Решение № 22 от 05.07.2021, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 227/2021
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 05.07.2021
- В сила
- 05.07.2021
- Състав
- Йордан Иванов Геров
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл.59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.5 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Момчилград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20215150100227 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, ведно с претенции за режим на лични отношения и издръжка.
В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника живеели на съпружески начала /без граждански брак/ в дома на родителите на ответника в гр.Кърджали. през 2007 год. от съвместното им съжителство се родило детето Д.. След неговото раждане полагали общи грижи за възпитанието и отглеждането му до месец септември 2020 год. твърди, че още през време на съвместното им съжителство отношенията с ответника се влошили, тъй като той вдигал скандали в дома им и се дистанцирал от нея и от детето. Провела многократни разговори с него под предлог да промени поведението си, но същите останали безуспешни и през месец септември 2020 год. заедно с детето се преместила да живее в гр.Момчилград във ведомствено жилище под наем. От тогава насам и понастоящем тя се грижила сама за възпитанието и отглеждането на детето. С оглед възрастта и нуждите на детето са й били необходими средства за дрехи и храна, учебни помагала и др., които бащата следва да поеме една част от тези разходи. Детето Д. е бил на 14 години и редовно посещавал учебни занятия в ОУ „Свети Свети Кирил и Методий“ в 1 гр.Кърджали. във връзка с обучението му, освен средства за учебни помагала, дрехи и дневни разходи са му били необходими и средства за транспорт от Момчилград до Кърджали. Ищцата работила и реализирала доходи от трудова дейност в размер на средно около 1200 лв. месечно, които доходи са били недостатъчни за да покрие изцяло нуждите на детето, ведно с разходите по домакинството, разходи за ток, вода, електроенергия, наем, такси, данъци и др. Моли съда да постанови решение с което родителските права над непълнолетното дете Д. Г. П. с ЕГН:**********, родено от съвместното съжителство с ответника да бъдат предоставени на нея, като негова майка и законен представител, а на бащата-ответник по настоящото дело да се определи режим на лични отношения с детето. На основание чл.143, ал.1 СК моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето Д. Г. П. с ЕГН:********** в размер на 400лв., чрез нея като майка и законен представител на детето, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва при забава до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обективна причина за нейното прекратяване или изменение. Претендира за разноски по делото.
В с.з. лично и чрез пълномощник адв.Ч. от АК Кърджали поддържа претенциите, така както са предявени.
В законоустановения едномесечен срок ответника Г. Д. П. чрез адв.Л.Б. от АК Кърджали е депозирал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита, предявения иск по чл.127, ал.2 от СК за недопустим, тъй като липсвало правен интерес. Предявения иск по чл.143, ал.2 от СК недопустим и неоснователен.
В с.з. чрез пълномощник адв.Б. поддържа отговора на исковата молба и моли да се отхвърли иска по съображения изложени в него.
Заинтересована страна Дирекция “Социално подпомагане” Момчилград, редовно призована не се представлява. Постъпил е по делото Социален доклад, изготвен от отдел „ЗД” Момчилград за детето Д. Г. П..
Постъпил е и социален доклад от ДСП Кърджали.
Съдът като прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Ищцата Д. ИВ. Т. и ответника Г. Д. П. живеели на съпружески начала, от което съжителство през 2007 год. се родило детето Д. Г. П. с ЕГН:**********.
От представеното удостоверение за раждане от 09.03.2007 год., издадено въз основа на акт за раждане № 0261 от 09.03.2007 год. съставен в гр.Кърджали се установява, че детето Д. Г. П. е родено на 05.03.2007 год. в гр.Кърджали, от родители, страните по делото.
От служебна бележка № 210 от 13.04.2021 год. издадено от ОУ „Свети Свети Кирил и Методий“ в гр.Кърджали детето Д. Г. П. е редовен ученик в 7а клас през учебната 2020/2021 год. и посещава редовно учебните занятия.
От копие от удостоверение за настоящ адрес на Д. ИВ. Т.; копие от удостоверение за настоящ адрес на Д. Г. П. се установява, че същите са с адрес: гр.Момчилград, ул.“Васил Левски“ 4, вх.Б, ет.2, ап.6.
