. Твърди, че по делото е представена банкова сметка на бащата на ответника, а не тази на Н. П... (Явно става въпрос за фактическа грешка, тъй като в това производство ищеца се казва Й. Д.).

Сочи, че на ищеца следва да бъде даден срок за отстраняване на тази нередовност. Намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, тъй като към момента се води наказателно производство, приключван на което ще има отношение към възможността в настоящото производство да бъде приложена нормата на чл.300 от ГПК. Намира, че няма забава на застрахователя при произнасянето му по извънсъдебната претенция предвид обстоятелството, че не са били представени от ищеца необходими и поискани от застрахователя документи. Оспорва твърденията наведени в ИМ за настъпване на всички неблагоприятни последствия за ищеца вследствие на ПТП – захарен диабет, психични и поведенчески проблеми, които намира, че са синдром на зависимост, вследствие на употреба на алкохол. Сочи, че сам ищецът е съобщил за употреба на литър твърд алкохол, както и за алкохолна зависимост. Твърди, че всички последствия за здравословното и психологическото състояние на ищеца е виновна употребата на алкохол, а не последствията от ПТП. По отношение на размера на претендираното обезщетение намира, че претендираните суми не кореспондират с действително претърпените неимуществени вреди. Намира, че вредата следва да бъде доказана при условия на пълно и главно доказване, като същите следва да бъдат установени със сигурност. Намира, че при определяне на размера на щетите следва да се отчита и приноса на пострадалия – обстоятелството, че сам е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва се вината на водача И. А. за причиняване на вредоносния резултат. Твърди изключителната вина на 3 пострадалия за настъпване на ПТП. Оспорва изцяло дължимостта на сумите претендирани като главница, а също и тези за мораторни лихви, като по отношение на размерът им, така и по отношение на началният момент, от който се дължат.Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени разноските за водене на производството. Моли за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответника не вземе становище по отговора, както и не се яви по първото съдебно заседание.

Ищецът е депозирал допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. Сочи, че въпреки оспорванията на ответника поддържа всички направени в ИМ доказателствени искания. Сочи, че направеното от ответника в отговора възражение за местна неподсъдност а спора пред ШОС е неоснователно. Сочи, че по този въпрос е относима разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК, съобразно която претенцията на увредено лице срещу застраховател се гледа по местонастъпване на застрахователното събитие или по настоящ или постоянен адрес на пострадалия. Сочи, че ищецът живее в гр. Нови пазар, а и самото ПТП е настъпило в същия град. Намира за неоснователно искането за спиране на производстовто на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Сочи, че по смисъла на т.4 следва да бъде спряно производство, когато в същия или друг съд се разглежда друго дело, чието решаване ще има значение за спора. Твърди, че тъй като в наказателното производство все още няма привлечено като обвиняем лице не може да се приложи и хипотезата на т.5. Оспорва твърдението, че не е установена вината на водача на МПС причинило щетите. Сочи, че следва да е приложимо общото правило на чл.45, ал.2 от ЗЗД, че в случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Намира, че наличните данни установяват участието на водача в ПТП. Сочи, че това става ясно от приложение Констативен протокол за ПТП. Твърди, че към предявената към застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение са приложени всички изискуеми по закон документи. Намира, че механизмът на настъпилото ПТП може да се установи по представените в производството доказателства. Заема становище, че направените от ответника в отговора възражения като цяло са неоснователни. Твърди, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост и това винаги е свързано с преценката на множество конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Намира, че претендираното обезщетение не е завишено. Оспорва твърдението за наличие на съпричиняване. Намира, че за да има такова пострадалият следва с поведението си да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Приносът следва да бъде установен при условията на пълно и главно доказване. Намира, че ответника не ангажира подобни доказателства, а твърденията му почиват на предположения. Твърди, че се дължи претендираната мораторна лихва от посочените в ИМ моменти. Намира, че текстовете на КЗ – чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД изрично дават подобна възможност.