Решение № 2881 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2881 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100502385 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Столична община срещу Решение 12947 от 17.11.2022г., постановено по гр. д. № 22681/2022г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в, в частта с която е уважен до размер на сумата от 200,00 лева, предявеният от В. В. иск по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди – негативни емоционални изживявания- явяване на 18.05.2022г. в неопрятен вид в сградата на СРС, поради стъпване на отлепена тротоарна плочка на тротоара пред служебния вход на сградата на СРС на бул. „Цар Борис III и намокряне с кал и вода.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неприложимост на ЗП към казуса, тъй като не се касаело за републиканска пътна мрежа, а този закон изрично не се прилагал за улиците в населените места и освен това не създавал задължения за фактически действия. Нямало преки свидетели и не било установено твърдяното в исковата молба. Съдът изхождал от собствените си възприятия за състоянието на тротоара и това било признак за липса на безпристрастност. Ищецът нямало да претърпи вреди ако бил използвал главния вход на сградата на СРС.

Размерът на обезщетението бил в нарушение на чл. 52 и не било посочено какви 1 обстоятелства са взети предвид при определянето му.

Иска се отмяна на уважителната част и цялостно отхвърляне на иска.

Постъпил е отговор на жалбата с която тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

В частта му за отхвърляне на иска до пълния му размер от 1250,00 лева решението е влязло в сила като необжалвано от страните.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност СГС е обвързан от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценката на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивния съд намира жалбата за основателна по следните фактически и правни съображения:

По своята правна същност търсената деликтна отговорност с правна квалификация чл. 49 ЗЗД се явява гаранционно-обезпечителна, при която възложителят на една правомерна работа носи отговорност за действията/бездействията на лицето, на което е възложил тази работа, поради което тя се характеризира като отговорност за чуждо виновно противоправно действие. Въз основа на тази си характеристика се извеждат и елементите от фактическия й състав, които ищецът следва да докаже: вреди, причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице, на което, отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, те да са причинени при или по повод изпълнението й, и работникът да има вина за причиняването на вредите.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбщС вр. § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин (чл.

140 Конституцията на РБ и чл. 11, ал. 1 ЗОбщС), вкл. с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване от отпадъци, също и от сняг и лед, и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия, дадени в § 6, т. 14 от ДР на Закона за движение по пътищата. Предвид легалните дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата- приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на "тротоар" по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на "платно за движение" и "граници на платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя и задължението за поддържането им е на общината, което тя може да изпълнява чрез свои служители или чрез трети лица, като на вторите може да възлага тази дейност по 2 силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове с наредба – такива са специализирани предприятия, работещи по договор с общината, също и собствениците или ползвателите на имоти на територията на общината, но за причинените на трети лица вреди от техни противоправни действия или бездействия от неизпълнение на възложените им задължения, отговорността е на общината като обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, в която насока е и трайната съдебна практика (напр. Решение № 50017 от 11.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1949/2022 г., II г. о., ГК и мн. др.).

Поради това и оплакванията във въззивната жалба досежно пасивната материално-правна легитимация на ответника са неоснователни.

Въпреки това обаче жалбата е основателна.

В настоящето производство ищецът В. В. е следвало да докаже стъпването му върху повредена тротоарна плочка пред служебния вход на Софийски районен съд на твърдяната в исковата молба дата, намокряне с вода и изцапване с кал, че участъкът подлежи на поддържане от Столична община, както и че е претърпял негативни емоции. Според настоящият състав на СГС Въпреки указаната му доказателствена тежест с доклада по чл. 140 ГПК, съдържащ се в Определението на СРС по чл. 140 ГПК не е сторил това. Изслушаният пред СРС свидетел не установява нито едно от релевантните твърдения на ищеца. Показанията на същият не се кредитират от СГС по няколко съображения вкл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е в близка роднинска връзка с ищеца (първи братовчеди); видно от свободно достъпния електронен регистър на адвокатите макар и след датата на разпита му, същият е вписан като младши адвокат с адрес на дейността идентичен с посочения от ищеца в исковата молба съдебен адрес, а по собствените му думи работи заедно с ищеца от 6-7 години, тоест налице е и трудова свързаност и то много преди вписването в адвокатската колегия, а отделно е бил упълномощен като процесуален представител на страната във въззивното дело.

Освен това свидетелят не е очевидец и показанията му всъщност възпроизвеждат твърдения на ищеца, направени пред свидетеля, които не се подкрепят от никакви други доказателства по делото. Свидетеля дори не е сигурен дали в този ден е имало валежи. И пред двете инстанции е останал недоказан механизмът на твърдения инцидент, поради което не може да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД по отношение на Столична община.

Въз основа на изложеното въззивната жалба се явява основателна, а първоинстанционното решение – неправилно в обжалваната осъдителна част и следва да бъде отменено, а искът до уважения от СРС размер да бъде отхвърлен.

При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна – ответник Столична община за двете инстанции в размер на 100,00 евро за юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса за възивното производство в размер на 3

12,78 Евро.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 12947 от 17.11.2022г., постановено по гр. д. № 22681/2022г. по описа на Софийски районен съд, 85 с-в, в частта с която е уважен до размер на сумата от 200,00 лева, предявеният от В. А. В. с ЕГН ********** срещу Столична община Булстат 000696327, ул. Московска“33 иск по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди – негативни емоционални изживявания- явяване на 18.05.2022г. в неопрятен вид в сградата на Софийски районен съд, поради стъпване на отлепена тротоарна плочка на тротоара пред служебния вход на сградата на СРС на бул. „Цар Борис III и намокряне с кал и вода, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявения иск до уважения от СРС размер за сумата от 200,00 лева.

Осъжда В. А. В. с ЕГН ********** да заплати на Столична община разноски за двете инстанции в размер на 112,78 евро- за държавна такса за въззивното производство и юрисконсултски възнаграждения.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4