Решение № 281 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502887 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. И. П., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу решение №3583/16.07.2025 г., постановено по гр.д. №4543/2023 г. по описа на РС Пловдив, IV граждански състав, с което е отхвърлен предявения от С. И. П., ЕГН **********, адрес: гр. П., ж.к. ****, бл.**, ***, срещу И. И. П., ЕГН **********, адрес: гр. П*, ж.к. ***, бл.***, и И. Б. Б., ЕГН **********, адрес: село К., община Марица, обл. Пловдив, ул. В****, иск с правно основание чл.

34 ЗС за делба на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***.7.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село К., община Марица, област Пловдив, одобрени със заповед №РД-1813/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 03.04.2019 г., с адрес на поземления имот: село К, община Марица, област Пловдив, местност К*** /***/, площ: 4044 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 007028, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 353***, 35***, 353***, 353****, 35****, 353***, 353***, 35***. С. И. П. е осъден да заплати: на И. И.

1

П., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1200 лв. разноски в производството за адвокатско възнаграждение, на И. Б. Б. - на същото основание - сумата от 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лв. държавна такса при отхвърляне на иска за делба.

С въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск да се уважи, като се допусне делба на имота при посочените в исковата молба права на страните. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещните страни.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят чрез пълномощниците си поддържа въззивната жалба и изложените в нея подробни съображения и иска да се допусне делба на процесния имот.

Въззиваемите страни чрез пълномощника си излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е 2 образувано по предявен от С. И. П. срещу И. И. П. и И. Б. Б. иск за делба на поземлен имот с идентификатор 353***, находящ се в с. К., община Марица, област Пловдив, местност К*** /***/, площ: 4044 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и ответницата е бил сключен граждански брак на 07.08.2007 г., прекратен на 11.11.2022 г. с окончателно решение за развод № ***, влязло в сила на 11.11.2022 г., постановено от Районен съд А****. Ищецът твърди, че през време на брака им съпрузите придобили чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №12, том 17 от 13.03.2019 г. на Служба по вписванията гр. Пловдив, 39/60 идеални части от процесния имот, в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака им е преминала в обикновена съсобственост при равни права. Излага твърдения, че ответницата притежава на лично основание още 1/60 идеална част от процесния имот по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение №11, том 17 от 13.03.2019 г. на Служба по вписванията гр. Пловдив. Сочи, че останалите 20/60 идеални части от имота са собственост на ответника И. Б. Б., в резултат на доброволна делба на наследствени права, съгласно нотариален акт за доброволна делба №292, том 9 от 28.06.2007 г. на Служба по вписванията гр. Пловдив.

Претендира да бъде допусната и извършена между страните делба на посочения недвижим имот, при квоти: за ищеца - 19,5/60 идеални части, за ответника И. И. П. - 20,5/60 идеални части и за ответника И. Б. Б. – 20/60 идеални части.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Б., със становище за неоснователност на иска за делба по съображения за липса на съсобственост между ищеца, от една страна, и двамата ответници, от друга страна. Излага доводи, че сключеният договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том 17 от 13.03.2019 г. на Служба по вписванията гр.

Пловдив, по силата на който И. Г. П. /баща на ответницата/ е прехвърлил на И.

И. П. 39/60 ид. части от процесния имот, е симулативен, като прикрива договор за дарение. Претендира да се отчете нищожността на посочения договор, като се разкрие действителната воля на страните. В условията на евентуалност се предявява искане, ако се допусне делба, същата да бъде извършена само между двамата ответници, като единствени собственици на имота, и същият да му бъде възложен.

Извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. И. П., с който оспорва предявения иск като неоснователен по съображения за липса на съсобственост между ищеца, от една страна, и двамата ответници, от друга страна. Излага доводи, че сключеният договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №12, том 17 от 13.03.2019 г. на Служба по вписванията гр. П., по силата на който И. Г. П. /баща на ответницата/ е 3 прехвърлил 39/60 ид. части от процесния имот, е симулативен, като прикрива договор за дарение. Иска да се отчете нищожността на посочения договор, като се разкрие действителната воля на страните. Отделно излага доводи за липса на съвместен принос при придобИ.е на посочените идеални части от имота, доколкото към датата на продажбата съпрузите не живеели заедно в едно домакинство и всеки от тях е придобивал вещи самостоятелно за себе си.

