Решение № 20 от 21.01.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Добрич, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Т.а

Анна В.а при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Образувано е по повод две въззивни жалби:

Подадена е въззивна жалба от П. Р. П. от гр.Т. срещу решение №52/28.06.2024 г.,поправено с решение №20/27.02.2025 г.,по гр.д.№102/2023 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е признато за установено по отношение на страните на основание чл.422 във вр. чл.124 от ГПК,че ответникът по делото П. Р. П. с ЕГН **********,с адрес:гр.Т.,*** в качеството на възложител по договор за изработка от 20.10.2020 година дължи на „ЕЛЕКТРОДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД,ЕИК ***,с адрес на управление:*** в качеството му на изпълнител по договора сумата от 8 266,17 лева,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 16.01.2023 година по ч.гр.дело №15 по описа на ТРС за 2023 г.,до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 1 750 лева,представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 01.01.2023 г.;е отхвърлен предявеният от въззивника насрещен иск за осъждане на „Електродивелъпмънт“ ЕООД-гр.С. да заплати на ЗП П. Р. П. сумата 7 776 лв,представляваща направен разход за закупуване на акумулаторна батерия,ведно със законната лихва върху 1 сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда,до окончателното изплащане на сумата,респ. в частта за разноските.

Подадена е и въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОДИВЕЛЪПМЪНТ"

ЕООД,ЕИК ***,с адрес на управление:*** срещу решение №52/28.06.2024 г.,поправено с решение №20/27.02.2025 г.,по гр.д.№102/2023 г. на Тервелския районен съд в частта,с която предявените от дружеството първоначални установителни искове по чл.422 от ГПК са отхвърлени в частта за горницата от 8 266,17 лв до 16 081,15 лв относно претендираната главница и в частта за горницата от 1 750 лв до 3 403,84 лв относно претендираната мораторна лихва,респ. в частта за разноските.

Въззивникът „ЕЛЕКТРОДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД настоява за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части по първоначалните установителни искове и за цялостното уважаване на същите,респ. за присъждане на всички сторени от дружеството разноски.В тези части решението на ТРС било неправилно и необосновано,тъй като съдът не извършил нужния анализ на събраните доказателства.Не било отчетено,че нито в офертата,нито в договора,нито по делото били събрани доказателства за необходимост от изпълнение на централа с пикова мощност от 9,84 кВттермин,въведен от насрещната страна без уточнение с какво пиковата мощност ще осигури нужната на възложителя електроенергия.Не било установено какво количество енергия е нужна на възложителя.Било доказано,че монтираните слънчеви панели били с инсталирана мощност 9,8 кВт,която представлявала сбора от мощността на всички панели.Именно това било възложено на изпълнителя и било изпълнено.Правилно било прието,че между страните е сключен договор за изработка,както и че описаните в офертата елементи били доставени,тяхното монтиране и свързване било осъществено от изпълнителя.Последващите изводи на съда обаче относно размера на дължимото плащане били противоречиви.Веднъж се приемало,че възложеното е изпълнено,а после,че е изпълнено в рамките на 80%,въпреки наличните доказателства за работата на централата от монтирането й до подаване на исковата молба и впоследствие.Наложилото се съдействие от страна на възложителя по пускане на централата в експлоатация и за активиране на софтуера не представлявало неизпълнение на задълженията на изпълнителя.Единственото,което възложителят следвало да стори,било да превключи едно копче на инвентора на централата от позиция 0 на позиция 1 и 2 да инсталира съответното мобилно приложение,което позволявало дистанционен достъп на изпълнителя за настройка и управление на централата.Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционния съд за неточно изпълнение и ползвания критерий-съпоставка между максимално достижима мощност от 8,78 кВт при възложена от 9,84 кВт.Не било отчетено,че производителността на централата зависи от слънцегреенето,от наличието или липсата на консуматори на произведената енергия,които фактори били извън влиянието на изпълнителя.Не било взето предвид,че липсва уговорка между страните изпълнителят да представи на възложителя технически проект и количествена сметка.А проект всъщност бил изготвен,защото изпълнението на централата без тА.в не било възможно.Неправилно от дължимата сума била приспадната сумата от 1 238,40 лв,изплатена от възложителя за нова акумулаторна батерия като доплащане за по-скъпа батерия към цената на платената вече първа батерия.

