Решение № 155 от 15.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20248002900423 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 1381 от 29.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1361/202 2 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 - ти състав. С въззивното решение е отменено решение №

260014/08.03.2022 г. по гр.д. №236/2020 г. на Софийски окръжен съд и вместо него е постановено осъждането на Гаранционен фонд да заплати на ищеца С. В. С. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г. С въззивното решение са отхвърлени исковете за разликата над сумата 15 000 лв. до претендираната сума от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, апелативният съд е приел, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Г.В. – съпруг на майката на ищеца. Според касатора от доказателствата не се установява, че между 1 ищеца и пострадалия е била налице силна, трайна и изключителна емоционална връзка, както и че не е доказано по делото, че ищецът е търпял продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Оспорени са решаващите изводи на въззивния съд относно твърдените от ищеца обстоятелства за настъпило ПТП и за наличие на противоправно виновно поведение на неизвестен водач на МПС, които да могат да ангажират отговорността на Гаранционния фонд по чл. 557, ал. 1, т.

1 КЗ. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила по чл. 236, ал. 2 ГПК и на указанията, дадени в П П В С № 1/1953 г., съ д ъ т не е изложил собствени мотиви досежно правнорелевантните факти по делото, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност и не е дал отговор на всички доводи и възражения на страните. Излагат се съображения, че въззивният съд превратно е възприел заключението по извършената комплексна експертиза. Акцентира се върху становището на експертите, че по делото няма никакви данни, които да позволяват определяне на механизма на произшествието, на всички участници в него, на причините за настъпването му, както и за предотвратимостта му от пострадалия. Подчертано е, че ищецът не е установил главния факт от значение за спора, а именно - че получените от С.В. телесни увреждания, са в резултат на твърдяното в исковата молба ПТП, причинено виновно от водач на неидентифицирано МПС. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при условията на евентуалност определяне на обезщетението за неимуществени вреди в много по-нисък размер.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца С. С., в който (извън оспорените предпоставки за допускане на касационно обжалване), се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Твърди се, че наличието на виновно и противоправно поведение на водача на неидентифицираното МПС, причинило смъртта на С.В., се доказва безспорно от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), както и от показанията на свидетелката Н.Р..

Според ответника по касация въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и е изложил собствени мотиви. В отговора се излагат подробни съображения за наличието на материалноправна легитимация на ищеца. Подчертава се, че от показанията на свидетелите Р.В., В.Л. и Д.П. се установява, че между ищеца и починалия е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка и особено близки отношения, както и че ищецът търпи в резултат на смъртта на своя пастрок продължителни болки и страдания. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила като се претендира адвокатски хонорар за касационната инстанция на основание на чл. 38, ал. 2 ЗА.

С определение № 1918/08.07.2024 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 1381/29.11.2023 г. по в.гр.д. № 2

1361/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която (след отмяна на решение № 260014/08.03.2022 г. по гр.д. №236/2020 г. на Софийски окръжен съд), е постановено осъждането на Гаранционен фонд да заплати на С. В. С. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г. Настоящият състав е приел, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следния, поставен от касатора, въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?“.

С определението от 08.07.2024 г. по чл. 288 ГПК, е оставена без разглеждане касационната жалба на Гаранционен фонд срещу въззивното решение в частта му, с която повторно е отхвърлен иска на С. С. срещу Гаранционен фонд за разликата над сумата 15 000 лв. до претендираната сума от 150 000 лв. Касационният състав е посочил, че независимо от допуснатото от въззивната инстанция нарушение на правилата по чл. 271, ал. 1 ГПК относно редакцията на диспозитива на въззивното решение, касаторът Гаранционен фонд няма правен интерес от обжалване на решението в частта му, с която частично е отхвърлен иска срещу него. В тази му част определението от 08.07.2024 г. не е обжалвано и е влязло в сила.

В проведеното на 24.09.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение. Пълномощникът на ответника по касация излага доводи за правилността на въззивното решение. В представения списък по чл. 80 ГПК се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Както бе посочено по-горе, с обжалваното решение - в допуснатата му до касационно обжалване част, въззивният състав от Софийски апелативен съд е осъдил на основание 557, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 558, ал. 5, пр. 1 КЗ Гаранционен фонд да заплати на ищеца С. С. сумата 15 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С.В., настъпила на 27.09.2019 г. в гр.Елин Пелин, вследствие на ПТП с неустановен автомобил, ведно със законна лихва, считано от 15.04.2020 г.

