Решение № 1063 от 12.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1063

08.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20203100501503 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 от ГПК

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГP А НИЧ Н А ПО ЛИ ЦИЯ" - М В Р ГР. СОФИЯ с р е щ у Решение №1714/27.03.2020 г. постановено по гр. дело №16000/2019г. на Районен съд-Варна, с което се ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, да заплати на Н. М. Р. , ЕГН: **********, общо 1823.22 лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, за периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т.З вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, да заплати на Н. М. Р. , ЕГН:

**********, сумата от 340 лв. , представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 272.93 лв., представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Твърдят, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд.

При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР.

КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага "съответно", а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да 1 се уреди идентично на тази в КТ. препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.

От изложената нормативна уредба става явно, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.

Излагат подробни съображения във въззивната жалба. Молят да се постанови решение, с което да се отмени решението на Районен Съд.Претендират направените по делото разноски включително възнаграждение за юрисконсулт, за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна е депозирала ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА Счита въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция"- МВР за неоснователна, а изложеното в нея за неправилно, необосновано и недоказано, като молят да се потвърди постановеното първоинстанционно решение като допустимо, правилно, законосъобразно, обосновано и съобразено с доказателствата по делото.

Претендират разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Н. М. Р. , ЕГН: **********, против ГД „Гранична полиция" при МВР гр. София обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1823,22 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г., общо 259 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, като изразява становище за неоснователност на предявения иск .. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 07.10.2016г. 07.10.2019г., като ищецът е заемал длъжност „младши експерт -младши оперативен дежурен" в ГПУ Варна към РДГП „Гранична полиция" Бургас ,като през периода 15.10.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.

От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводната експертиза се 2 установява, че за периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г. ищецът е отработил 1808 часа нощен труд.

Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 2 067 часа общо.

Разликата възлиза на 259 часа извънреден труд. Незаплатената сума за процесния период е 1823.22 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни изводи:

Ищецът е доказал твърденвията си,че за исковия период е бил в служебно правоотношение с ответника, като в периода 07.10.2016г. - 07.10.2019г. е полагал труд на 12 часови смени;

Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.

На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. действащае била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.

На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения.

3

В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание.

По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението като правилно следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1714/27.03.2020 г. постановено по гр. дело

№16000/2019г. на Районен съд-Варна

^

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4