Решение № 960 от 01.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Благоевград, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100464 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от„В*, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „**, представлявано и управлявано от В*, чрез адв. Н. Р.

Б., АК-Благоевград, с адрес на дейност гр. Благоевград, ул. Б***, тел.***ротив „Н**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. В*, ул. „Р* представлявано от управителя И*.

Ищецът е предявил против ответника иск за заплащане на сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за транспорт от 16.12.2024г., за което е издадена Фактура № 0000003848/16.12.2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба /24.02.2025г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за превоз - Заявка-за транспорт от 09.12.2024г., по силата на който ответникът му възложил задължение да извърши превоз на стоки от товарен пункт в гр. В**до разтоварен пункт гр. М*. Сочи, че натоварването на стоката било уговорено на 11.12.2024г., доставката на 13.12.2024г. Поддържа, че съгласно т.

18 от договора при неподаване на камион от страна на ответника се предвиждала неустойка в размер на 300 лв. За тази сума била изготвена издадена Фактура № 0000003848/16.12.2024г., която не била платена.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излагайки съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.Претендират се и сторените по делото разноски, за което се представя списък с разноски.

Ответникът „Н*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В* ул. „Р*, представлявано от управителя И*, редовно призован, не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.

1

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за транспорт от 16.12.2024г., за което е издадена Фактура № 0000003848/16.12.2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба /24.02.2025г./ до окончателното й изплащане.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.

Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.

Второ. На ответното дружество „Н* ЕИК *по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията му и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество не е представило отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание за ответното дружество, редовно призовано, не се е явил законен представител, не е изпратило процесуален представител и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответното дружество е било предупредено, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: сключването на превозен договор с твърдяното съдържание, както и наличието на уговорка, постигната между ищеца (превозвач) и ответника (товародател), в качеството им на страни по твърдения договор за превоз, за дължимост от страна на товародателя на неустойка при неподаване на камион от страна на 2 ответника и размер на претендираната неустойка, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и сторените разноски в общ размер от 1150 лв., от които 50 лв. - държавна такса и 1100 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.

Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Н* ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В*, ул. „Р* представлявано от управителя Ин** да заплати на „В*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.

Благоевград, ул. „А* представлявано и управлявано от В***, чрез адв. Н. Р. Б., следните суми:

- 300 лв. /триста лева/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за транспорт от 16.12.2024г., за което е издадена Фактура № 0000003848/16.12.2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба /24.02.2025г./ до окончателното й изплащане.

- 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/ - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.

1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3