Определение № 2944 от 20.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2944 гр. Варна , 19.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501791 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Изолации“ ЕООД – Варна чрез адвокат Елена Топузанова срещу решение № 260768 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 106 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя главен иск за осъждане на всеки един от ответниците В. АЛЬ. К. и ЦВ. Д. СТ. да му заплати сума в размер на 14 978,28 лева, представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените СМР за довършването на общите части в сграда с идентификатор № ***, изградена като етап 2 „жилищна част“ в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на град Варна, находяща се в град Варна - ул. „Бачо Киро“ № 1, съответстваща на 1/2 от 4,082 % идеални части от общите части на сградата, прилежащи към съсобствения им обект с идентификатор № ***, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и е отхвърлен предявения евентуален иск за осъждане на ответниците да му заплатят разделно същата сума на основание член 59 от ЗЗД, представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените строително-монтажни работи /СМР/ за довършването на общите части в сградата, съответстваща на 1/2 от 4,082 % идеални части от общите и́ части, като получена от ответниците без основание в резултат на разместването на блага, с равностойността на които те са се обогатили за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху дължимите от двамата суми, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът изразява становище за недопустимост на първоинстанционното решение по 1 съображения, касаещи произнасяне на съда по непредявен иск, а не по предявения от него такъв с правно основание член 62 във връзка с член 61, алинея 1 от ЗЗД. Сочи, че въпреки подробната обосновка исковата молба за съществуването на отговорността на ответниците по член 62 от ЗЗД, нито в доклада, нито в решението на първоинстанционния съд се съдържа произнасяне по изложените доводи, по който начин бил лишен от правото си да получи защита по-благоприятната за него уредба, позволяваща му да получи пълна репарация на дължимото възнаграждение, така както ако между страните е бил сключен договор за строителство. На следващо място излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че при квалификацията на исковата претенция са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от мотивите на първоинстанционния съд се разбирало единствено, че в доклада по делото е посочена неправилна такава – член 61, алинея 2 от ЗЗД, но не се разбирало дали искът е разгледан като такъв по член 61, алинея 3 от ЗЗД или на договорно основание. В същото време сочи, че съдът е определил, че отношенията следва да се уреждат по член 61, алинея 3 от ЗЗД, а искът е отхвърлен с аргументи за наличие на договорни отношения с останалите собственици, въз основа на които са довършени общите части, което според съда изключвало приложението на член 61 от ЗЗД по отношение на ответниците, като въззивникът счита, че двата извода си противоречали взаимно. Позовавайки се на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тьлк.д.

№ 1/2013 г. - ОСГТК приема, че е налице неточен доклад, който опорочава целия процес на доказване. Като допълнение към изложеното сочи, че ако съдът е преценил, че с предявения иск се претендира заплащане на договорно задължение, породено от сключен с етажната собственост договор за строителство, е следвало да укаже това на страните, като предостави възможност на ищеца да защити претенцията си въз основа на договорно основание за нейното възникване. Също така се сочи, че съдът неправилно е приел, че договорът, с който са възложени СМР, е сключен между „Изолации“ ЕООД и отделните собственици, а в действителност той бил сключен между него и етажната собственост, като излага съображения, касаещи задължителната сила на решението на ОС на ЕС относно задължението на всеки собственик да сключи индивидуален договор по утвърден образец, с който да уговори единствено начинът на плащане на дължимите към "Изолации" ЕООД суми. В обратен смисъл сочи, че ако се приеме, че не е сключен договор, доколкото липсва писмен такъв между "Изолации" и етажната собственост, то не би могло да се приеме, че отделните съсобственици са възложили на дружеството довършването на всички общи части, тъй като всеки един от тях е сключил договор само за припадащите му се общи части, поради което счита, че за припадащите се общи частта на ответниците дружеството е действало в качеството си на гестор - изпълнявайки една чужда работа, с която не е било изрично натоварено. В условие, че се приеме са сключени множество договори и предвид, че ответниците не са подписали такъв, то следвал извод, че същите не са били страна по договор, но тъй като резултатът от изпълнените СМР е постъпил и в техния патримониум, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В заключение към 2 изложеното се твърди, че от събраните доказателства може да се заключи, че е налице фактическият състав на член 62 във връзка с член 61, алинея 2 от ЗЗД, тъй като влезлите в сила решения на ОС на ЕС за извършване на необходими и полезни разноски в общите части на сградата, освен че са задължителни за всички, те имат значението на одобрение по смисъла на член 62 от ЗЗД на извършена работата без възлагане от страна на собственика, като се позовава на съдебна практика на ВКС. Жалбоподателят изразява становище за неправилност на изводите на съда, с които приема, че прилежащите идеални части от общите части на сградата са 1,7498 %, така както е посочено в представената кадастрална схема, въпреки че с протокол № 2 от 26.11.201З г. на ОС на ЕС е одобрено площообразуването на сградата, съобразно което ответниците притежават 4,082 % идеални части от общите части. Предвид горното обосновава извод за наличието на правен спор относно притежавания от ответниците дял в общите части на сградата, при който съдът е пропуснал да се произнесе по изложените от ищеца съображения за приемане на новото площообразуване.

