Определение № 52 от 25.07.2022, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. София, 25.07.2022 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20226000600046 по описа за 2022 година образувано по частна жалба от адвокат Д. Хр. М. – АК С.З. – защитник на Г.

СТ. ИГН. – обвиняем по досъдебно производство № 18-РП/2022 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, срещу определение № 9 от 15.07.2022 г. по ЧНД № 96/2022 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 - ал. 9 от НПК.

С обжалваното определение състав на Военен съд - Пловдив е оставил без уважение искането за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Г. СТ. ИГН. - обвиняем по досъдебно производство № 18Рп/2022 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив.

В частна жалба пред настоящата инстанция, защитата твърди, че определението на Военен съд - Пловдив е неправилно и незаканосъобразно.

Сочат се аргументи, че към настоящият момент досъдебното производство по делото не е приключило, като за периода от 29.04.2022 г. до 05.07.2022 г. с обвиняемия И. е извършено едно единствено процесуално-следствено действие, а именно психолого – психиатрично изследване за нуждите на назначената по делото психологичско-психиатрична експертиза, без участието на защитника. Посочва се, че интензитета на опасностите от укриване и извършване на престъпление значително е намаляло, както и, че не са налице доказателства за въздействие спрямо свидетелите по делото, като се твърди, че е изключено обвиняемият ефр. И. да извърши престъпление против правосъдието. Счита, че целите на чл. 57 от НПК биха могли да бъдат постигнати и с мярка за неотклонение „домашен арест“, като тази мярка би могла да постигне необходимия баланс между обществения и личния интерес в контекста на трайната съдебна практика по приложение на мярката за неотклонение „домашен арест“ по хуманни съображения, свързани със семейното положение на обвиняемия и възможността да се включи в 1 грижите за малолетните си деца. Защитата иска да се отмени определението на Военен съд - Пловдив, като неправилно и незаканосъобразно, като и да измени мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, а именно „домашен арест“.

В съдебно заседание защитата на обвиняемия ефр. Г. СТ. ИГН. и защитникът му адв. М. поддържат изцяло доводите развити в жалбата В заключение се прави искане да бъде изменена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, а определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като обвиняемият остане с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ предвид на повдигнатите обвинения за тежки престъпления и опасността да се укрие и да извърши други такива.

Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от страните, материалите по досъдебното производство и обжалвания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:

Във Военно-окръжна прокуратура - Пловдив е образувано досъдебно производство № 18-Рп/22 г. по описа на ВОП – Пловдив от разследващ орган по реда на чл. 212, ал.2 от НПК на 20.04.2022 г. за престъпление по чл. 115 от Н К . С постановление от 21.04.2022 г., приложено на л. 9-10, т. 2 от д.п., обвиняемия ефр. Г. СТ. ИГН. от в.ф. .............. – К., е привлечен в качеството на обвиняем за това, че:

1. На 19.04.2022 г. около 23.30 часа, в местността „К.“ в землището на с. Е., общ. К., обл. С.З., в постройка изградена до козарник умишлено умъртвил другиго – А.П.Л. с ЕГН ********** от гр. К., като деянието е извършено със средство опасно за живота на мнозина (чрез употреба на самоделно оръжие, наподобяващо пистолет с надпис върху метална част Гризли S 35,5 мм) – престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл. 115 от НК.

2. На 19.04.2022 г. около 23.30 часа, в местността „К.“ в землището на с. Е., общ. К., обл. С.З., в постройка изградена до козарник, държал самоделно оръжие наподобяващо пистолет с надпис върху метална част Гризли S 35,5 мм, представляващо огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение – по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339, ал.1 и ал.2 от НК

Първоначално с определение № 6/21.04.2022 г. на ВС – Пловдив по ЧНД № 63/2022 г. по описа на ВС – Пловдив спрямо обвиняемия ефр. И. е взета мярка за неотклонение „домашен арест", която е отменена от Военноапелативния съд с определение № 33 от 29.04.2022 г. по ЧНД №33/2022 г. по 2 описа на съда, като е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. И към настоящия момент мярката се изпълнява в Следствения арест - гр. С.З..

За престъпленията, за които на обвиняемия Г. СТ. ИГН. са повдигнати обвинения се предвиждат наказания лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна за престъпление по чл.

116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл. 15 от НК и лишаване от свобода от 2 до 8 години, за престъплението по чл. 339, ал.1 и ал.2 от НК, които по смисъла на чл. 93, ал.

1, т. 7 от НК са тежки.

Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по досъдебното производство и е отговорил на въпросите, посочени в чл. 63 - чл. 65 от НПК. Изложил е мотиви, че са налице достатъчно фактически данни, които да обосновават съществуването на обосновано предположение, че обвиняемият ефр. Г.С. И. е възможно да е извършил престъпленията, за които е привлечен като обвиняем на базата на събраните по досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства. Изложил е правилни изводи във връзка с преценка на законността на продължаващото задържане, като обосновано е аргументирал изводите си, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки обуславящи продължаването на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че и към настоящия момент е налице обосновано подозрение за авторството и съпричастността на обвиняемия към деянията, за които на обвиняемия му е повдигнато обвинение. Правилно съдът се е позовал на обясненията на обвиняемия, на свидетелските показания на свидетеля Б.Т.Б., приложени на л.

