Определение № 9988 от 12.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49690/2025
- Вид
- Определение № 9988
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9988 гр. София, 12.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110149690 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
И. Н. Б. е предявил срещу ЗД „Евроинс” АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 600 лв.
(понастоящем 306,78 евро), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие – щета върху застрахованото имущество на паркинг, настъпило /дата/ г. в гр. /адрес/ ведно със законната лихва върху сумата от 17.02.2025 г. (датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда) до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.03.2025 г. по ч.гр.д. № 9156/2025 по описа на СРС, 51 състав.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „/марка/модел/“ с рег.
№ /номер/, за който е имало валидна застраховка „Каско на МПС“ (полица № 00500100550382), сключена с ответното дружество. На /дата/ г. автомобилът е бил паркиран пред жилищен блок в гр. /адрес/, като при подготовка за потегляне ищецът е констатирал увреждания по четири детайла: преден ляв калник, преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата.Поддържа, че уврежданията представляват „паркинг щета“ – удар от друг автомобил, вероятно при отваряне на врата. Сочи, че в първоначалната си декларация пред застрахователя ищецът е посочил, че е установил щетите след придобиването на автомобила (на 09.01.2025 г.), като те не са били заведени от предишния собственик при същата валидна „Каско“ полица.
Излага твърдения, че е посетил офис на ЗД „Евроинс“ АД, където е била образувана ликвидационна преписка (щета № .................) и експерти са извършили оглед и заснемане на автомобила, като на 16.01.2025 г.
1 застрахователят е изпратил писмен отказ за изплащане на обезщетение.
Подчертава, че претендираната сума от 600 лв., е формирана от съдържанието на получена от ориентировъчна оферта за ремонта на четирите увредени детайла. Допълнително посочва, че застрахователното правоотношение е било в сила към момента на установяване на вредите, като по-късно е подписан и анекс към полицата поради промяна в собствеността на автомобила.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че между исковата молба и първоначално декларираното пред застрахователя е налице съществено разминаване. В исковата молба се твърди, че вредите са настъпили на /дата/ г., докато в декларацията при завеждане на щетата ищецът е заявил, че е установил вредите веднага след придобиването на автомобила на 09.01.2025 г. и че те са били причинени при предишния собственик. Оспорва твърдението, че уврежданията представляват „паркинг щета“ от удар с врата на друг автомобил. Поддържа довод, че е технически невъзможно с едно вредоносно събитие да бъдат увредени едновременно четири детайла, намиращи се в различни и отдалечени части на автомобила – преден ляв калник, преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата. Сочи, че автомобилът не може да бъде ударен едновременно от двете му страни и едновременно в предната и задната му част по описания от ищеца начин. Излага твърдения, че следите по детайлите не съответстват на удар от друго МПС, а представляват корозия, ръжда и нарушено лаково покритие. Поддържа, че тези процеси са следствие от естествени и експлоатационни причини (износване и „умора на материала“), които са изрично изключени от застрахователното покритие съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Общите условия (ОУ). Сочи, че ищецът се е опитал да въведе застрахователя в заблуждение относно настъпването на събитието. Позовава се на чл. 23, ал. 1, т. 4 от ОУ, който предвижда отказ от плащане, ако претендиращото лице си послужи с измама или заблуда относно застрахователното събитие или размера на вредите. Подчертава, че ищецът не е представил доказателства за настъпило покрито по полицата събитие, нито за връзката между евентуален инцидент и крайния резултат.
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие (щети, настъпили докато застрахованото МПС е било в паркирано състояние), за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени 2 доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи документите по образуваната при него преписка по щета във връзка с процесното застрахователно събитие следва да бъде отхвърлено, доколкото от една страна не се посочват конкретните документи, представянето на които се иска и тяхното значение за спора, а от друга – с отговора на исковата молба ответникът е представил документи, относими към предмета на делото, които следва да бъдат приети по делото. Следва да бъде допуснато изслушването на съдебна авто-техническа експертиза със задачите, посочени в исковата молба и отговора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2026 г. от 10:25 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза със задачата, формулирана в мотивната част на настоящото определение, при депозит в размер на 140 евро, вносим от ищеца и 120 евро, вносим от ответника, в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., адрес: /адрес/, тел. /номер/, специалност: транспортна техника и технологии; оценител на МПС.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма 3 пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Вещото лице да се призове с указание да работи след представяне на доказателства за внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4