Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 273 от 18.05.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 385/2026
Вид
Определение № 273
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Недялка Николова, Светозар Любомиров Георгиев, Виктория Росенова Стоилова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Н.

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20261800600385 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по повод на постъпили жалби от защитниците на обвиняемите Д. Й.

П. и Т. В. Д. – а. Н. от САК и а. Г. от САК, срещу определение №97/12.05.2026г., постановено по ч.н.д. № 273/2026 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо двамата обвиняеми.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните във връзка с подадената жалба, установи следното:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искане на основание чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите Д. Й. П. и Т. В. Д.. Първоинстанционният е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК за определяне на най-тежката мярка за неотклонение по отношение и на двамата обвиняеми.

Обвиняемите са привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 330, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, за което законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок от една до осем години и което деяние, съобразно санкцията, която законодателят е предвидил, е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Наред с това обвиняемият Д. Й. П. е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл. 320а от НК, за което се предвижда до две години лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните до момента доказателства може да се изведе обосновано предположение, че всеки от двамата обвиняеми е извършил съответните престъпления. Същото е изводимо най- вече 1 от свидетелските показания и извършените разпознавания на лица. Така в показанията си свидетелят Г. Х. заявява, че на 08.05.2026г. сутринта е чул гърмене и трошене на прозорци от съседната къща, като е възприел три лица, носещи маски на главите си, като две от лицата избягали, а третото лице отишло при свидетелят и му казал, че е „Гочата“ (когото свидетелят познавал като обвиняемия Д. П.) и да не гаси започналия пожар, тъй като къщата трябвало да изгори, а ако го стори – следваща къща щяла да бъде неговата. Впоследствие свидетелят Г. Х. все пак предприел действия по гасене на пожара. На следващо място, в показанията си св. Иван Джоров заявява, че сутринта на 08.05.2026г. е закарал три лица до с. Марица, като по искане на едно от тях по пътя напълнили две-три шишета с бензин, след което свидетелят ги оставил на главния път в с. Марица. Впоследствие св. Иван Джоров е участвал в извършване на разпознаване на лица по реда на чл. 169 и сл. от НПК, като видно от съставения протокол за разпознаване е посочил именно обвиняемите. В този смисъл неоснователно е възражението в жалбата, че няма данни обвиняемият Т. В. Д. да е съучастник в престъплението. Останалите приложени доказателства също не оборват горепосоченото.

Обясненията на другия обвиняем (Д. П.) пред първоинстанционния съд също не са в състояние да разколебаят горните изводи. В обясненията си този обвиняем разказва за враждата си със собствениците на запалената къща, като от останалите събрани до момента доказателства, както вече беше посочено, може да се направи извод, че обвиняемият Д. П. е бил придружаван и от обвиняемия Т. Д.. Обясненията на обвиняемия Д. П. в частта, в която заявява, че обвиняемият Т. Д. е в приятелски отношения със собствениците на запалената къща не се подкрепят от останалите събрани до момента доказателства и са нелогични и недостоверни, тъй като наличието на приятелски отношения със собствениците не предполага участието в палеж на имуществото им.

По отношение на тези изводи следва да бъде подчертано още веднъж, че в случая се касае за обосновано предположение, базирано на събраните до момента доказателства на този сравнително ранен етап от разследването, като направените изводи е възможно да бъдат разколебани чрез последващо събиране на други доказателства.

Като намира, че е налице първата от предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК, съдът следва да провери наличието и на една от алтернативно предложените предпоставки, а именно: реална опасност от укриване и реална опасност от извършване на престъпление.

В конкретния случай според въззивния съд реална опасност от укриване не е налице, тъй като обвиняемият Т. В. Д. е с установени самоличност, адрес и местопребиваване на територията на страната.

Налице е обаче опасност от извършване на престъпление. Наистина от справката за съдимост на обвиняемите Д. Й. П. и Т. В. Д. се установява, че същите са неосъждани.

