Решение № 261326 от 26.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6572/2020
- Вид
- Решение № 261326
- Подписан
- 26.04.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т.9, т.10, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.9, т.10, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.9, т.10, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Конституция на Република България
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261326 26.04.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря
Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6572 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Р.Р.Й., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.03.2015 г. между ответника и трето лице – кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № .., при общи условия и спазване на ЗПК, на обща стойност 1750 лева /за спално обзавеждане/. Следвало да бъде върната на 18 месечни вноски – до 05.10.2016 г., включващи главница и договорна лихва от 392 лева.
Ответникът платил 358 лева – останали непогасени – главница и дог. лихва.
На 14.09.2018 г. кредиторът прехвърлил вземанията с договор за цесия на „АКПЗ“ ЕООД, което ги прехвърлило на ищеца с дог. за цесия от 03.05.2019 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.
Поради липсата на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед по чл. 410 ГПК № 11141/17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 20613/2019 г. по описа на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми: 1479,12 лева – главница; 304,88 лева – договорна лихва за периода 05.08.2015 г. – 05.10.2016 г.; 655,46 лева – обезщетение за забава за периода 06.08.2015 г. – 16.12.2019 г. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – липсвало надлежно уведомяване на ответника за цесиите, вкл. чрез връчване на документите към ИМ; ищецът нямал качеството на кредитор; липсвали доказателства за усвояване на паричната сума от търговеца – продавач на спалното обзавеждане; договорът бил недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10, т.12 ЗПК. Евентуално – въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата за забава.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 20613/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
От договора за потребителски кредит от 27.03.2015 г. /л.6-8/ се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума от 1750 лева за закупуване на конкретни стоки /спално обзавеждане/, която да се преведе по сметка на съответния търговец.
Видно от заключението на ССЕ, което съдът кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните – стойността на кредита от 1750 лева е била усвоена от ответника в пълен размер, чрез изплащането й от кредитора „БНП Париба…“ на търговеца „Зенит груп 05“ ООД на 27.03.2015 г., за което последният е подписал протокол за продажба. Предвид тези доказателства – възраженията в ОИМ за липса на данни за усвояване на сумата по кредита се явяват неоснователни и не се споделят. Като извънсъдебно признание следва да се приемат и извършените частични плащания /вж. ССЕ/.
Договорът и придружаващите го документи носят подписи за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
Ето защо, съдът приема за доказано подписването на договора между първоначалния кредитор и ответника, съгласно който последният е получил предоставената му сума от 1750 лева, респ.
- стоките за тази стойност.
В договора са посочени – размер на предоставената сума, обща такава за плащане, брой на вноските, ГПР от 29,01 % и лихвен процент – 0. Налице е погасителен план, в който са посочени падежи за плащане и размер на оставащата главница.
От договорите за цесия - от 14.09.2018 г., с който първоначалният кредитор БНП прехвърля вземанията по процесния договор на „АКПЗ“ ЕООД, приложението към него от същата дата, в което изрично фигурират задълженията именно по процесния договор с ответника /л.19 гръб/, потвърждението за цесията, както и от последващия договор за цесия от 03.05.2019 г. между „АКПЗ“ ЕООД и ищеца, приложението към него – в което под № .. отново фигурират конкретните вземания по договора към ответника, потвърждението за сключването й, категорично се установяват надлежните прехвърляния на процесните вземания в полза на ищеца /изрична възможност за цедиране – чл. 23 от договора, за което е дадено съгласие от потребителя с подписване на контракта/. Същият е титуляр на вземанията и надлежен кредитор, като възраженията в ОИМ в обратна насока не се споделят.
Цесиите са ясни и конкретни, прехвърлените вземания са съответно и достатъчно индивидуализирани. Установява се, че ищецът е кредитор относно непогасените задължения по кредитното правоотношение.
Приети са 2 бр. уведомителни писма за всяка от цесиите /л.33 и л.34/ от съответните цеденти, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощените за това цесионери /л.27, 28, 29, 30,31/ за извършените цесии, адресирани до длъжника.
Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление – което има дата, съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Също така и принципно
- ответникът се явява уведомен за цесиите с връчването на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Тези документи, заедно със самата искова молба, се явяват редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал.
3 ГПК, дори да е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Отделно
- уведомяването за цесията принципно не е елемент от ФС на самия договор за цесия /Решение №
239/15.05.2018 г. по дело № 986/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Той е породил правно действие между страните по него и валидно прехвърля процесните вземания. Уведомяването има за цел единствено да осведоми длъжника, че вече има нов кредитор, за да знае на кого да плати. Той има интерес и може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице.
По делото подобни твърдения липсват, като не установява плащане никому на процесните вземания /според ССЕ – нито на стария, нито на новия кредитор/.
Защитното възражение в ОИМ не се отразява на правата на ищеца, които той е придобил със сключването на договора за цесия, а с възможността – до уведомяването за нея и в случай, че длъжникът е платил на цедента всички задължения, да се освободи от отговорност спрямо новия кредитор. При липсата на установено плащане, ответникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Определение № 987/18.07.2011 г. по дело №867/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Цесиите са противопоставими на ответника и легитимират ищеца като титуляр на дълговете по кредита.
На следващо място - уведомяването може да се извърши и чрез особен представител.
Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител.
Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н.
И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК.
Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.
Както се посочи, в съдебната практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор. В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземанията.
Ето защо, съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода на процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на подписан договор за кредит, по който на ответника е предоставена парична сума /респ. вещите, за които същата е отпусната/; валидни договори за цесия между стария и новия кредитор, по силата на които цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания, както и, че длъжникът е уведомен за цесиите. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за кредит. Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и обосновани, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.
Относно действителността на договора:
Разпечатката съдържа 50 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3c43edd-51d9-4af5-b9b0-a0bb1643d217