Решение № 1512 от 21.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20221100505705 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274 – 279 ВЪВ ВР. С ЧЛ.

538 АЛ.2 ОТ ГПК.

Образувано е по жалба на В. Д. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „******* действащ чрез своя родител Д.В. Ю., роден на ******* г., в Република Башкортостан, Руска Федерация, гражданин на Руска Федерация, притежател на международен паспорт № *******, издаден на 13.05.2021 г., валиден до 13.05.2031 г. чрез Адвокатско дружество „Ш.И Я.”, Булстат *******, с адрес: гр. София, ул. *******, ап. 3 против РЕШЕНИЕ № 4902/17.05.2022 г. , постановено по гр.дело № 12151/2022 г. по описа на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.130 ал.3 от СК, в която е обективирано искане за даване на разрешение да бъде извършена доброволна делба на недвижими имоти, находящи се в с.

Левочево, община Смолян. Твърди се, че в текста на постановения съдебен акт не са изложени мотиви, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че исканата доброволна делба е в противоречие с интересите на детето.

С уточняващата молба е посочено, че имотите, които ще бъдат обект на доброволна делба, са: 1.Земя с площ от 679 кв.м, като данъчната оценка за обекта е 1 434 лв.; 2. Избен етаж с площ от 39 кв.м, като данъчната оценка за обекта е 322,20 лв.; 3.Жилище - 1-ви етаж с площ от 76 кв.м, като данъчната оценка за обекта е 2 093 лв.; 4. Жилище - 2-ри етаж с площ от 87 кв.м, данъчната оценка за обекта е 2 395,90 лв.; 5. Таван с площ от 54 кв.м, данъчната оценка за обекта е 396,10 лв. За имотите е съставен Нотариален акт 1 за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 188, том XXV, дело № 296/1977, съставен от Смолянски районен съд, като собственици на имота са Т.Н.Д. и Г.Н.Т.. Всеки от двамата съсобственици притежава по 1/2 право на собственост върху земята и по 1/2 право на собственост върху къщата. След смъртта на Т.Н.Т. наследници се явяват неговите дъщери С.Т.

Н. и Н.Т.Ж.. Всяка една от дъщерите притежава по 1/4 идеални части право на собственост върху къщата и по 1/4 идеални части право на собственост върху земята. След нейната смърт, наследниците й - Р.И.Ж., съпруг, Т.Р.Ж., син; В.

Д. Ю., внук, заместващ своята майка И. Р. Ю.а, е получил по 1/3 наследствени права от наследствената маса на Н.Т.Ж..

Към момента В. Д. Ю. притежава право на собственост върху описаните недвижими имоти в следните квоти, придобити по наследство: 1. Право на собственост върху земя с площ от 679 кв.м в размер на 0,0833 идеални части (1/12 идеални части); 2. Право на собственост върху избен етаж с площ от 39 кв.м в размер на 0,0833 идеални части (1/12 идеални части); 3. Право на собственост върху жилище - 1-ви етаж с площ от 76 кв.м в размер на 0,0833 идеални части (1/12 идеални части); 4. Право на собственост върху жилище - 2-ри етаж с площ от 87 кв.м, в размер на 0,0833 идеални части (1/12 идеални части); 4. Право на собственост върху таван с площ от 54 кв.м в размер на 0,0833 идеални части (1/12 идеални части); 5. Право на собственост върху общите части от сградата в размер на 0,0833 идеални части (1/12 идеални части).

Съгласно Инвестиционен проект на обект „Архитектурно заснемане на жилищна сграда в УПИ XXVI-221, кв. 12 по плана на с. Левочево, общ.

