Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21793 от 11.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 73875/2024
Вид
Определение № 21793
Подписан
11.06.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21793 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110173875 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 162374/20.05.2026 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в качеството му на процесуален представител на ищцата А. Н. И., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 7763/27.04.2026 г. в частта за разноските.

С молбата се иска вместо присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 981,68 евро с включен ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

В молбата се поддържа, че определеният от съда размер е неправилен, необосновано нисък и несъответен на положения адвокатски труд, доколкото производството обхваща четири отделни договора за потребителски кредит и четири първоначално образувани дела, впоследствие разгледани съвместно.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника „СК“ АД, чрез процесуалния му представител, с който молбата се оспорва като неоснователна. Ответникът поддържа, че присъденият размер е правилно определен съобразно фактическата и правната сложност на делото, еднотипността на договорите, идентичността на правните доводи и доказателствения материал, както и с оглед процесуалното поведение на ищцовата страна, изразяващо се в образуване на множество сходни производства.

Съдът, след като обсъди молбата, отговора и данните по делото, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и касае частта на решението относно разноските.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 7763/27.04.2026 г. съдът е уважил предявените от ищцата искове и е присъдил в нейна полза разноски в общ размер на 263,16 евро, от които 143,16 евро държавни такси и 120 евро адвокатско възнаграждение. При постановяване на решението 1 съдът изрично е обсъдил претенцията за адвокатско възнаграждение, както и направеното от ответника възражение за прекомерност, което е намерил за основателно.

Следователно не е налице пропуск при произнасянето относно разноските, нито основание за допълване на решението. Не се установява и неправилност в преценката, която да обоснове изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК.

При определяне на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на извършената адвокатска работа, засегнатия интерес, броя и характера на извършените процесуални действия, доказателствения материал и поведението на страните в процеса.

Отговорността за разноски не следва механично да възпроизвежда претендирания от страната размер, когато същият е несъразмерен спрямо реално необходимата и извършена защита.

В настоящия случай предмет на делото са четири еднотипни договора за потребителски кредит, сключени между едни и същи страни, със сходно съдържание, еднаква структура на договорните клаузи и идентични правни въпроси. Твърденията на ищцата, възраженията на ответника и относимите доказателства са по същество общи за всички договори. По делото не са събирани доказателства извън приложените писмени доказателства, не е изслушвана експертиза и спорът е разрешен въз основа на договорните текстове, справките за плащания и приложимите правни норми.

Обстоятелството, че първоначално са били образувани няколко отделни производства, не води само по себе си до извод, че по всяко от тях е положен самостоятелен и различен по съдържание адвокатски труд, който да оправдае присъждане на възнаграждение в претендирания размер. Разделното предявяване на сходни искове по еднотипни договори не следва да води до неоснователно увеличаване на отговорността на ответника за разноски, когато защитата е основана на общи фактически и правни твърдения.

Съдът отчита и принципа на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Правото на потребителя на ефективна съдебна защита не изключва задължението процесуалните права да се упражняват добросъвестно и съразмерно, включително при претендиране на разноски. Разноските имат обезщетителна, а не санкционна функция и не могат да служат като средство за генериране на несъразмерни адвокатски възнаграждения при множество идентични или почти идентични производства.

Неоснователно е и възражението, че размерът от 120 евро е „символичен“ и поради това незаконосъобразен. Посоченият размер е определен след конкретна преценка на делото: еднотипни договори, еднакъв предмет на спора, повтарящи се правни доводи, липса на фактическа сложност и липса на допълнителна доказателствена дейност. Съдът намира, че този размер е съразмерен на реално необходимата адвокатска защита в конкретното производство и не препятства ефективното упражняване на правата на ищцата.

Претендираното с молбата възнаграждение в размер на 981,68 евро с ДДС е несъразмерно спрямо характера на делото, извършената процесуална работа и обстоятелството, че спорът 2 е разрешен по общи за всички договори фактически и правни въпроси. Присъждането на такъв размер би довело до неоправдано утежняване положението на ответника чрез разноски, които надхвърлят необходимите за защитата на ищцата.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на Решение № 7763/27.04.2026 г. в частта за разноските, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Молба с вх. № 162374/20.05.2026 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, за изменение на Решение № 7763/27.04.2026 г., постановено по гр. д. № 20241110173875 по описа на Софийски районен съд, 175 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3