На следващо място въззивникът релевира възражения за неправилност на решението и в частта, съдържаща произнасяне по иска му с правно основание член 59 от ЗЗД, тъй като съдът сам е достигнал до извод, че ответниците са се обогатили без основание за негова сметка, но го е отхвърлил единствено по съображения, че не е установен размерът на обедняването и обогатяването. Същият, счита, че е в противоречие с правило на член 162 от ГПК, предвиждащо, че ако основанието на вземането е доказано, е недопустимо съдът да отхвърли иска, като недоказан само по размер, а в този случай той е длъжен сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания - да назначи експертиза. По изложените съображения моли съда да обезсили като недопустимо постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане на ВРС, а в условията на евентуалност да го отмени като осъди ответниците да му заплатят сумите, претендирани по предявените искове.

Отправя се искане за провеждане на експертиза по делото, както и приемане като писмено доказателство по делото на протокол от ОС на ЕС 22.10.2013 г., представен в цялост.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Валентин Альошев К. и ЦВ. Д. СТ., с който изразяват подробни съображения за нейната неоснователност. Въззиваемите излагат твърдения, касаещи правилността на решаващия извод на съда по главния иск, че ищцовото дружество е завършило общите части на сградата на договорно основание, тъй като е договаряло със собствениците на индивидуални обекти. Сочат, че в член 21, точка 3 от представения образец за договор изпълнителят „Изолации“ ЕООД се е задължил да изпълни възложените му СМР както в общите части, така и във всеки от самостоятелни обекти, описани в приложение № 1 – КСС към договора. С гореизложеното обосновава извод, че въпреки, че са сключени индивидуални договори, ищецът е поел задължение да завърши общите части на сградата и да предаде напълно завършен обект с подписан Акт 15, поради което не можело 3 да се приеме, че същият е извършил чужда работа. По отношение на евентуалния иск с правно основание член 59 от ЗЗД въззиваемите сочат, че в решението липсват мотиви, че е доказан по основание, но не и по размер, така както твърди въззивникът, а е отхвърлен като недоказан. Като се позовават на съдебна практика, твърдят, че когато резултатът от работата е постъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване на изпълнителя, а престирането е в изпълнение на задължение, произтичащо от договора. От горното становище изличат извод, че след като ищецът се е съгласил да поеме задължение за изпълнението на работите в общите части на сградата при сключване на индивидуални договори, то разходите за тази дейност нямат извъндоговорен източник и не представляват обедняване на изпълнителя. В допълнение считат, че не се доказва елементът обедняване, тъй като въпреки предоставените възможности на ищеца, същият не е ангажирал доказателства за извършени от него разходи по завършване на общите части на сградата.

Отправят искане за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение с присъждане на сторените разноски в производството.

Предвид изложеното и с оглед посоченото по-горе становище за недоказаност на иска по основание, счита че съдът не е бил задължен на основание член 162 от ГПК служебно да назначи експертиза, поради което се противопоставя на искането за допускането на такава във въззивното производство, поради настъпването на преклузия, като в същото време отправят доказателствено искане за формулиране на въпроси към вещо лице по СТЕ.

Противопоставят се и срещу искането за преквалифициране на предявения иск отново по съображения за пропускане на преклузивния срок по член 214, алинея 1 от ГПК.

Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по член 260 от ГПК реквизити и приложения по член 261 от ГПК.

Настоящият състав на въззивния съд констатира, че доказателствената тежест по главния иск е неточно разпределена, а по евентуалния – непълно, което съгласно точка 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС налага въззивният съд да я разпредели коректно, указвайки на страните възможността да посочат относимите към нея доказателства. По главния иск с правна квалификация член 61, алинея 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил СМР по довършване на общите части на сградата при липса на сключен договор с ответниците; че във връзка с извършването им е направил разходи, както и техния конкретен размер; че СМР са извършени изцяло в интерес на ответниците и с тяхно знание; че последните са собственици на индивидуален обект в сградата и че притежават дял от общите части на същата, както и конкретния размер на притежаваните от тях идеалните части. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, от които черпят изгодни правни последици, включително, че са се противопоставили на извършването на СМР. По евентуалния иск ищецът следва в условията на главно и пълно доказване да установи, че ответниците са собственици на индивидуални обекти в сградата, както и на идеални части 4 от общите части в същата, съответно размерът на последните; че е извършил посочените работи в общите части на процесната сграда; че вследствие на това е обеднял, а ответниците са се обогатили, както и конкретните размер на обедняването и обогатяването.

С оглед допуснатите неточности при разпределение на доказателствената тежест, искането на ищеца за допускане провеждането на съдебно-техническа експертиза не е преклудирано.