13, т. I от д.п., на свидетеля С.Р.М., приложени на л. 14, т. I от д.п., на свидетеля Г.С.А., приложен на л. 15-16, т. I от д.п. и на свидетеля - очевидец К.Г.Ж., приложени на л. 17-18, т.I от д.п. Като допълнение на изложеното, настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи, че са налице убедителни данни, че обвиняемият на инкриминираната дата 19.04.2022 г. около 20.00ч. се е придвижил на мястото на престъплението с лек автомобил марка „П.“. Също така, от гласните доказателства се установява, че свидетеля-очевидец К.Г.Ж. след разговор с обвиняемия по мобилния й телефон го е излъгала, че се намира в Приморско, за да не отиде той в „козарника“, същата вечер. Последователно и логически свързано възпроизвежда начина на извършване на престъпното деяние, присъствието на обвиняемия на мястото на произшествието и хронологията на събитията.

Описва с достатъчна конкретика и огнестрелното оръжие - пистолет, с което е бил произведен изстрела, а именно „самоделен с дължа цев и с кафява дръжка. Пистолетът се чупи на две и се слага по един патрон“. От материалите по делото се установява и към настоящия момент не е опровергано, че при извършено претърсване в дома на обвиняемия на 20.04.2022 г. е намерен пистолет, увит в найлони, с празна гилза от боеприпас в цевта. По делото е приложен и фотоалбум (л.16 – л.20, т.II от д.п.), иззети са дрехите (кален червен анцуг с подплата) и обувките, с които се 3 предполага, че обвиняемият е бил вечерта на инкриминираната дата в „козарника“, за изследване по предвидения процесуален ред. В двата джоба на подплатата са били намерени и иззети боеприпаси – 22 калибър. От материалите по делото се установява също, че от обвиняемия ефр. Г.И. са взети образци за сравнително изследване, които са предоставени доброволно обтривки от долна част на дланите на лява и дясна ръка, както и обтривки от главата – лява и дясна част, необходими за физическо-химична експертиза, предадени по надлежния ред на експерт и предстои изготвянето им и приобщаването им към доказателствената съвкупност.

В хода на разследването по делото са извършени многобройни нови процесуално-следствени действия, приложени в том III от досъдебното производство, а именно протокол от 10.06.2022 г. за разпит на свидетеля К.П.С.; протокол от 27.06.2022 г. за разпит на свидетеля М.П.П.; протокол за разпит от 27.06.2022 г. на свидетеля ефр. И.Н.Б.; протокол от 27.06.2022 г. за разпит на свидетеля Б.Т.Б.; протокол от 27.06.2022 г. за разпит на свидетеля Л.П.С. – брат на пострадалия А.П.Л.; протокол за разпит от 27.06.2022 г. на свидетеля мл. С-т Т.Х.И.; протокол за разпит от 27.06.2022 г. на П.А.Л. – дъщеря на пострадалия А.П.Л.; протокол от извършено химическо лабораторно изследване на кръвни проби/химическа експертиза на пострадалия А.П.Л., приложено на л. 45, т. III от д.п. С постановление от 30.05.2022 г на разследващия полицай при РС „Военна полиция“ – Пловдив е назначена комплексна ДНК, балистична, физикохимична и дактилоскопична експертиза (л. 51 – л. 53, т. III от д.п.). С оглед тежестта на деянието и многобройните иззети при огледа на местопроизшествието обекти на изследване, надлежно описани в постановлението, към момента експертизата не е изготвена и приложена в делото. Също така на 12.05.2022 г. е назначена психолого – психиатрична експертиза по отношение на свидетеля - очевидец К.Г.Ж., като разследващите органи са определили срок за изготвянето й до 31.07.2022 г., който към момента също не е изтекъл. Събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по делото в досъдебната фаза са справки и извлечения от акт за смърт на пострадалия, удостоверение за наследници и удостоверения за родствени връзки, справки от мобилните с предоставени данни относими към предмета на разследване,

В тази връзка неверни и несъстоятелни се явяват твърденията на защитата на обвиняемия, че по делото не се извършват никакви процесуалноследствени действия, като допълнителен аргумент в тази насока са и приложените протоколи за оглед на веществени доказателства, приложени в т. IV от досъдебното производство. Налице е процесуална активност на разследващите органи за проверка и наличие на охранителни камери в с. Е., с цел установяване движението на лек автомобил марка „П.“, модел „П.“ с рег.

№ ........., управляван на инкриминираната дата от обвиняемото лице. Събрани са и кадрова справка, длъжностна и служебна характеристики, служебен картон, здравно досие и други документи относими съм трудовата заетост, социалния и здравния статус на обвиняемия ефрейтор Г. СТ. ИГН..

4

Настоящата въззивна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че са налице данни за съпричастие на обвиняемия ефрейтор Г. СТ. ИГН. от в.ф. .............. – гр. К. в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Към настоящия момент не се опровергават неговите обяснения, приложени на л. 45, т. II от д.п. и правилно съдът е отбелязал, че обвиняемият не отрича прострелването, като единствено се стреми да избегне умисъла към него.

На следващо място, в своето определение първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, че от събраните гласни и писмени доказателства по делото може да се направи заключение, че и към настоящия момент продължава да е налице и реална опасност обвиняемият ефрейтор И. да се укрие или да извърши престъпление. Това становище се възприема и от настоящата инстанция. Налице е завишена обществена опасност както на деянията – едни от най-тежките предвидени в НК, така и на обвиняемия. Така разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК е налице спрямо обвиняемия, тъй като реалната опасност е законово предвидена, а от събраните по делото данни към момента не се установява противното. Правилно съдът е счел, че е налице реална опасност той да извърши престъпление, в случай, че мярката за процесуална принуда да бъде изменена в по-лека.