Въззивният състав е приел за установено, че на 27.09.2019 г. в гр. Елин Пелин на кръстовището между булевардите „София“ и „България“, неизвестен водач е преминал с неустановена скорост през главата на лежащия на пътя С.Г.В. който е бил в тежко алкохолно опиянение ( с 3 промила алкохол в кръвта), като в резултат на удара е настъпила смъртта на Вучков. Съдът се е позовал на показанията на свидетелката 3

Н.Р., която е описала местоположението на тялото преди и след съприкосновението с преминалия автомобил. Апелативният състав е посочил, че от заключението по извършената пред въззивната инстанция КСМАЕ се установява, че травматичните увреждания на С.В. са единствено по главата и отговарят на описания от свидетелката начин на тяхното получаване. Съдът е отразил, че експертите не дават заключение за механизма на ПТП поради липсата на данни за скоростта на движение на неидентифицирания автомобил и за неговата марка и модел. Като релевантни за спора факти съдът е отчел, че видно от заключението на вещите лица, Вучков е получил тежка контузия на мозъка с разкъсване на мозъчни клетки и много фрагментарно счупване на костите на черепния покрив и основа, натрошаване на костите на черепния покрив и основа, което обуславя извод, че уврежданията са настъпили вследствие от преминаване на автомобил върху част от тялото на Вучков.

В обжалваното решение е отразено, че от заключението по извършената съдебно-психологична експертиза (СПЕ) се установява, че: - ищецът е дете на съпругата на починалия и живее в едно домакинство с него от четиригодишна възраст;

- не познава биологичния си баща и приема като свой родител починалия Вучков; изпитва затруднения да овладява мъката си, като свързва детските си спомени и получаваната подкрепа от починалия с наученото в живота; - отношенията помежду им са били съответни на тези между баща и син, като са изпълнение с признателност.

Въззивният състав е посочил, че констатациите в заключението на вещото лице са съответни на свидетелските показания събрани от първата инстанция, съгласно които смьртта на Вучков се е отразила тежко на емоционалното състояние на ищеца, което се подобрявало чрез ритуални посещения на гроба на починалия. Съдът е подчертал, че между ищеца и починалия е била установена трайна и дълбока емоционална привързаност, обусловена от традициите на етноса към който принадлежат, като смъртта на Вучков представлява травмиращо събитие, което е променило качеството му на живот. Посочено е, че вещото лице е препоръчало терапия за преодоляване на депресивността и тревожността, преди симптомите да се задълбочат и да обусловят хронично разстройство.

Апелативният състав е приел, че са налице предпоставките по чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване на претърпените от С. С. неимуществени вреди от смъртта на С.В.. Приел е за неоснователно възражението на фонда, че смъртта е настъпила по-рано. Позовавал се е на заключението по извършената КСМАЕ и в частност на становището на експертите, че причина за смъртта на Вучков е премазването на черепните кости, а състоянието на тежко алкохолно опиянение има значение само за липсата на блокови усещания, евентуално за състояние на кома. Изключението от лицата, легитимирани да претендират обезщетение, посочени в Постановление № 4/25.05. 1 9 6 1 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, съдът е обосновал с 4 факта на създадената между ищеца и пострадалия трайна и дълбока емоционална връзка и установеното от СПЕ психическо страдание. Съдът е формирал извод, че състоянието на починалия при злополуката - легнал на пътното платно през неосветената част от денонощието при тежко алкохолно опиянение, обуславя съпричиняване в размер на 90 %. Апелативният състав е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв. След отчитане на съпричиняване в размер на 90 % съдът е уважил претенцията за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

По въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?“, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително и задължителна такава, обективирана в: т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение по гр.д. №2378/2020 г. на на IV г.о.; решение по т.д. №1608/2015 г. на ІІ т.о.; решение по гр.д. № 811/2018 г. на ІІ г. о.; решение по гр.д. № 4190/2014 г. на ІV г. о.; решение по т.д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о. и др. В посочената практика ВКС приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121 ал. 2 на Конституцията на РБ, съответно на чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди и прецени всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, посочи въз основа на кои доказателства намира твърденията на страните за определени обстоятелства за установени и кои обстоятелства за неосъществили се, обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото. Обсъждането на доказателствата и защитните позиции на страните и излагането на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. При формирането на вътрешното си убеждение, осъществявайки тази своя решаваща дейност, въззивният състав следва да се съобрази и приложи правилата на формалната и правна логика, опита и научното знание, като само тогава фактическите му констатации и правните му изводи следва да се считат за обосновани.