Решение № 2104 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2104 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100510247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10766/22.06.2023 г. по гр. д. № 60819/2022 г. на Софийски районен съд, 159 състав, ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД е осъдено на основание чл. 411 КЗ да заплати на Застрахователна компания „У.“ АД сумата от 651,24 лева, представляваща невъзстановено дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция по щета № 22119000435, застрахователна полица № 22900110213, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане , както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 765,00 лева.

Посоченото решение е обжалвано с въззивна жалба на ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ ЕАД, чрез юрк. С. Г.ев, в частта, с която искът е уважен за сумата над 303,92 лева до пълния му предявен размер. Поддържа се становище за допуснати от районния съд нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на обжалвания акт. Излагат се доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото, довела до неправилност на изводите на първата инстанция. Сочи се, че неправилно е кредитирана приетата по делото САТЕ в частта, с която е посочена стойност за възстановяване на увредения лек автомобил „Фолксваген голф“ въз основа на цени на фирмен сервиз на марката (1050,65 лева), а не по средни пазарни цени (703,33 лева).

Доколкото в настоящия случай процесният автомобил е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години, дължимата застрахователна сума следвало да бъде определена на база средна пазарна цена. Сочи се, че от представеното по делото писмо от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД се установява, че гаранцията е валидна до 11.01.2023 г. или до 150 000 км, което настъпи първо, като по делото липсват доказателства относно изминатите километри на процесния автомобил към датата на ПТП, поради което не следва да се приема за установено, че автомобилът е бил в гаранция. Сочи се, че изчисленият съобразно средни 1 пазарни цени размер на дължимото обезщетение възлиза на 703,33 лева, а след приспадане на доброволното плащане от ответника в размер на 399,41 лева, дължима остава сумата от 303,92 лева. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът на Застрахователна компания „У.“ АД е уважен за разликата над 303,92 лева до 651,24 лева, и се иска отхвърлянето му в тази част, както и присъждане на разноски съобразно отхвърлената част от иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Застрахователна компания „У.“ АД, чрез адв. Г. М., взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частта, с която искът по чл. 411 КЗ е уважен за сумата от 303,92 лева, решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното от фактическа и правна страна:

В конкретния случай със сила на пресъдено нещо (с оглед на обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ до размер на сумата от 303,92 лева) са установени наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на регресно вземане за застрахователно обезщетение.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху обема на регресната отговорност на ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Също така обезщетението не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ, и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 406 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7 КЗ.

Следователно застрахователят, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди настъпилото застрахователно събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ и не повече от размера на действително платената сума. Поради това, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този смисъл - решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т.о., решение № 2

209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г., на ВКС, І т.о.; решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. № 896/2010 г. на ВКС, І т.о.; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

Видно от ангажираните писмени доказателства, с уведомление за щета по застраховка „Каско“ от 13.07.2022 г. ищецът е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана преписка по щета № 22119000435.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, е извършил опис на щетите по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, с шаси № WVWZZZAUZJW155927, за което е съставен опис на щета № 22119000435/13.07.2022 г. Въз основа на издадено от застрахователя възлагателно писмо от 13.07.2022 г. е извършен ремонт от оторизиран сервиз („Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД), като ремонтираният автомобил е предаден на представител на собственика „Порше Мобилити БГ“ ЕООД с приемо-предавателен протокол от 26.08.2022 г. За ремонта е издадена фактура № 0052071896/31.08.2022 г. за сумата от 1050,65 лева от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, като в нея се съдържа индивидуализация на процесния автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, с шаси № WVWZZZAUZJW155927, дата на регистрация – 08.01.2018 г., и пробег 127 429 км.

Установява се, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1050,65 лева по фактурна цена на сервиза, извършил ремонта, с платежно нареждане от 02.09.2022 г.

Установява се, че ищецът е отправил до ответника регресна покана изх. № 23690422/03.10.2022 г. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1050,65 лева, получена от ответника на 05.10.2021 г., който е признал задължението си до размер на сумата от 399,41 лева, която е заплатил на 18.10.2022 г.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Въз основа на анализ на механизма на ПТП и съпоставка на щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя, вещото лице сочи, че от техническа гледна точна следва извод, че щетите по процесното МПС са следствие от реализираното на 09.07.2022 г. ПТП. Посочено е, че лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, е бил в експлоатация 4 години, 6 месеца и 1 ден преди датата на процесното ПТП, както и че, при положение че автомобилът е в срока на гаранционните условия, следва да бъде възстановен във фирмен сервиз. От заключението се установява, че стойността на ремонта, необходим за възстановяване на увредения автомобил, по цени на официален сервиз, е в размер на 1050,65 лева, а по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието - в размер на 703,33 лева.

По делото е представено и удостоверение с изх. № 11/15.06.2023 г. от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, от което се установява, че автомобил „Фолксваген Голф“, с номер на рама WVWZZZAUZJW155927, е продаден на 11.01.2018 г., от която дата е стратирана гаранцията на автомобила, свързана с валидност до 11.01.2023 г. или 150 000 км, което настъпи първо, на територията на Република България.

При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото, настоящата инстанция приема, че лекият автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, е бил в гаранционен срок. Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото липсват доказателства относно изминатите километри на процесния автомобил към датата на ПТП, доколкото от издадената от сервиза фактура се установява какъв е пробегът на автомобила към момента на извършване на ремонта. По тази причина основен критерий за определяне 3 размера на обезщетението, с оглед запазване на гаранционните права на собственика на увредения автомобил, е по пазарни цени на официалния сервиз, съгласно приложената по делото фактура.

От значение за обема на регресната отговорност на ответника е и обстоятелството дали са ремонтирани щети, пряка и непосредствена последица от увреждането по официалните цени в сервиза. В случая това се установи от експертното заключение на вещото лице по приетата САТЕ, което съдът възприема като обосновано. Същото не е оспорено от страните, а и по делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената му стойност.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Застрахователна компания „У.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, уговорено съгласно споразумение № 17 от 21.08.2023 г. към рамков договор за осъществяване на правна защита, съдействие и процесуално представителство от 08.02.2018 г. и заплатено с преводно нареждане от 25.08.2023 г.

Основателно се явява релевираното в съдебно заседание пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна. С оглед разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2024 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение минимуми. В конкретния случай, с оглед на материалния интерес по делото, осъществената от процесуалния представител на въззивника защита и фактическата и правна сложност на спора, въззивният съд счита, че в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10766/22.06.2023 г. по гр. д. № 60819/2022 г. на Софийски районен съд, 159 състав, в частта, с която ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, е осъдено на основание чл. 411 КЗ да заплати на Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК ****, сумата над 303,92 лева до пълния предявен размер от 651,24 лева, представляваща невъзстановено дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция по щета № 22119000435, застрахователна полица № 22900110213, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2022 г. до окончателното й изплащане.