Въззивникът П. Р. П. настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от него части и за цялостно отхвърляне на първоначалните установителни искове,респ. за цялостно уважаване на предявения от него насрещен иск.Претендира присъждане на сторените от него разноски в двете инстанции.Неправилно първоинстанционният съд не съобразил,че,след като възложителят не е задължен от клаузите на представения писмен договор за изработка,подписан само от изпълнителя,то за същия не бил настъпил падежът за плащане на сумата от 16 081,14 лв,както и за задължението за лихва.Навежда се неправилно обсъждане на заключението по допуснатата първоначална съдебно-техническа експертиза.Правилно районният съд възприел,че са налице множество недостатъци на изпълнението,които водят до това,че съоръжението не може да изпълнява пълноценно предназначението си.Същевременно обаче счел,че централата изпълнява в по-голямата си част предназначението си въпреки недостатъците,т.е. се приема частично неизпълнение.Немотивирано било зачетено 80% изпълнение.Според въззивника в случая неизпълнението било пълно,като същият излага подробни мотиви в подкрепа на твърдението си.В подкрепа сочи новонастъпило след приключване на устните състезания в първата инстанция събитие-пожар в кравефермата на възложителя,довел до пълното й унищожение,като за причина на пожара се сочи именно фотоволтаичната централа.Неправилно бил отхвърлен насрещният иск поради 3 нарушение на материалния закон.В случая шестмесечният срок по чл.265 ал.3 от ЗЗД бил неприложим.Договорът за монтаж на ФВЦ върху покрива на сграда попадал в приложното поле на ЗУТ,т.е. се касаело за строителни работи,и приложим бил петгодишният срок по цитираната разпоредба.

В писмени отговори двете страни оспорват жалбата на насрещната страна като неоснователна и настояват за оставянето й без уважение.

Като постави на разглеждане двете въззивни жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът П. Р. П. е получил препис от първоинстанционното решение на 29.07.2024 г.,а жалбата му срещу решението на ТРС е подадена чрез ССЕВ на 12.08.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.08.2024 г.;въззивникът „ЕЛЕКТРОДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД е получил препис от първоинстанционното решение на 30.09.2024 г.,а жалбата му срещу решението на ТРС е подадена чрез ЕПЕП на 14.10.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 14.10.2024 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /страни в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Жалбата на „Електродивелъпмънт“ ЕООД е изцяло неоснователна,а тази на П. Р. П. е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№102/2023 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№582/04.04.2023 г.,с която са предявени от „Електродивелъпмънт“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление *** срещу П. Р. П. с ЕГН ********** от гр.Т.,*** установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищцовото дружество от ответника-предмет на заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4/18.01.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№15/2023 г. на ТРС,както следва:сума в размер на 16 081,15 лв-главница по договор за доставка,монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична система,сключен между страните през октомври 2020 г.,начислена с фактура №847/30.11.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 16.01.2023 г.,до окончателното й изплащане;сума в размер на 3 403,84 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.12.2020 г. до 01.01.2023 г.

