Решение № 596 от 02.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100501107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7569 от 01.04.2025г. на Д. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ************, чрез адв. И. И. против:

1/ разпореждане от 21.03.2025г., с което е отказано да се намали размера на прието в изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева рег. № 712, район на действие ОС – Варна, адвокатско възнаграждение от 1900 лв. на 200 лв.;

2/ размера на т. 26 от ТТРЗЧСИ дължима по изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева рег. № 712, район на действие ОС – Варна.

В жалбата се излага следното:

Оспорва се фактическата и правна сложност на делото. Предявеното адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено и следва да бъде намалено до предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

В случая освен подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, поради което адвокатския хонорар следва да се намали до 200 лв., единствено за образуване на изпълнително дело.

Размерът на определените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали, при отпадане на адвокатското възнаграждение или при неговото намаляване.

1

В срок по жалбата е постъпил отговор от взискателят по делото П. Д. Х., чрез адв. А. Х. със становище за неоснователност на жалбата.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съдът прие от приложеното изпълнително дело следното:

Производството по изпълнително дело 31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева е образувано по молба от взискателя, въз основа на изпълнителен лист от 16.12.2024г., по в.гр. д 208/2024г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, издаден в полза на П. Христо срещу на Д. И. за сумата от 10 157,78 лв., ведно със законовата лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.11.2022г. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 200 лева, платени в брой.

На 27.01.2025г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД

На л 10 от ИД е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между взискателя и адв. Х. с уговорено възнаграждение от 800 лв.

Наложен е запор на дружествен дял и възбрани върху недвижими имоти.

На 05.02.2025г. е връчено ПДИ на Д. В. И., в което определяният размер на т. 26 е 1 279 лв.

С молба от 06.02.2025г. е присъединен изпълнителен лист издаден в ползва на взискателя срещу Д. В. И. за сумата от 11 490,15 лв., ведно със законовата лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.05.2022г. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 900 лева, платено в брой.

На 21.02.2025 г .е връчено ПДИ на Д. В. И., за присъединената сума, в което определяния размер на т. 26 е 1435.42 лв.

С молба до съдебния изпълнител от 21.02.2025г. длъжникът Д. И. е оспорила размера на приетото адвокатско възнаграждение, като прекомерно.

С обжалваното разпореждане молбата е оставена без уважение.

По делото е постъпила сумата от 2927.00 лв.

По отношение на жалбата в частта й срещу разпореждане от 21.03.2025г.

В тази си част жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.

436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима.

Разгледана по същество в тази част жалбата е неоснователна.

Съобразно чл.10, т.1 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа, която не е задължителна но съда я взема за ориентир, за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. Като в 2 случая не се оспорва, че длъжникът дължи възстановяване на разноските за това възнаграждение.

Спорно е дължимостта и размера на адвокатския хонорар за водене на изпълнителното дело.

Съгласно т.2 на чл.10 на цитирана по - горе наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.

Възнаграждението за воденe на делото се дължи за цялото изпълнително производство, преценка за неговата прекумерност следва да се направи при приключването му. В настоящия случай изпълнителното дело не е приключило, с погасяване на дължимата сума и по него тепърва следва да се извършват изпълнителни действия. Няма да се дължи адвокатско възнаграждение за водене на делото, ако адв. Х. не извършва действия по хода на делото и задължението се плати.

Предвид изложеното разпореждане от 21.03.2025г., с което е отказано да се намали размера на прието в изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева рег. № 712, район на действие ОС – Варна, адвокатско възнаграждение от 1900 лв. на 200 лв., е правилно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на жалбата в частта й срещу размера на т. 26 от ТТРЗЧСИ дължима по изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева рег. № 712, район на действие ОС – Варна.

Съдът, след като извърши проверка за редовност на жалба в тази и част констатира, че е подадена след изтичане на срока за обжалване.

Съгласно чл. чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок от връчването. Поканите за доброволно изпълнение, в който е посочен размера на т. 26 са връчени на 05.02.2025г. и на 21.02.2025г съответно срокът за обжалване изтича на 19.02.2025г и на 07.03.2025г. жалбата е подадена на 01.04.2025г., паради което ся явява просрочена.

В молбата с която длъжникът е искал редуциране на адвокатското възнаграждение, не е възразил срещу определяния размер на т. 26 и съдебният изпълните не се е произнесъл, за да може скокът на обжалване да започне да тече от момента на произнасяне на ЧСИ.

Предвид изложеното жалба с вх. № 7569 от 01.04.2025г. на Д. В. И., в частта й срещу размера на дължима т. 26 от ТТРЗЧСИ дължима по изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева рег. № 712, район на действие ОС – Варна, следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивира така съставът на Варненския окръжен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.03.2025г., с което е отказано да се намали размера на прието в изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева рег. № 712, район на действие ОС – Варна, адвокатско възнаграждение от 1900 лв. на 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 7569 от 01.04.2025г. на Д. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ************ в частта й срещу размера т. 26 от ТТРЗЧСИ дължима по изпълнително дело №31/2024 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева рег. № 712, район на действие ОС – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Варненски апелативен съд само в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4