Решение № 328 от 29.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Враца, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420101686 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу К. Ц. К. с ЕГН ********** и адрес с.

*****.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ с ЕИК 813071350-кредитор, чиито универсален правоприемник е ищецът „Банка ДСК“ АД, и „Ла Барса“ ЕООД с ЕИК 200890917-кредитополучател бил сключен горепосочения договор за кредитна карта с предоставяне на кредитен лимит от 4 500,00 лева. На 19.02.2019 г. бил сключен анекс № 1 към договора, съгласно параграф 8 от който ответникът К. К. встъпил в дълга на кредитополучателя при условията на чл. 101 от ЗЗД и се съгласил да отговаря за задълженията на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост.

Ответникът преустановил плащанията, като към момента са дължими посочените в исковата молба суми.

Поради неизпълнението на ответника, на 16.02.2021 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 417 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 1

709/2021 г. на Врачански районен съд, като съдът издал заповед № 260692 от 08.04.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и заповед № 260862 от 04.06.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Заповедите за изпълнение са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от служебно изготвената от съда справка от информационната система на НАП ответникът няма действащи трудови договори. На съда е служебно известно от производството по гр. дело № 2867/2019 г., че ответникът К. К. трайно пребивава в чужбина с цел трудова заетост, т.е. същият не пребивава на регистрираните си адреси.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият, в качеството си на солидарен длъжник по индивидуален договор за издаване и ползване на международни кредитни карти за корпоративни клиенти от 28.05.2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК 813071350 и „Ла Барса“ ЕООД с ЕИК 200890917 и анекс № 1 от 19.02.2019 г. към договора, дължи на ищеца сумата 4 284,02 лева – главница; сумата 361,92 лева – договорна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 28.12.2020 г.; сумата 195,75 лева – наказателна лихва с характер на неустойка за периода от 28.03.2019 г. до 28.12.2020 г., сумата 58,31 лева – мораторна лихва за периода от 29.12.2020 г. до 15.02.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2021 г. до изплащането на главницата, сумата 42,84 лева – такса „управление“ на кредита и сумата 120,00 лева – разходи при изискуем кредит, за които са издадени заповед № 260692 от 08.04.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и заповед № 260862 от 04.06.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Претендират се разноски.

Ответникът К. Ц. К., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М. П., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който е оспорил предявените искове като неоснователни по следните съображения: процесните задължения са погасени поради изтичане на давност по чл. 110 от ЗЗД; договорът за кредитна карта и анексът към него противоречат на разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), а анексът противоречи на ЗЗД както по форма, така и по съдържание; не са приложени общите условия за сключване на договор за кредитна карта; липсват доказателства да е настъпила изискуемостта на процесните задължения, както и размерът им да е правилно определен от ищеца.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 709/2021 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника К. Ц. К. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема следното:

По делото е представен индивидуален договор от 28.05.2015 г. за издаване и ползване на международни кредитни карти, подписан от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД2 кредитор и универсален праводател на ищеца и „Ла Барса“ ЕООД-кредитополучател, по силата на който банката е предоставила на „Ла Барса“ ЕООД кредитна карта с месечен лимит. Срокът на действие на договора съвпада със срока на валидност на издадената кредитна карта и се подновява автоматично, освен ако клиентът или картодържателят отправят към банката писмено уведомление, че не желаят подновяването му. Общите условия на банката за банкови сметки и корпоративни клиенти и всички относими приложения към договора формират един цялостен договор.

С анекс № 1 от 19.02.2019 г. към горепосочения договор за кредит „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Ла Барса“ ЕООД са се съгласили, че срокът за погасяване на задълженията се изменя до 28.12.2020 г. (параграф 2), както и че съдлъжникът К. Ц. К. встъпва в дълга на кредитополучателя по договора за кредит при условията на чл. 101 от ЗЗД и ще отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя в пълен размер, включително и при предсрочна изискуемост (параграф 8).

Договорът за кредит и анексът от 19.02.2019 г. са двустранно подписани (анексът е подписан от ответника както като представляващ търговското дружество, така и като съдлъжник).

Неоснователни са възраженията за неспазване на изискванията на ЗЗД на анекса от 19.02.2019 г. в частта, съдържаща договор за встъпване в дълг. Поначало договорът за встъпване в дълг е неформален, а от представения по делото писмен анекс може да се извлече съгласувана между длъжника „Ла Барса“ ЕООД и трето лице К. К. воля за встъпване в дълг: налице са изявления, от които става ясно, че кредиторът, без да се лишава от досегашния длъжник, придобива по лисата на изрично волеизявление на К. К. още един длъжник, който да отговаря за целия дълг при същите условия.

