Определение № 202 от 02.06.2022, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. Силистра, 25.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20223400500136 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248 ГПК.

Настоящото дело е образувано по въззивна частна жалба, предявена от ЕМ.

Г. М., с ЕГН **********, чрез адв. С.К. от САК, против определение № 65/08.02.2022 г., постановено по гр. дело № 358/2021г. по описа на ТРС, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му за изменение на Решението по гр.д.№ 358/2021г. в частта за разноските.Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и несъобразено с обичайната съдебна практика по сходни казуси, моли да бъде отменено и уважено искането му за изменение на решението в частта за разноските относно направените такива за недопуснатия до разглеждане насрещен иск.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по въззивната частна жалба Т. Г. С..

СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

С Определение 190/27.08.2021 г., постановено по гр. дело № 358/2021г. по описа на ТРС, съдът е оставил без разглеждане евентуалния инцидентен установителен иск по чл.

75, ал. 2 ЗН, предявен от Е.М. против Т.С., с който иска да бъде прогласена нищожността на делбата, обективирана в съдебна спогодба с Определение от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 г. на Районен съд Тутракан, като е прекратил производството по този иск.

Според жалбоподателя, след като процесуалният представител на ищеца не е извършил каквито и да било процесуални действия във връзка с оставения без разглеждане иск още с определението по чл. 140 ГПК, то не следва да му се присъждат разноски за този иск.

Въззивната нистанция счита, че това становище на жалбоподателя не намира 1 опора нито в нормативната уредба, нито в съдебната практика. Единствената възможност за редуциране на адв. възнаграждение е неговото намаляване до минимума, определен в Наредбата за адвокатските възнаграждения при съответно направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. В случая не е налице тази хипотеза. Адвокатската услуга включва цялостна защита по дадено дело, какъв ще е нейният обем и характер зависи от фактическата и правна сложност, както и от съответните професионални качества на адвоката. В този см. вж. определение № 253/29.05.2017 г., постановено по ч.т.д. № 2614/2016 г. на ВКС, ТК, I отделение , съгласно което „тъй като чл.78 ал.5 ГПК не предвижда освобождаване - пълно или частично - от отговорността за разноски на други основания, освен при прекомерност и след като прекомерността се съобразява на база на фактическата и правна сложност на делото ,а последната се преценява с оглед въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, но не и с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия,то ако договорът между страната и нейния довереник е сключен за процесуално представителство по цялото дело, реално осъществилите се последващо процесуални действия нямат значение досежно преценката за фактическата и правна сложност, респ. не са преценими по възражение за прекомерност на възнаграждението по чл.78 ал.5 ГПК.“

Предвид гореизложеното, ОС счита, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 65/08.02.2022 г., постановено по гр. дело № 358/2021г. по описа на ТРС.

Определението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок то получаването му от страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2