Смолян (за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ), изготвен от арх. Х.У., ведно със скици към него, е установено, че двата жилищни етажа са самостоятелни обекти по смисъла на чл. 202 от ЗУТ и могат да бъдат предмет на доброволна делба. Сградата е присъединена към експлоатационните дружества на EVN и Ви К, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Съсобствениците желаят да разделят имотите по следния начин:

Г.Н.Т. да придобие и да стане изключителен собственик на целия Първи жилищен етаж и на целия избен етаж, ведно е идеалните части към сградата, като стане и собственик на 1/2 идеална част върху правото на собственост върху земята. Наследниците на Н.Т.Ж. (Р.И.Ж., съпруг; Т.Р.Ж., син; В. Д. Ю., внук) и С.Т. Н. да придобият право на собственост върху Втория жилищен етаж и таванско помещение, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и върху земята при следните квоти: С.Т. Н., да придобие 1/2 идеални части от право на собственост върху втория жилищен етаж; 1/2 идеални части от право на собственост върху таванско складово помещение; 1/2 идеални части от право на собственост върху общите части от сградата, както и 1/4 идеални части от право на собственост върху земята;

Р.И.Ж., да придобие 1/6 идеални части от право на собственост върху втория жилищен етаж; 1/6 идеални части от право на собственост върху таванско складово помещение; 1/6 идеални части от право на собственост върху общите части от сградата, както и 1/12 идеални части от право на собственост върху земята; Т.Р.Ж., да придобие 1/6 идеални части от право на собственост върху втория жилищен етаж; 1/6 идеални части от право на собственост върху таванско складово помещение; 1/6 идеални части от право на собственост върху общите части от сградата, както и 1/12 идеални части от право на 2 собственост върху земята; В. Д. Ю. , ЕГН **********, да придобие 1/6 идеални части от право на собственост върху втория жилищен етаж; 1/6 идеални части от право на собственост върху таванско складово помещение;

1/6 идеални части от право на собственост върху общите части от сградата, както и 1/12 идеални части от право на собственост върху земята.

Посочва се, че видно от изисканото становище от Агенция социално подпомагане - район Люлин, Агенцията счита, че е в интерес на детето да бъде извършена делбата при описаните квоти. Посочено, че стопанисването на имотите по този начин, какъвто е предвиден в доброволната делба, ще бъде много по - лесно за детето.

Също така, такси по подръжката на имота ще се заплащат само за реално управляваните от детето части. Твърди се, че първоинстанционният съд единствено е посочил, че „съдът намира, че исканото разпореждане при посочените в молбата условия противоречи на интересите на малолетното дете и по този начин не би могъл да се разреши въпроса със собствеността на имотите по благоприятен за детето начин“.

Направената констатация от съда е бланкетно изложена. Не може да се установи защо първоинстанционният съд е приел, че разделянето на имота по този начин противоречи на интересите на малолетното дете.

Разпореждането, давано от съда по чл. 130, ал. 3 от СК представлява охранителен акт, с който съдът цели да даде съдействие на малолетното дете при извършване на разпоредителна сделка с важен обект от имуществото му, като провери дали тази сделка не е противоречи с интереса на детето и по този начин да го предпази от необмислени и неудачни разпоредителни действия, които биха го увредили.

Съгласно чл. 130, ал. 3 СК разпореждане с недвижим имот, собственост на дете, се допуска от съда, ако това не противоречи на интереса на детето.

Прави се искане за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно, и съдът да постанови решение, с което да се даде разрешение да бъде сключена доброволна делба в полза на В. Д. Ю., ЕГН **********.

Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподател я и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

С молба вх.№ 44278/03.02.2022 г. непълнолетното дете В. Д. Ю., действащ чрез своя баща и законен представител Д.В. Ю. е поискал от съда разрешение да бъде извършена доброволна молба на недвижими имоти, находящи се в с. Левочево, община Смолян.

В уточняваща молба молителят е посочил, че делът, който следва детето да придобие при делбата, е 1/6 идеални части върху правото на собственост върху втори жилищен етаж със застроена площ от 87 кв.м, разположен на кота + 2.80 от жилищната сграда; 1/6 идеални части върху правото на собственост върху таванско складово помещение със застроена площ от 54 кв.м, разположено на кота +5.60 от жилищната сграда, ведно 1/6 идеални части от общите части на сградата, както и 1/12 идеални части от правото на собственост върху земята.