От удостоверение издадено от МВР ГДГП РДГП Смолян се установява, че ищцата работи при същите и за периода от 01.10.2020 год. до 31.03.2021 год. е получила общо брутно трудово възнаграждение в размер на 7745.69 лв.
От копие от удостоверение издадено от ГДГП РДГП Смолян; копие от Договор по чл.27 от ППЗДС за отдаване под наем на ведомствено жилище се установява, че ищцата е наемател и плаща месечен наем в размер на 27.97 лв.
Съгласно представения социален доклад от Дирекция „СП“ гр.Момчилград към настоящия момент пряка грижа за детето Д. полага майка му. Детето и майка му живеят във ведомствено жилище, като за детето е осигурено лично пространство. Детето има изграден приятелски кръг в училище. Познава роднините си по майчина и бащина линия и контактува с тях, когато е възможно. Д. е ученик в седми клас в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Кърджали. редовно посещава училище. Между детето и родителите му има изградена емоционална връзка. Той е бил привързан и към двамата си родители, с които се чувства спокоен. Към настоящия момент съществувала активна родителска връзка между родителите, относно развитието и посрещането на всички потребности на детето. От извършеното проучване е установено, че за детето са осигурени необходимите условия за 3 неговото отглеждане, възпитание, здравна профилактика, емоционално и психическо развитие. Задоволявали се адекватно всичките му потребности.
От социален доклад изготвен от ДСП Кърджали се установява, че ответника Г.П. работи в Теклас България. Работи на три смени. Брутната му заплата е в размер на 850 лв. живее в гр.Кърджали. жилището представлявало двуетажна къща, като той ползвал първия етаж, на който е бил собствени. На етажа имало детска стая, обзаведена със спалня, гардероб, етажерка с книги, телевизор, бюро, офис стол, компютър.
От приложените писмени доказателства, а именно: копие от амбулаторен лист от 14.02.2019 год.; от 15.12.2020 год. и етапна епикриза от 02.06.2021 год. издадена от д-р Б.Илчев се установява, че ответника има психично заболяване, описани в същите, което го прави ограничено работоспособен.
От копие от декларация се установява, че ищцата и ответникът са се договорили, последният да заплаща на детето по 200 лв. месечно за срок от 3 години. Същата е с дата 26.09.2020 год.
По делото са снети и гласни доказателства.
От показанията на св.Ефигения Иванова Иванова се установява, че Доброслава и детето Д. живеят в Момчилград. Г. живее в Кърджали. В момента разходите и грижите по отглеждането, възпитанието на детето Д. са поети изцяло от майката. Поела е разходите изцяло, разходи за домакинство, за учебни помагала, за джобни парички на детето. Детето учи в „Св.св.Кирил и Методий“ Кърджали, заедно с дъщеря й и пътувал всеки ден. Доброслава поемала джобните му разходи. Сигурна съм в това и лично съм убедена.
Детето отивал в Байкал след училище, баща му го връщал надвечер в Момчилград. Детето посещавало частни уроци и разходите за тях Доброслава ги е поела. Плащала е 20 лв. на урок. Тя работила в Момчилград, в ГПУ и получавала около 900 лв. възнаграждение. Споделяла е била, че е в затруднение дори се е налагало и тя да й дава пари под наем, не са й стигали пари за ток, за вода, в края на месеца й се е обаждала и тя й помагала. Знае за споразумение между Доброслава и Г., но мисли, че последните месеци той не изпълнявал задълженията си за издръжка. Доколкото знае, той работил в една 4 бензиностанция, работил и в чужбина. Като всяко дете и Д. си имал ежедневни разходи. Детето отсядало при баща си и дядо си. Знае от Доброслава, че дядото много помагал, когато живеели заедно в кв.Байкал, след като се разделили сигурно помага, щом детето след обяд оставало при тях и те полагали грижи.