Моли за отхвърляне на иска за делба.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е приета за установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 118, том VII, рег. № 6168, нот.дело № 1063/ 28.06.2007 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 292, том 9, вх.рег. № 17420/ 28.06.2007 г., И. Г. П., В. Г.а Г. и И. Б. Б. са получили в общ дял при квоти 1349/4047 ид.ч. за всеки от тях процесния недвижим имот, представляващ нива с площ от 4.047 дка в землището на село К., общ. Марица, местността К. (***), като съделителите си разпределят реалното ползване на имота.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 63, том V, рег. № 2752, дело № 667/ 12.10.2012 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 55, том 69, вх.рег. № 24574/ 12.10.2012 г., В. Г. Г. продава на съсобственика си И. Г. П. 1349/4047 ид.ч. от процесната нива, представляваща поземлен имот с идентификатор ***.

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 177, том I, рег. № 1374, дело № 160 от 13.03.2019 г., И. Г. П. дарява на дъщеря си И. И. П. 1/60 ид.ч. от процесния недвижим имот.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том I, рег. № 1375, дело №161/13.03.2019 г. И. Г. П. продава на дъщеря си И. И.

П. 1/60 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Видно от удостоверение за граждански брак №***/ 07.08.2007 г., С.

И. П. и И. И. П. са сключили такъв на 07.08.2007 г.

По делото е представено решение от 11.11.2022 г., постановено от Районен съд ***, Г***, в сила от същата дата, с което е прекратен бракът между страните по спора, като в мотивите на решението е прието, че, считано от февруари 2021 г., съпрузите са във фактическа раздяла. С решение № 66000-1/ 02.02.2023 г. на кмета на Район Тракия, Община Пловдив, на основание чл.118, ал.1 КМЧП е признато и допуснато изпълнението на чуждестранното съдебно решение, а именно: окончателно решение за развод №*** 2167/22, влязло в сила на 11.11.2022 г., постановено от Районен съд А***, Г***, за И. И. П. и С. И. П..

По делото е представено обратно писмо от 21.03.2019 г. от И. Г. П., в качеството му на продавач, и И. И. П., в качеството и на купувач, по договор, сключен с нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № 12, том 17, с което заявяват, че оформените като покупко-продажби сделки са привидни и прикриват дарение, страните не са си разменяли парични средства, вписаният 4 като продавач не е получавал от вписания като купувач описаната продажна цена от 1500 лв. за 39/60 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, а всъщност действителната воля на страните е И. И. П. да надари дъщеря си И. И. П. с описания в нотариалния акт недвижим имот. Обратното писмо е оспорено от процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание, в което е представено, проведено на 15.02.2024 г., като съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на истинността му. В тази връзка по делото е изслушана и приета съдебно-графологична експертиза, която е кредитирана като обективно и компетентно изготвена на основание чл.202 ГПК. От заключението на експертизата се установява, че в приетия по делото документ – обратно писмо от 21.03.2019 г. - подписът за декларатор под № 1 е изпълнен от И. Г. П., а подписът за декларатор под № 2 не е положен от И. И. П..

Представени са и договор за покупко-продажба на МПС от 23.02.2019 г., извлечения от банковата сметка на И. С. П. – баща на ищеца, от 20.01.2017 г., видно от което И. П. е превел на сина си С. П. на 20.01.2017 г. сумата от 14179.54 лв., както и удостоверения за удържан данък върху работната заплата за 2018 г. и 2019 г. на ищеца.

Видно от удостоверение №104600-1656/29.02.2024 г., издадено от МВР, сектор „БДС“, за И. И. П. има данни за задгранични пътувания в периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., както следва: влизане в РБ – ГКПП К. на 12.03.2019 г. в 03,04 ч., излизане от РБ – ГКПП Аерогара София на 14.03.2019 г. в 17,28 ч.

Видно от удостоверение № 104600-1653/ 29.02.2024 г., издадено от МВР, сектор „БДС“, за С. И. П. няма данни за задгранични пътувания в периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г.

По делото са разпитани и свидетели.

Така установената от първостепенния съд фактическа обстановка е правилна, с изключение на допусната техническа грешка – с нотариален акт №178, том I, рег. № 1375, дело №161/13.03.2019 г. И. Г. П. продава на дъщеря си И. И. П. не 1/60 ид.ч. от процесния недвижим имот, както е отбелязано от първостепенния съд, а 39/60 идеални части. Спор между страните относно посочената част не съществува, това е отбелязано и в документа за собственост. С въззивната жалба не се оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а единствено изградените въз основа на нея изводи на съда. Доколкото пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, настоящия състав прие за установени изложените от първостепенния съд факти.