Изложено е в исковата молба,че по поръчка на ответника П. Р. П. ищцовото дружество доставило,монтирало и пуснало в експлоатация фотоволтаична система с инсталирана мощност 9,8 киловата,стационирана в гр.Т..Уговарянето на вида,материалите и мощността на системата станало между страните по електронна поща през месец октомври 2020 г.Общата стойност на централата била 26 801,91 лв без ДДС.Ответникът П. платил на ищеца авансово 16 801,14 лв /с ДДС/ по фактура №825/20.10.2020 г.,т.е. 50% от уговорената стойност.На 27.10.2020 г. с приемо-предавателен протокол ответникът приел доставката на описаните в документа стоки и материали.Последните били монтирани в имота на ответника и пуснати в експлоатация от трима служители на ищеца.След монтажа по искане на ответника монтираният първоначално акумулатор бил подменен с помощен,за което ответникът доплатил разликата в цените на двата акумулатора.Ответникът не бил заплатил остатъка от стойността на инсталацията в размер на 16 081,15 лв /с ДДС/.Освен това дължал на основание чл.86 от ЗЗД и обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея,а именно сума от 3 403,84 лв за периода от 01.12.2020 г. до 01.01.2023 г.Исковете се предявявали като установителни след проведено заповедно производство,в рамките на което длъжникът П. подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът по горните установителни искове П. Р. П. е изразил становище за недопустимост на исковете поради насочването им срещу него като физическо лице,а не като регистриран 5 земеделски производител,доколкото именно в качеството на тА.в ангажирал ищцовото дружество да изготви проект и да предложи оферта за изграждане на фотоволтаична система.По същество е оспорил исковете като неоснователни.Твърди,че писмен договор между страните не бил сключен,но тъй като договорът за изработка бил неформален договор,същият не оспорва,че се е обърнал към ищцовото дружество с искане за изграждане на фотоволтаична система на сградатата на притежаваната от него кравеферма в гр.Т..Не оспорва,че дошли работници на дружеството и монтирали елементи на системата в горната кравеферма на 27.10.2020 г.Навежда,че възложената от него работа не е била изпълнена изцяло,в срок и качествено.Изпълненото било некачествено и системата не работела пълноценно по предназначението си.Не било изпратено предварително лице,което да извърши оглед и да снеме данните за мощностите на уредите,които ще се захранват от системата.Видовете уреди и тяхната мощност били диктувани от ответника по телефона,като същият изрично заявил,че желае да монтира и ел.бойлер за топла вода за битовите нужди на персонала.Посочил,че системата следва да осигурява генерирана мощност от 9,8 кВ заедно с бойлера.Без изпращане на идеен проект с предварителна симулация за прогнозната мощност на добИ.ата ел.енергия на годишна база с оглед метеорологичен модел направо на ответника били изпратени по електронна поща неподписана оферта и проект за договор заедно с фактура за авансово плащане на 50% от офертната цена.Не му било поискано връщане на подписан договор,поради което между страните нямало сключен писмен договор за изработка.Между страните нямало трайни търговски отношения-процесното правоотношение било единственото.Ответникът приел офертата на доверие като неспециалист,но впоследствие установил,че тя изобщо не се отнасяла за поръчаната от него система.Извършил авансово плащане на половината от цената на системата по издадена от ищцовото дружество фактура №825/20.10.2020 г.Не било ясно какви компоненти включвала цената-дали само цените на отделните елементи или и труд и за кои дейности.Следвало да се представят от ищеца конструктивен проект,доколкото панелите следвало да се монтират на покрива на сградата,както и конструктивно становище от проектант дали е необходимо укрепване на покривната конструкция.Имало изградена някаква конструкция за соларната система,но липсвала количествено-стойностна сметка за нея.Затова ответникът не дължал сумата от 1 082,40 евро за изработване на 6 конструкция по изпратената оферта.Ищецът след монтиране на системата не извършил нужните пусково-наладъчни операции и манипулации,необходимите настройки и 72-часови проби.Вместо това се наложило ответникът сам да пусне в действие системата чрез указания,давани му от служител на ищеца по телефона.Оказало се обаче,че има проблем с акумулаторната батерия,която не била в съС.ие да покрива и осигури зададената генерирана мощност от 9,8 Кв.Такава мощност било невъзможно да се достигне предвид климатичните условия в района.По този начин нуждите на фермата не можело да бъдат задоволени и инвестицията на практика се обезсмисляла.Ответникът поС.но водел разговори с управителя на ищеца във връзка с възникналите проблеми,но единственият отговор винаги бил същият-да си доплатял остатъка от задължението по договора.През ноември 2020 г. се наложило акумулаторната батерия да бъде заменена с помощна,при което ответникът доплатил на ищеца разлика за по-мощна батерия в размер на 1 238,40 лв.Същият счита това плащане за недължимо и без основание,тъй като рискът за подмяната на батерията бил в тежест на ищеца,който сам определил при монтажа монтиране на негодна за целите на системата такава.Настоява тази сума да се приспадне от евентуално дължимия от ответника остатък от задължението му по договора за изработка.През пролетта на 2021 г. новата батерия започнала да изхвърля течност,инверторите започнали да изключват при 60% разряд на батерията поради липсата на достатъчно течност и така системата отново не действала изцяло по предназначението си.Тогава управителят на ищеца заявил,че бил забравил да изпрати разширителен съд за батерията и да даде инструкции за периодично долИ.е на дестилирана вода в батерията.Ответникът доливал поС.но вода в батерията по указанията на управителя на ищцовото дружество,но се стигнало дотам,че електролитът се разреждал много,което не било технологично правилно.Едва в края на юни 2021 г. дошли работници на ищеца,които заявили,че новата акумулаторна батерия била свършила.Сменили една от клетките й,но отново не бил донесен и монтиран разширителен съд.ТА.в бил изпратен след около месец,но батерията продължила да изхвърля течност.През летните месеци в пиковите интервали между 10 и 14 часа се достигала максимална мощност от едва 6 Кв.Описаните проблеми мотивирали ответника да не заплати остатъка от уговорената цена,а от есента на 2021 г. спрял да търси ищцовото дружество и се обърнал към 7 други специалисти.Наложило се да закупи на 11.11.2022 г. нова акумулаторна батерия,за която заплатил сума от 7 776 лв с ДДС.Рискът поради некачественото изпълнение на договора от страна на ищеца бил за последния,поради което той следвало да поеме разхода за третата по ред батерия.Предвид изложеното ответникът по първоначалните искове П. Р.