Решение № 857 от 15.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Варна, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20233110112661 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове о т ищеца П. К. П. ЕГН:

********** срещу ответника „Ю. Т." ЕООД, ЕИК: *** , с адрес: гр.В., ул. „Д-р П." № **, ет. *, ап. *, с правно основание, както следва:

-по чл.344, ал.1 от КТ, за отмяна уволнението на ищецът, извършено със Заповед от 28.07.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание (уволнение) по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконосъобразно такова, -по чл.344 ал.1, т.2 от КТ, за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност -шофьор, при „Ю. Т." ЕООД, ЕИК: ***;

-по чл.344, ал.1, т.3 във врз с чл.225, ал.1 КТ, след допуснато с протоколно определение № 1303/01.03.2024г. изменение по реда на чл.214 ал.1 пр.3-то от ГПК, за осъждане на ответника да заплати сумата от сумата от 4667,12 лева – обезщетение за периода 28.07.2023r. до 28.09.2023г., в който период ищецът е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.09.2023г. до окончателното изплащане.

-по чл.344, ал.1, т.3 във врз с чл.225, ал.1 КТ, след допуснато с протоколно определение № 1303/01.03.2024г. изменение по реда на чл.214 ал.1 пр.3-то от ГПК, за осъждане на ответника да заплати сумата от сумата от 9334,26 лева - обезщетение за периода 29.09.2023г. до 28.03.2024г., в който период ищецът е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2023г. до окончателното изплащане.

Претендират се за присъждане и сторените разноски.

1

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право се свеждат до следните, изложени в исковата молба фактически твърдения: Сочи се, че между П. К.

П. и „Ю.Т." ЕООД е бил сключен трудов договор № 10/05.05.2021г., по силата на който ищеца е назначен на длъжност „шофьор, товарен автомобил". В резултат на работната си дейност , на 16.12.2022г. ищецът е претърпял трудовата злополука, довела до следните увреждания: „счупване на гръбначния мозък в поясната област", „счупване на сакрума в дясно" и "множествени счупвания на ребра", довели до неговата временна неработоспособност. Настоява се от ищецът, че въпреки представени от него болнични листи за временна неработоспособност, работодателя е издал незаконосъобразна Заповед на 28.07.2023г., за налагане на дисциплинарно наказание (уволнение), по смисъла на чл. 188, т.

3 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Настоява се, че отсъствието от работа на ищеца, не е виновно, нито без причина, а е по здравословни причини, за което свидетелства издаден болничен лист, поради което не следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение.

Счита се, че уволнението на ищеца е породено с оглед водено производство по гр.д.№ 1300/2023г. на ВРС, на основание чл.200 КТ, с което е присъдено обезщетение в негова полза в размер на 120 000.00лв.

С гореизложеното се обосновава правният интерес от предявените искови претенции.

Ответника „Ю. Т." ЕООД, ЕИК: *** , с адрес: гр.В., ул. „Д-р Ц." № **, ет. *, ап. *, редовно уведомен в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор, с който изразява становище за недопустимост на исковата претенция с твърдения за неспазен срок по чл. 358, ал.1, т.2, предл.последно от КТ, по който въпрос съда е произнесъл с разпореждане № 47645 от 10.12.2023г. при насрочване на делото, като е приел наведеното възражение за неоснователно.

С отговора е изразено и становище по основателността на исковата претенция, като е посочено следното: Оспорва се, че по време, когато е издадена Заповедта за налагане на найтежкото дисциплинарно наказание „уволнение" спрямо ищеца е имало издаден болничен лист, на основание на който да се разрешава ползване на отпуск. Оспорва се, че по време, когато е издадена Заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение", ищецът е бил в състояние, което не му е позволявало да работи, дори и по-лека работа от тази, за която е бил назначен. Оспорва се, че към момента на издаване на оспорената заповед, работодателят е бил уведомен от ищеца, че има издадени болнични листи за периода, непосредствено предхождащ датата на издаване на Заповедта от 28.07.2023г. Оспорва се, че ищецът е останал без работа за посочения период, поради факта на прекратяване на трудовия му договор. Възразява се срещу претендирания размер на обезщетението за оставане без работа. Отрича се, че причина за издаване на Заповедта от 28.07.2023г. е постановено съдебно решение по друго гражданско дело по описа на PC Варна. Според изнесеното в отговора, считано от 08.00ч. на 14.06.2023г. и до 17.00ч. на 24.07.2023г., ищецът не се е явил в мястото си на работа - адресът на управление на работодателя, през установеното за него работно време, във времеви периоди, в които е следвало да изпълнява трудовите си задължения, изразяващи се в управление на товарен 2 автомобил, а именно: за часовия диапазон от 08.00ч. и до 17.00ч. за всеки от посочените дни, а именно: (от 14 юни до 16 юни; от 19 юни до 23 юни; от 26 юни до 30 юни; от 03 юли до 07 юли; от 10 юли до 14 юли; от 17 юли до 21 юли; на 24 юли) , за да му бъде възложено извършването на работа, за която е подписан трудовия договор или друг вид работа.