От показанията на св.Д. Г. П. баща на ответника се установява, че сина му Гошо и Доброслава се разделили през м.септември миналата година, след повече 15 годишен съвместен живот. На 26.09.20 год. сключили писмен договор подписан от двамата, съгласно който договор Гошо се задължавал да изплаща на месец по 200 лв. по сметката на Доброслава. Тези пари са били плащани редовно, в срок, така, че спиране на парите от страна на Гошо нямало. По отношение на родителските права в това писмено споразумение не било отбелязано, но те устно са се разбрали, детето да остане да живее и да се отглежда при майката, за което те нямам никакъв спор по този въпрос.
Дори и за в бъдеще, също са съгласни детето да остане да живее при нея. По отношение на детето, полагали изключителни големи грижи, той и Гошо за да може то да преодолее по най безполезен начин раздялата между двамата.
Детето е било изцяло обгрижвано, обичано, желано, всичко за тях, всичко което е поискало детето са го изпълнили. Детето е израснало в кв.Байкал, отгледано от тях двамата с голямата помощ на жена му, на него и много голямата помощ на неговата майка. Детето всеки ден е било у тях. Първия месец имало някакъв стрес, явно майката не го е пускала, но постепенно станало така, че детето всеки ден идвало у тях, имал предоставен ключ, влизал си по всяко време, ползвал цялото жилище, ползвал целия двор на къщата, канил приятели, свои съученици, дори са идвали на групи, по 2-4-6 човека, играели на етажа. Изцяло когато е бил при тях, те го изхранваме.
Купувал от стола на болницата храна, стараел се винаги да има супа, основно ядене, плодове, но тези храни той по-малко ги обичал и затова почват дюнери. Купували са му подаръци, за рождения ден му купили телефон Айфон, на стойност 1200 лв.; автомат за спорта, който практикувал 160 лв.; маркови маратонки на стойност 270 лв.; консумативи за този автомат, един пакет с доставката струвал 30 лв., който пакет свършвал за една седмица.
Поел частните уроци на Д., по български и математика. Ходил на училище в „Св.св.Кирил и Методий“ в кв.Байкал, седми клас. Той е бил израснал в 5
Байкал. Приятелите, съучениците му са от кв.Байкал, играел в района на Байкал. Освен това, когато пътувал от Момчилград в посока Кърджали преди автобуса да е стигнал на автогара Кърджали той звънял по телефона и отивал някой да го посрещне или той, или баща му. На ден това се случвало наймалко 2-3 пъти. Абсолютно редовно си плащали тези пари от 200 лв., по сметката на Доброслава, Гошо ги привеждал, в телефона си имал онлайн банкиране по този начин като първата сметка я превели чрез банката. Твърди, че в седмицата не по-малко от три пъти Гошо карал детето до дома на Доброслава, от Кърджали до Момчилград. Сина му е бил болен и от 7-8 години имал психично заболяване, под стрес е бил, затворил се е в себе си и издръжката я плащал той. Твърди, че няма ден, в който те за това дете да не харчат пари. Било то за дюнери, било то за сладоледи, било то за транспорт.
Относно имотите, това са били имоти, които са останали от неговите родители и родителите на съпругата му.
При тези данни съдът намира, че предявения иск за предоставяне упражняването на родителските права на ненавършилото пълнолетие дете намира правно основание в чл.127, ал.2 от СК. Родителите на детето Д. не са в брак и са разделени. В такъв случай възниква спор при кого да живее детето, който се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката им съгласно чл.59, 142, 143 и 144 от СК.
От значение за предоставяне упражняването на родителските права, съгласно чл.59, ал.4 от СК е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като при преценка кому да се предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на детето, техния пол, помощта на трети лица, социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битови и други материални условия за живот, които може да му предложи всеки от родителите. Съдът следва да съобрази всички факти по делото имащи значение към изброените критерии, като приоритетно се ръководи от 6 интереса на детето. То има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита и материалните условия на живот, но и за неговото добро възпитание, създаване на трудови навици. Това естествено не може да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото доказателства навеждат настоящия състав на извод, че майката на детето е попригодния от двамата родители за осъществяване на родителската власт върху детето.