Независимо от това обаче съдът намира, че от събраните до момента доказателства може да се направи извод за завишена обществена опасност на деянието и на обвиняемите лица. В подкрепа на този извод е това, че са налице достатъчно данни за предварителна подготовка за извършване на палежа, изразяваща се в придвижване до друго населено място, 2 снабдяване с бутилки с бензин и използване на маски от евентуалните извършители, сред които и обвиняемите Д. Й. П. и Т. В. Д.. Наред с това, независимо, че към момента на палежа в къщата не са се намирали други лица, то видно от свидетелските показания в близост е имало и други къщи, които са обитавани и в този смисъл е съществувал реален риск от разрастване на пожара и нанасяне на вреди на хора и друго имущество в случай, че свидетелят Г. Х. не беше предприел действия по гасене на пожара. Също така, налице са достатъчно данни за вражда между обвиняемият Д. П. и семейството на лицето, чиято къща е запалена и в този смисъл съществува опасност същият и занапред да участва и в други престъпни посегателства във връзка с тази вражда. Предвид също така данните за участие на обвиняемия Т. В. Д. в този палеж се налага извод, че същият в тази вражда е на страната на обвиняемия Д. П. и поради това и по отношение на обвиняемия Т. В. Д. съществува опасност занапред да участва и в други престъпни посегателства във връзка с враждата. Всички тези данни са индиция за това, че е налице завишена обществена опасност на деянието и на обвиняемото лице, както и опасност от извършване на престъпление.

В този смисъл по отношение на първия обвиняем Д. Й. П. взетата от първоинстанционния съд най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража се явява законосъобразна и пропорционална намеса.

По отношение обаче на втория обвиняем Т. В. Д. с оглед данните за здравословното му състояние, изводими и от представената във въззивното производство медицинска документация, според настоящия съдебен състав опасността от извършване на престъпление може да бъде преодолЯ. и с по-лека мярка за неотклонение от взетата от първоинстанционния съд. В този смисъл мярка за неотклонение „домашен арест“ би била достатъчна за целите на воденото наказателно производство, като изпълнението на мярката следва да бъде контролирано посредством средство за електронно наблюдение. Мярката за неотклонение домашен арест също препятства свободното придвижване на обвиняемия и в случая се явява напълно съобразена с целите по чл. 57 НПК.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено по отношение на обвиняемия Т. В. Д., като се остави без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо този обвиняем и се вземе мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се контролира чрез средство за електронно наблюдение. В останалата част – по отношение на обвиняемия Д. Й. П. атакуваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като задържането под стража на този обвиняем се явява законосъобразна и пропорционална намеса.

Така мотивиран и на основание чл. 64, ал. 8 НПК, Софийски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №97/12.05.2026г., постановено по ч.н.д. № 273/2026 г. по описа на Районен съд – Ихтиман в частта, в която е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Т. В. Д., ЕГН **********, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП Самоков, ТО Ихтиман, за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Т. В. Д., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 45 от 2026 г. по описа на РУ – Костенец, пр. пр. 918/2026 г. по описа на РП Самоков, ТО Ихтиман.

ВЗЕМА спрямо Т. В. Д., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 45 от 2026 г. по описа на РУ – Костенец, пр. пр. 918/2026 г. по описа на РП Самоков, ТО Ихтиман, мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: с. Костенец, ***, и да се контролира чрез средство за електронно наблюдение.

ПОТВЪРЖДАВА определение №97/12.05.2026г., постановено по ч.н.д. № 273/2026 г. по описа на Районен съд – Ихтиман в останалата част по отношение на Д. Й. П., ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 45 от 2026 г. по описа на РУ – Костенец, пр. пр. 918/2026 г. по описа на РП Самоков, ТО Ихтиман.

СЪДЪТ разясни на обвиняемия Т. В. Д. последиците от неизпълнението на забраната да напуска адреса, на който се изпълнява мярката за неотклонение.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на СА при НСлС и на РУ-Костенец.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4