Предвид тези обстоятелствата и при спазване на чл. 193 от Кодекса на труда на 25.07.2023г., се сочи, че до ищеца е била изпратена покана да даде писмени обяснения в срок до 17.00ч. на първия работен ден, считано от момента на получаване на поканата, а именно да посочи каква е причината за неявяването му в мястото на работа за всеки от периодите, включени в издадената уволнителна заповед и то в определеното за него работно време. С неявяването на ищеца за посочените в уволнителната заповед времеви периоди и часови диапазони, и при липса на установеност на обективни пречки за явяването му, се настоява , че работодателят правилно е преценил, че поведението на работника е противоправно виновно, защото е умишлено и като такова, че представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал.1 т.2 от Кодекса на труда - „неявяване в два последователни дни“, за продължителен период от време, касаещ работни дни, разпределен в подпериоди, а именно:

1. Първи период: неявяване от 08,00ч. до 17.00ч. на 14.06.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 15.06.2023г.;

2. Втори период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 16.06.2023г. и от 08,00ч. до 17.00ч. на 19.06.2023г.;

3. Трети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 20.06.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 21.

06.2023г.;

4. Четвърти период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 22.06.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 23.06.2023г.;

5. Пети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 2б.06.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 27.06.2023г.;

6. Шести период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 28.06.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 29.06.2023г.;

7. Седми период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 30.06.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 03.07.2023г.;

8. Осми период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 04.07Т2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 05 . 07.2023г.;

9. Девети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 06.07.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 07.07.2023г.;

10. Десети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 10.07.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 11.07.2023г.;

11. Единадесети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 12.07.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 13.07.2023г.;

3

12. Дванадесети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 14.07.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 17 . 07.2023г.;

13. Тринадесети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 18.07.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 19.07.2023г.;

14. Четиринадесети период: неявяване от 08.00ч. до 17.00ч. на 20.07.2023г. и от 08.00ч. до 17.00ч. на 21.07.2023г.

Извършеното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване в два последователни дни, за посочения общ период, се настоява от ответната страна, че е достатъчно и самостоятелно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение", според цитираните по-горе норми на Кодекса на труда.

При изложеното се настоява за отхвърляне изцяло предявените искове, за присъждане на разходи за защита пред PC - Варна, съобразно представен опис на разноски и доказателства за извършването им/ извлечение от банкова сметка и фактура/, изчислени на основание значителната правна и фактическа сложност на повдигнатия материален спор, за защита в настоящото производство.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Прието по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, е съществувалото между страните по делото трудово правоотношение в ответното предприятие по сключен трудов договор №10/05.05.2021г., по силата на който ищеца е бил назначен на длъжност „шофьор, товарен автомобил"; съответно прекратяването му със Заповед от 28.07.2023г., чрез която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение на ищеца". За безспорен е приет и факта на претърпяна във връзка с работата при ответника трудова злополука от ищеца на 16.12.2022г.

Посочената Заповед от 28.07.2023г., приложена във вид на заверен за вярност препис от ответната страна на л.80-82 и на л.188 от делото, е издадена за налагане на дисциплинарно наказание (уволнение) по смисъла на чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ , като според отразеното в нея същата е изпратена на ищеца чрез писмо, с обратна разписка, като няма данни за датата, на която е връчена реално на ищеца.

Наведеното от ответната страна възражение за недопустимост на исковите претенции, като предявени извън двумесечния срок по чл.358 КТ, по същество се приема от съда като възражение за изтекла давност по отношение на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, предвид че сроковете по чл.358 КТ не са преклузивни.

По това възражение, съдът намира следното:

Безспорно исковете по трудови спорове, се предявяват в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 358 от КТ. Константната съдебна практика приема, че сроковете по чл. 358 от КТ са давностни, а не преклузивни, поради което съдът не следи служебно за спазването им и ги 4 съобразява само при релевирано от ответника възражение.

Изтичането на давностния срок по чл. 358 от КТ погасява правото на иск и е основание за неговото отхвърляне.

Давностният срок за предявяване на искове по повод прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, е двумесечен и тече съгласно чл. 358, ал.2, т.1 от КТ от деня на прекратяване на правоотношението. Прекратяването на трудовото правоотношение настъпва в момента на връчване на заповедта за ПТО на работника, от който момент започва да тече давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, за предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е с дата 28.07.2023г. Върху заповедта е отбелязано, че се изпраща за връчване на ищеца чрез писмо, с обратна разписка, като ответника не представя доказателства за дата на връчване на тази заповед на ищеца. В двумесечния срок, считан от връчването на заповедта за прекратяване на ТПО, ищеца е имал право да оспори законността на прекратяването, като подаде искова молба до съда. Съгласно чл. 125 от ГПК, искът се смята предявен с постъпването на исковата молба в съда, което в настоящото производство е с депозиране на молба от ищеца на 28.09.2023г./видно от пощенско клеймо на л.62 от делото/, т.е. ИМ е подадена преди изтичане на срока по чл. 358, ал.1, т.2, предл.последно от КТ.