В първоинстанционното дело е приложено становище изх. № СС/Д-СЛЮ/11-001/09.05.2022 г. от ДСП – Люлин, в което е посочено, че не е 3 възразява СРС да разреши на детето сключването на договор за доброволна делба.

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 538, ал. 1 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Съгласно чл.130 ал.3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Съдът намира, че доводите на районния съд, че чрез доброволна делба не би могъл да се разреши въпроса със собствеността на имота по благоприятен за детето начин, следва да бъдат споделени. Действително, от приложените документи се установяват всички съществени условия на заявената доброволна делба, а именно съделителите, недвижимите имоти, предмет на делбата, описани с всички индивидуализиращи параметри, тяхната стойност и разпределението им по дялове между участниците в делбата.

В случая обаче, частният жалбоподател притежава идеална част от всички наследени и описани по-горе имоти. Както се сочи и в молбата, за което са представени и доказателства, е възможно обособяване на два делбени имота. Ако бъде дадено разрешение за извършване на делбата малолетното лице ще загуби правата си върху първия обособен имот, върху който Г.Н.Т. ще стане едноличен собственик. Обстоятелството, че детето В.

Ю. ще придобие малко по-голям дял в съсобствеността на втория етаж и таванското помещение (от 1/12 ид.ч. на 1/6 ид.част), не променя факта, че малолетният отново ще бъде в съсобственост с трети лица с всички неудобства и проблеми, произтичащи от това, вкл. и от възможността за извършване на делба. Практически от подобна сделка интерес има единствено лицето Георги Тодоров, който ще има самостоятелен обект в сградата. От делбата за малолетния няма да получи и каквито и да е суми съобразно притежаваните идеални части, което да осигури някакъв финансов ресурс необходим за отглеждането и образованието му.

Не може да бъде аргумент и обстоятелството, че детето ще плаща данък за един имот, предвид това, че идеалната му част в него ще бъде 1/6, а не както е към момента – по 1/12 ид. част от всички обекти в процесния имот.

Освен изложеното, доводите на молителя, че стопанисването и управлението на имота на втория и третия етаж е по-лесно и за в бъдеще ще е по-лесно извършването на разпоредителна сделка с тях е несъстоятелен и представлява бъдещо и несигурно събитие. А и за стопанисването и управлението на имота до навършване на пълнолетие грижи следва да полага законният му представител и те няма как да са за сметка на В. Ю..

Водим от горното, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 4902 от 17.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 12151/2022 г. по описа на СРС, 86 с-в, с което е отхвърлена молбата н а В. Д. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „******* действащ чрез своя родител Д.В. Ю., роден на ******* г., в Република Башкортостан, Руска Федерация, гражданин на Руска Федерация, притежател на международен паспорт № *******, издаден на 13.05.2021 г., валиден до 13.05.2031 г. чрез Адвокатско дружество „Ш.И Я.”, Булстат *******, с адрес: гр. София, ул. *******, ап. 3 за даване на разрешение на осн. чл.130 ал.3 от ГПК да бъде сключена доброволна делба в полза на В. Д. Ю., ЕГН **********, при квоти 1/6 идеални части върху правото на собственост върху втори жилищен етаж със застроена площ от 87 кв.м, разположен на кота + 2.80 от жилищната сграда; 1/6 идеални части върху правото на собственост върху таванско складово помещение със застроена площ от 54 кв.м, разположено на кота +5.60 от жилищната сграда, ведно 1/6 идеални части от общите части на сградата, както и 1/12 идеални части от правото на собственост върху земята, за който недвижим имот има издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 188, том XXV, дело № 296/26.10.1977 г., съставен от Смолянски районен съд, а именно: дворно място от 725 кв.м, съставляващо имот пл. № 221, за който е отреден УПИ XXV-221, кв. 12 по плана на с. Левочево, общ. Смолян, одоборен със Заповед № 45/30.04.1966 г.