Представени са и общи условия на „Експресбанк“ АД за банкови сметки и платежни услуги за корпоративни клиенти, съгласно които банката се задължава да открие на името на титуляра банкова сметка от вида, посочен в споразумението „Добре дошли“, и да извършва договорените платежни услуги, а титулярът се задължава да заплаща на банката такси и комисионни съгласно действащата тарифа на банката. Салдото по сметката (разликата между постъпленията и дебитните операции), независимо в полза на коя страна е, е ликвидно и незабавно изискуемо.

Ответникът К. К. няма качеството на потребител по смисъла на ЗПК, тъй като е съдлъжник по процесния договор за кредит в качеството си на управител на търговското дружество „Ла Барса“ ЕООД и следователно е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което прави неоснователни наведените с отговора на исковата молба възражения, че договорът за кредитна карта и анексът към него противоречат на разпоредбите на ЗПК с оглед качеството на ответника на потребител. По същите съображения към разглеждания случай е неприложима и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която к огато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се установява, че по процесния договор за издаване и ползване на кредитна карта на „Ла Барса“ ЕООД е издадена кредитна карта; дължимите от „Ла Барса“ ЕООД и съдъжника К. К. по процесния договор суми са следните: сумата 4 284,02 лева – главница; сумата 361,92 лева – договорна лихва за периода от 28.02.2019 г. до 28.12.2020 г.; сумата 195,75 лева – наказателна лихва с характер на неустойка за периода от 28.03.2019 г. до 28.12.2020 г., сумата 58,31 лева – мораторна лихва за периода от 29.12.2020 г. до 15.02.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2021 г. до изплащането на главницата, сумата 42,84 лева – такса „управление“ на кредита и сумата 120,00 лева – разходи при изискуем кредит; съгласно анекс № 1 от 19.02.2019 г. към процесния договор тези суми е следвало да бъдат погасени на 22 бр. равни месечни вноски по 200,00 лева и 1 бр. изравнителна месечна вноска от 84,02 лева за периода от 28.02.2019 г. до 28.12.2020 г.; за периода от 31.08.2015 г. до 05.12.2018 г. са извършени и подробно осчетоводени 2052 бр. счетоводни операции, последната от които е кредитна такава и е в размер на 4 484,02 лева.

Предвид горното съдът намира, че сключилата договора като кредитор банка е изпълнила договорното си задължение и е предоставила на кредитополучателя процесните суми, поради което в тежест на ответника-съдлъжник по договора за кредит е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му кредит, ведно с договорените лихви и такси и в сроковете, уговорени в договора.

Видно от данните в Търговския регистър, ищецът е универсален правоприемник на заемодателя по силата на надлежно вписан договор за сливане/вливане на търговски дружества.

Направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на предявените вземания съдът намира за неоснователно. Ответникът К. К. се позовава на новонастъпил юридически факт – изтекла погасителна давност, но в настоящия случай същият се е отказал от правото си да се позова на тази давност с признанието на задължението, което е направил с подписването на анекс № 1 от 19.02.2019 г. към процесния договор за кредит. С подписването на анекса на 19.02.2019 г. ответникът-длъжник е признал дълга и се е съгласил срокът за връщане да бъде удължен , като е уговорен нов падеж – 28.12.2020 г. Анексът конкретизира точно и ясно размера на задълженията, с което може безспорно да се установи, че тези задължения са в резултат на процесния договор за кредит.

С анекса ответникът е направил едностранен отказ от последващо позоваване на изтекла по уговореното при първоначалните условия вземане давност. След като вече е направил отказ от изтекла давност, ответникът не би могъл да се позове на нея. С подписване на споразумението започва да тече нова петгодишна давност, която към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не е била изтекла.

Ето защо предявените обективно кумулативно съединени искове следва да бъдат уважени така, както са предявени.

По разноските.

4

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените в заповедното и в исковото производство разноски в пълен размер.

Ищецът е направил по заповедното производство разноски в размер на 151,26 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 26 от НЗПП в размер на 50,00 лева).

Юрисконсултското възнаграждение на ищцовата банка по исковото производство съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева, като по това производство ищецът е направил разноски в общ размер на 1 011,67 лева за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

За ответника не възниква право на разноски

Така мотивиран, Врачанският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че К. Ц. К. с ЕГН ********** и адрес с. ****** дължи на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, гр. София, ул.