Решение № 2596 от 20.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2596 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330110164 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против КР. ХР. АС., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 538/29.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1221/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.05.2017 г. до 13.01.2020 г. в размер на сумата от 713, 46 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. *******, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.07.2017 г. до 31.12.2019 г. в размер на сумата от 68, 83 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при 1

Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ********, не заплатил за периода от 09.05.2017 г. до 13.01.2020 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., ********, представляващ самостоятелен обект в сграда, собственост на ответника.

Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените количества питейна вода за двама човека по 5 куб.м. или общо от 10 куб.м.

Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава.

Твърди, че обезщетението за забава е начислено по отношение на главница в размер на сумата от 691, 29 лв. за периода от 09.05.2017 г. до 05.12.2019 г., като обезщетение за забава не е начислено върху главницата в размер от 22, 17 лв. за периода от 06.12.2019 г. до 13.01.2020 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът К. Х. А., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения му от съда ***** адв. В.И. - С., отговор на исковата молба. Счита, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, тъй като към последната не са приложени фактурите, обективирани в представения опис на фактури. Оспорва твърденията за отчетено потребление до обекта и за липсващо измервателно устройство, тъй като в представените по делото фактури и карнетни листове е посочен номер на водомер за съответния абонат. Счита, че ищецът не е изпълнил задълженията си, предвидени в Общите условия за доставяне на вода и услуги, които отговарят на качествата, съгласно изискванията на законодателя. включително за налягане на водата. Сочи, че в представеното по делото извлечение по сметката на потребителя са налични повече от едно начислявания на лихва за една и съща фактура. Счита, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не установява основателността на предявените искове, тъй като по делото не са представени фактури. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.

11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК 3 услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Калина” № 60, ап. 5, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото е представена декларация вх. № ***** г. по чл. 14, чл. 27 ЗМДТ, депозирана от Х.А. А., с която е декларирана собствеността по отношение на процесния имот – гр. П., *******, като е отбелязано, че апартаментът е съсобствен – по ½ ид. ч. между Х.А. А. и Ф.Е.

А..

От представеното писмо от Община Пловдив се установява, че по отношение на процесния имот не са депозирани данъчни декларации от ответната страна К. Х. А..

От представеното в производството по делото удостоверение за 4 родствени връзки се установява, че Х.А. А. и Ф.Е. А. са родители на ответника, като се установява, че последните са починали.

Съдът намира, че от приложената в производството по делото данъчна декларация се установява, че процесният имот е придобит от страна на починалите родители на ответника, в режим на съпружеска имуществена общност, за което е налице надлежно деклариране.

Наистина данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели към 1998 г., но в последната е обективирано признание на лицето, депозирало декларацията, че към онзи момент последният е собственик на водоснабдения имот.

В производството по делото е представено удостоверение за наследници на починалия баща на ответника - Х.А. А., от което се установява, че последният, след смъртта му на 24.11.2003 г., е оставил за свои наследници своята съпруга – Ф.Е. А., *****, и осем деца, сред които и ответникът. Установява се, че един от синовете на Х.А. А. е починал, следователно собствениците на процесния имот са оставили за свои наследници – ответникът и шест негови братя и сестри.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни части, поради което следва да се приеме, че по силата на универсалното наследствено правоприемство имотът на починалите родители на ответника е преминал в патримониумна на техните наследници, като ответникът е придобил собствеността съобразно дела си в наследствената маса, т.е. 1/7 ид.ч.

От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставени услуги, ответникът продължава да е съсобственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността.

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на собственик на съответната идеална част от правото на собственост има качеството потребител, като между страните е възникнало продажбено правоотношение, в който смисъл съдът намира възражението на ответника за неоснователно.

В исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното 5 количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от Общите условия на дружеството, тъй като водомерът не отговарял на Закона за измерванията. Количествата вода били изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като било предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтиране на измервателно устройство.

В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода от по 10 куб.м., като карнетните листове не носят подписа на потребителя, а в някой от полетата е налично отбелязване “отказва подпис”.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля М.

Д. Й. – служител при ищцовото дружество. Свидетелства, че е отчитала имота на адрес на ул. ***** за периода от м. юни 2019 г. до м. ноември 2019 г.

Свидетелства, че е посещавала имота на място и в последният някога е имало измервателно устройство, което е с изтекла метрология от много години, поради което отчетът се извършвал по Тарифа по брой членове от семейството – т.е. за двама души. Сочи, че няма данни някой от живущите да е уведомил, че е поставил изправно измервателно устройство, респ. не е постъпвала информация, че от имота ще се отсъства продължително време.

При предявяване на карнетните листове свидетелката разпознава почерка си в отбелязванията до дата 12.11.2019 г. Сочи, че отбелязването в карнетния лист за наличие на един живущ в имота е констатирано от предходния инкасатор и е прехвърлено като информация и в попълваните от свидетелката карнети.