Решение № 151 от 20.06.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Тетевен, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100166 по описа за 2025 година

Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.

Ищецът твърди,че с ответника сключили гр.брак в в на з година.След това се върнали в Гърция ,където се запознали,след това пристигнали в България.Регистрирали брака им в Община-д на 24.11.2011 година.Живели заедно в в в дома на родителите и,около един месец,но ответникът не могъл да свикне с живота в България.Започнали скандали между тях и един ден в края на месец декември той си събрал багажа и напуснал дома им,без да каже къде отива и какво възнамерява да прави и без да и остави телефонен номер или адрес за връзка.Вече повече от 20 години не поддържат никакъв контакт.Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,като дълбоко и непоправимо разстроен,като се постанови след прекратяване на брака да носи фамилното име В..

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника-адвокат К.,която изразява становище за допустимост и за основателност на иска.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Е. з, съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

1

Страните по делото са съпрузи,като са сключили граждански брак на з година в Република в,а на з е съставен Акт №4 за граждански брак от длъжностно лице по гражданско състояние в Община-д.

Съпрузите живели известно време в България,в в,Лов.обл. Според свидетеля Николов ответникът живял с ищцата около 10-15 дни,като и двамата свидетели твърдят,че за период от около 10-12-св.Георгиева и 14-15 години-св.Николов,ответникът н е се намира в селото,в което живее ищцата.Свидетелите твърдят,че ищцата живее с друг мъж,от 7-8 години според свидетелката Георгиева,а според свидетеля Николов откакто ответникът е напуснал жилището в в.

Посочената,мака и твърде оскъдна,фактическа обстановка,не се оспорва от ответника,чрез особения представител,нито изложените в исковата молба факти.

При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото погоре съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.

От процесуалното поведение на страните/съпрузите/съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно и категорично заявеното и поддържано нежелание на съпругата да запази брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.Съдът приема,че е налице нежелае за запазване на брачната връзка ,като в процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,в продължение на повече от 14 години съпрузите живеят разделени,между тях е прекъснат и физическия и духовен контакт,т.е. бракът им не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.

В случая съдът намира,че не следва да се произниса по въпроса за фамилното име на съпругата/ищцата/,тъй като същата при сключването на брака не е променила същото.

При този изход на делото и съобразно изявлението на пълномощника на ищеца, следва да бъде осъден ищцата да доплати по сметка на съда допълнителна държавна такса в размер на 10 лева.

Мотивиран от изложените съображения,съдът

2

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С. Д.,роден на ********** година в дд,Република в и Е. Н. В.,ЕГН:********** от в,Лов.обл.,сключен на з година в Република в,за което е съставен Акт за граждански брак №4/з от длъжностно лице по гражданско състояние в Община-д,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.

ОСЪЖДА Е. Н. В. от в,Лов.обл. да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 10.00/десет/лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-д и на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“-Ловеч .

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3