Решение № 268 от 23.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Плевен, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500294 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 232/24.02.2025 г., постановено по гр. дело № 6580/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, ***, представлявана от Гл. прокурор на РБ да заплати на М. П. Ш., ЕГН *** сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигане на обвинение против ищеца в извършване на престъпление от общ характер по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК, за което е било образувано НОХД № 855/2022г. по описа на ОС- гр. Плевен, по което същият е признат за невинен с влязла в сила присъда на АС-В.Търново, потвърдена с Решение № 151/07.03.2024г. на ВКС по НОХД № 93/2024 г. на ВКС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за адвокатска защита по НОХД № 822/2022 г. на ОС - Плевен, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

Със същото решение, ПлРС е осъдил Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, ***, представлявана от Гл. прокурор на РБ да заплати на С. Ш. И., ЕГН**********, с постоянен адрес в с.***, обл. Плевен, ул. *** сумата от 2310,00 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

С Решение № 288/06.03.2025 г., постановено по гр. дело № 6580/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 232/24.02.2025 г., постановено по гр.д. № 6580/2024 г. на ПлРС, като вместо: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, ***, представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на С. Ш. И., ЕГН**********, с постоянен адрес в с.***, обл. Плевен, ул. *** сумата от 2310 ,00 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да се чете: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес в гр.

София, ***, представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на М. П.

Ш., ЕГН *** с постоянен адрес в с.***, обл. Плевен, ул. *** сумата от 2310,00 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Районна прокуратура – Плевен чрез прокурор Борислава Александрова, в която се изразява становище, че постановеното първоинстанционно решение от ПлРС е неправилно. Според въззивника, предявеният иск от М. П. Ш. е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и несъмнен начин основателността на претенцията си за причинени неимуществени вреди, връзката им с повдигнатото обвинение, както и техния размер. Счита, че в случая са установени единствено нормални и презюмирани негативни преживявания при обвинение в престъпление, а именно притеснение и безпокойство. Счита, че не е доказана пряка причинна връзка между здравния му статус и дейността на Прокуратурата на РБ, тъй като здравословното състояние на ищеца е било влошено преди да започне наказателното преследване срещу него. Ако съдът приеме за доказани настъпили неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение, въззивникът прави искане да бъде намален размера на присъденото обезщетение, като счита същия за значително завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен ниския 2 интензитет на причинените вреди. Според въззивника, началния момент, от който може да се отчита разумността на конкретен срок е моментът на предявяване на обвинение срещу конкретно лице, а неговия финал е моментът, в който е поставен край на неяснотата относно правното положение на лицето, в който смисъл е и практиката на ЕСПЧ. Счита, че наказателното преследване спрямо ищеца е в рамките на разумния срок, а именно за период от една година и пет месеца от датата на привличането му като обвиняем до окончателното му оправдаване. Освен това, спрямо ищеца е била взета найлеката мярка за неотклонение „Подписка“.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за претърпени неимуществени вреди, вследствие повдигнато обвинение за престъпление по чл.277а ал.3 предл.1 и предл.2 вр. ал.1 от НК и да отхвърли предявената акцесорна претенция за лихва. В случай, че съдът приеме иска за доказан по основание, въззивникът моли, да бъде изменено първоинстанционното решение, като бъде намален размера на присъденото обезщетение, като и да бъде намален размера на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за адвокатска защита.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия М.

П. Ш. чрез пълномощника му – адв. Г. Г. от АК – Стара Загора, в който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но противоречива, недоказана и напълно неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение е мотивирано и правилно. Въззиваемият счита за необосновано и неправилно твърдението във въззивната жалба, че не е доказал по безспорен и несъмнен начин основателността на претенцията си за причинени неимуществени вреди, връзката им с повдигнатото обвинение, както и техния размер, както и че са установени само нормални и презюмирани негативни преживявания при обвинение в престъпление, а именно притеснение и безпокойство. Според въззиваемия е налице противоречие в становището на въззивника, произтичащо от обстоятелството, че от една страна, се признава наличие на негативни преживявания на ищеца по време на водените срещу него наказателни производства, а същевременно, се твърди, че вреди не са били доказани. По отношение на становището във въззивната жалба досежно размера на присъденото обезщетение, който въззивникът твърди, че е значително завишен, въззиваемият посочва, че интензитета на наказателната 3 репресия, респективно на причинени вреди изцяло зависи от индивидуалните особености на личността, т.е. при определяне размера на обезщетението следва да се държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като по един начин ще се отрази на вече осъждан за престъпление човек и по коренно различен начин спрямо човек, който за пръв път е подложен на наказателно преследване.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно.

Претендира направените разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът Прокуратурата на Република България чрез прокурор Иван Шарков – прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и моли съда, да я уважи.

В съдебно заседание, въззиваемият М. П. Ш., редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище, процесуалният му представител – адв. Г. Г. моли съда, да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно.

Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

4

Пред Плевенски районен съд е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ от М. П. Ш. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 400,00 лв. имуществени вреди, вследствие незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите от приложеното НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС е видно, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.10.2022 г., М. П. Ш. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 104/2021 г. по описа на РУ на МВР - гр.

Никопол за това, че на 12.11.2021 г., в землището на с. *** войвода, местността „Щувеня", обл. Плевен, в съучастие като извършител с В. М.ев Ш. и В. Б. и двамата от с. ***, обл. Плевен, чрез използване на техническо средство металотърсач марка Fisher 1266-Х и МПС - лек автомобил марка „Хонда ХРВ“, peг. № ***, негова собственост, без съответно разрешение по чл.150, ал.1 от ЗКН, търсил археологически обекти - престъпление по чл.277а ал.3 предл.1 и предл.2 вр. ал.1 от НК. Със същото Постановление, по отношение на М. П. Ш. е взета мярка на неотклонение „Подписка".

На 16.01.2023 г. е проведено разпоредително заседание по НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС, като делото е отложено, поради неспазване на 7-дневния срок за призоваване, съгласно чл.247в ал.3 от НПК.

На 09.02.2023 г. е проведено разпоредително заседание по НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС, като делото е отложено за разглеждане по общия ред.

На 28.02.2023 г. е проведено съдебно заседание по НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС, като делото е отложено за събиране на доказателства.

На 10.04.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС, на което е приключило съдебното следствие и е постановена Присъда № 15/10.04.2023 г., с която подсъдимият М. П. Ш. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК и е осъден на 11 5 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.

С Присъда № 8/20.11.2023 г., постановена по ВНОХД № 197/2023 г. по описа на ВтАС е отменена изцяло Присъда № 15/10.04.2023 г., постановена по НОХД № 855/2022 г. по описа на ПлОС, като подсъдимият М. П. Ш. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК.

С Решение № 151/07.03.2024 г., постановено по КНД № 93/2024 г. по описа на ВКС на РБ е оставена в сила Присъда № 8/20.11.2023 г., постановена по ВНОХД № 197/2023 г. по описа на ВтАС.

От приложената по делото справка за съдимост на М. П. Ш. от 16.12.2024 г. е видно, че същият е неосъждан.

С оглед посоченото по-горе, съдът счита, че по делото е безспорно установено, че е налице незаконно обвинение, повдигнато на М. П. Ш. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.10.2022 г. на Окръжна прокуратура - Плевен, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, а именно Присъда № 8/20.11.2023 г., постановена по ВНОХД № 197/2023 г. по описа на ВтАС, с която същият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.277а ал.3 пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК. В този смисъл, след като наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е признат за невинен в извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение, това е основание за ангажиране отговорността на държавата по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ.