Решение № 1431 от 22.12.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

МАРИЯ БОГДАНОВА при секретаря М.Т. и в присъствието на прокурора РАДОСТ НАЦЕВА като изслуша докладваното от с-я МАНОЛОВА ВНОХД № 2277 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 06.04.2016г., постановена по НОХД № 5853/2015г. по описа на СРС, НО, 99 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия С.А.Р. за извършено престъпление по чл.143, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 08.07.2014г., около 11.00 часа в гр. С., бул. „**********, в сградата на ВАС направил опит да принуди Д.Л.П. - съдия във ВАС да извърши нещо противно на волята му - да направи каквото е необходимо, за да бъде отменено решение по административно дело № 10643/13г., по описа на ВАС, Осмо отделение, като употребил за това заплашване — заявил: „Направете, каквото е необходимо, за да бъде отменено това решение!“, че в противен случай не знае какво може да му се случи, като преди това му пояснил, че заради взетото от него решение мислел да отиде при него и да му лисне киселина в лицето, а ако трябва да го излежи, като принудата е упражнена по отношение на съдия по повод изпълнение на службата му, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини - отправената заплаха по отношение на П. не му е повлияла и не извършил действия в съответствие с целения от Р. резултат, поради което и на основание чл.143, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият С.А.Р. е осъден да заплати на Д.Л.П. сумата 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 08.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 15 000,00 лева.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия С.Р., в която се изразява становище за допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост на атакуваната присъда. Иска се постановяване на нова, с която да подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и алтернативно – делото да бъде върнато на първостепенният съд за ново разглеждане.

В разпоредително заседание на 16.06.2016г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата по делото не следва да бъдат събирани други доказателства.

В съдебно заседание, проведено на 26.10.2016г. съдът е преценил, че за изясняване на обстоятелства, свързани с проведеното в хода на досъдебното производство процесуално-следствено действие „разпознаване”, е необходим допълнителен разпит на частния обвинител и граждански ищец Д.П. и е допуснал провеждането на същия в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира жалбата на защитата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител пледира да бъде потвърдена присъдата, като правилна и законосъобразна. Не споделя поддържаната от подсъдимия и неговия защитник теза, че наказателното производство е провеждано при едностранен подход на събиране на доказателствата, тъй като според повдигнатото обвинение, пострадалото лице е съдия. Счита, че причините разследващият орган да не изиска записите от охранителните камери, стационирани в сградата на ВАС, се дължи единствено на процесуалното поведение на подсъдимия, тъй като същият от началото на разследването до предявяването на материалите, т.е. до края на досъдебното производство, не е отричал, че на инкриминираната дата е бил в сградата на ВАС, дори напротив самият той е заявявал, че е възможно да е бил в сградата на същата дата. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец отбелязва още, че твърденията на подсъдимия, че на инкриминираната дата не е бил в сградата на ВАС, както и че е бил в КАТ, където е регистрирал лек автомобил, са изложени от него едва в края на досъдебното производство и след като е минал достатъчен период от време, след който записите на охранителните камери не се съхраняват. Въпреки това счита, че доказателственият материал е достатъчен да обоснове осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия пледира да бъде уважена депозираната жалба. Счита, че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е кредитиран протокола за разпознаване, обективиращ процесуално-следственото действие „разпознаване”, проведено при нарушение на предвидената в закона процедура.

Подсъдимият моли да бъде оправдан. Счита, че освен показанията на свидетеля П., не са събрани други доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а показанията на този свидетел неправилно са кредитирани, следователно счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Изразява становище, че следва да бъдат кредитирани обясненията му и показанията на свидетеля С., които са еднопосочни и се подкрепят от писмените доказателства. Счита за некоректно твърдението на повереника на частния обвинител и граждански ищец, че е заявявал пред разследващия орган, че на инкриминираната дата е бил в сградата на ВАС, тъй като бил заявил, че е възможно да е бил. Едва на по-късен етап след извършена справка в личните документи е установил, че на къде е бил на тази дата.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба, и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.319, ал.1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие и пред двете инстанции, показанията на свидетелите Д.П., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, Т.Н. и М. С.; протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум към него, справка за съдимост; СПЕ, както и писмените доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

След извършената цялостна служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите, установени посредством надлежно приобщените по делото гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства. Изложеното от районния съд напълно кореспондира с приетото за доказано от въззивната инстанция, поради което и последната счита, че не са налице основания за изменението или допълнението на приетата от СРС фактическа обстановка.

Обосновано е прието, че срещу подсъдимия С.Р. бил издаден Ревизионен акт № ********** от 11.01.2012г. от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., който бил потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр. С.. Подсъдимият С.Р. подал жалба срещу ревизионния акт пред Административен съд С. – град и било образувано адм. дело № 8741/2012г. по описа на Административният съд С. - град. По същото било постановено решение № 4319 от 28.06.2013г., с което състав на АССГ отменил ревизионен акт № **********/11.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С..

Това решение било обжалвано от директора на Дирекция „ОДОП“ С. при ЦУ НАП пред ВАС и било образувано административно дело № 10643 по описа за 2013г. на Върховният административен съд на Република България, VIII отделение, като за съдия докладчик бил определен свидетелят Д.П., председател на състава била свидетелката Т.Н. и член Емилия Миткова. На

27.06.2014г. съдебният състав постановил решение № 9003, с което решението на Административният съд С. - град било обезсилено в частта, с която е бил отменен ревизионния акт № ********** от 11.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. относно определените задължения на подсъдимия С.Р. по ЗДДС. В останалата част Решение № 4319 от 28.06.2013г., адм. дело № 8741/2012г. на АССГ било оставено в сила.

На

03.07.2014г. подсъдимият С.Р. подал молба с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 9003 от 27.06.2014г. по адм. дело № 10643 по описа за 2013г., с вх. № 11513/03.07.2014г., което следвало да бъде разгледано от петчленен състав на ВАС.

Към инкриминираната дата 08.07.2014г. гражданският ищец и частен обвинител бил съдия във ВАС, находящ се в гр. С., бул. „*********. На 08.07.2014г. бил на работното си място, в кабинета си № 76, ет.3. Достъпът до кабинетите на съдиите не бил ограничен. В този ден бил сам в кабинета си, поради отсъствието на колегата му. Около 11.00 часа подсъдимият почукал на вратата на кабинета на П. и влязъл. След като се представил, съобщавайки имената си – С.Р., попитал свидетеля П. дали той е Д.П.. След като установил, че разговаря именно с Д.П., заявил, че идва от името на лице с малко име Р., като посочил и неговата фамилия. Свидетелят Д.П. заявил, че нито името Р., нито името на подсъдимия са му известни. Подсъдимият С.Р. заявил на Д.П., че е участвал в съдебен състав, който е постановил решение, за което след като узнал му се приискало да отиде при него и да му „лисне киселина в лицето“.

Д.П. не разбирал за какво конкретно решение говори подсъдимия, затова Р. пояснил, че става въпрос за дело, по което той е страна. Според постановеното от свидетеля П. решение подсъдимият С.Р. следвало да заплати данъци, които не дължи. Съобщил на свидетеля, че е подал молба за отмяна на решението и му казал да я прегледа внимателно, като уточнил: „направете всичко необходимо това Ваше решение да бъде отменено, иначе не знам какво ще Ви се случи“. Казал му още, че ще заплати тези задължения, въпреки че не ги дължи, но на П. ще му се случи нещо, ако му е наложи да ги заплати. По време на целия разговор подсъдимият бил ядосан и говорел със заплашителен тон. Свидетелят П. осъзнал, че спрямо него е отправена заплаха от подсъдимия- Казал му, че подобен разговор е недопустим и че възнамерява да пусне жалба. След това подсъдимият напуснал кабинета на П..

От така отправените заплахи П. се почувствал силно застрашен и решил първо да съобщи на колегата си - свидетелката Т.Н.. Двамата не били в близки отношения, поддържали само колегиални такива, но той преценил, че следва да я уведоми, тъй като тя била председател на съдебния състав, на който П. бил член. Отишъл в кабинета й. На свидетелката Н. й направило впечатление, че колегата й бил силно притеснен и емоционално нестабилен.

Попитала го какво се е случило и той й разказал за срещата с подсъдимия. Т.Н. се възмутила от поведението на подсъдимия Р., възприела го като нагло такова, което не следвало да бъде толерирано. Предложила да направят справка в деловодната система и незабавно да уведомят

Председателя на ВАС.

След като направили справка за делото, за което говорел подсъдимия, установили, че С.Р. е подал молба с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение с вх. № 11513/03.07.2014г., което следвало да бъде разгледано от петчленен състав на ВАС. Тогава Д.П. разбрал, че подсъдимият е поискал от него подсъдимият да повлияе на решението на петчленния състав на съда, който следвало да разгледа искането за отмяна на влязлото в сила решение, така че да бъде отменено постановеното от Д.П., като докладчик по адм. дело № 10643 по описа за 201 Зг., решение.