Решение № 14 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000786 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по въззивна жалба вх.№ 92460/31.07.2025год. на „ Булкомерс-ММ“ ЕООД срещу Решение № 858/16.06.2025год. , постановено по т.д.№ 881/24год. на СГС, В ЧАСТТА МУ, в която „ Булкомерс- ММ“ ЕООД е осъдено да заплати на „ Адекс Трейдинг Партнерс България“ ЕООД на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ сумата от 531261.10 лева-цена по договор за продажба, за която са издадени 15 бр. фактури в периода 15.01.2024год.-06.03.2024год., ведно със законната лихва от 27.04.2024год. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД-сумата от 7 367.30 лева- лихва за забава за периода 14.02.2024год.-26.04.2024год. , както и разноски по делото в размер на 62 857.94лева.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е порочно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.

Счита се, че първоинстанционният съд бил достигнал до неправилен и необоснован извод, че между страните е налице сключен неформален договор за търговска продажба, по силата на който ищецът е продал на ответника хранителни стоки на стойност 531 261.10лева, както и че доставените от ищеца стоки са били предадени на ответника. Този извод бил направен , без да бъде дадена възможност на ответника да представи доказателства в оспорване твърденията на ищеца в горния смисъл. Същевременно бил обоснован с факта на осчетоводяване на издадените от ищеца фактури по доставките , без да се съобрази , че същите не носят подпис нито на ищеца , нито на ответника. Такъв извод не се следвал и от вписванията на доставките в счетоводните книги ,тъй като те се преценяват според тяхната редовност и с оглед другите доказателства по делото, което не било сторено от първоинстанционния съд. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се обосновавала с довод ,че счетоводната операция била направена от служители на ответното дружество, без да направят проверка дали стоката е действително доставена.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с Определение № 749/28.11.2025год.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени,ведно с 1 произтичащите от това последици .

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество- „ Адекс Трейдинг Партнерс България“ ЕООД, в който се оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Твърди се, че събраните по делото доказателства установявали по категоричен начин получаването от ответното дружество на стоките по процесните фактури , доколкото то било осчетоводило фактурите и е ползвало данъчен кредит по тях.Изложени са доводи във връзка с наличието на твърдяното от ищеца правоотношение, установено чрез процесните фактури, които съдържали всички необходими елементи от съдържанието на сделката. Поддържано е също така , че подписът на продавача- доставчик и на купувача- получател не съставлявали задължителен елемент на фактурата и че оспорването на фактурите на това основание съставлявало злоупотреба с права.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваното му част като правилно и обосновано.При отхвърляне на жалбата се прави искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от „ Адекс Трейдинг Партнерс България“ ЕООД против „ Булкомерс ММ“ ЕООД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 558 144.53 лева- главница , представляваща стойността на доставени и незаплатени хранителни стоки през периода от 15.01.2024год. до 06.03.2024год. , за които са издадени фактури № 287/15.01.2024год., фактура № 320/30.01.2024год., фактура № 322/01.02.2024год., фактура № 324/02.02.2024год., фактура № 325/02.02.2024год., фактура № 326/05.02.2024год., фактура № 327/05.02.2024год., фактура № 328/05.02.2024год., фактура № 329/06.02.2024год., фактура № 338/13.02.2024год., фактура № 342/19.02.2024год., фактура № 347/22.02.2024год., фактура № 354/05.03.2024год., фактура № 357/06.03.2024год. и фактура № 358/06.03.2024год. , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 953.32лева , представляваща мораторна лихва за забава за периода от 14.02.2024год. до 05.04.2024год. .

В исковата молба ищецът е твърдял, че с ответното дружество били в търговски отношения по повод извършена доставка на хранителни стоки . В изпълнение на поетото задължение през периода 15.01.2024год. – 06.03.2024год. ищецът бил доставил на ответника хранителни стоки, за които доставки бил издал описаните по-горе фактури на обща стойност 558 144.53 лева . Освен фактурите за извършените доставки , страните били подписали и документ, удостоверяващ предаването , респ. получаването на стоките . С оглед извършената доставка за ответника било възникнало задължение да заплати на ищеца цената на доставената стока, което обаче не бил сторил и тя била дължима . Цената на стоките по фактурите следвало да бъде заплатена в едномесечен срок от датата на издаване на фактурите , поради което и при липса на извършено плащане ответникът бил изпаднал в забава , поради което дължал и мораторна лихва от падежа на вземането по всяка една от фактурите до датата на предявяване на иска, възлизаща общо на сумата от 7 953.32лева .

Ответното дружество е оспорило исковете по основание и размер. Оспорило е твърдението на ищеца за наличие на сключен между тях договор във връзка с процесните доставки, с аргумент ,че страните не са водили преговори и съответно не са достигнали до съгласие относно съществените елементи на договор за покупко-продажба. Оспорил е твърдението на ищеца , че е получил стоките ,доколкото управителят на ответното дружество не бил подписвал нито фактурите, издадени от ищеца, нито посочените от него приемо- предавателни протоколи, приложени към исковата молба. Не било вярно и твърдението на ищеца , че процесните фактури са били получени от ответното дружество.Оспорил е представените от ищеца документи като неподписани от управителя на ответното дружество.

В допълнителната искова молба ищецът е твърдял ,че представените от него фактури удостоверяват сключения между страните договор за продажба на стоки , тъй като съдържат всички необходими елементи от съдържанието на сделката: вид на стоката, стойност, начин на плащане, имена на лицата,положили подписи. Фактурите били отразени в счетоводството на ответното дружество и същото било ползвало данъчен кредит по тях, което съставлявало признание на задължението и доказвало съществуването му.

2

В допълнителен писмен отговор ответникът е заявил ,че поддържа направените оспорвания и е доразвил доводите си във връзка твърдяната от него липса на облигационна обвързаност с ищеца и твърденията му,че не е получил стоката по фактурите .

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

По делото са представени 15 бр. фактури, издадени в периода 15.01.2024год. – 06.03.2024год. за продадени от ищеца " Адекс Трейдинг Партнерс България“ ЕООД на ответника “ Булкомерс ММ“ ЕООД хранителни стоки ,различни по количество и единична цена . вэрху фактурите липсва подпис на представител на доставчика и на получателя.

Към всяка една от фактурите е приложен търговски документ за приемане на стоките по съответната фактура , върху които фигурира подпис на лице, получил стоката за „ Булкомерс ММ“ ЕООД и подпис на лице, предал стоката от страна на доставчика- „ Адекс Трейдинг Партнерс България „ ЕООД. Върху документа не са посочени имена на лицата , получил ,съответно предали стоката.

Представени са и кредитни известия.

По делото е изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява , че процесните фактури и кредитни известия са осчетоводени по надлежния ред в счетоводствата и на двете дружества. Установява се също така, че счетоводствата и в двете дружества са водени при спазване на основните принципи на Закона за счетоводството , както и че процесните фактури и кредитни известия са включени в подаваните справки декларации от ищеца и ответника и че същите са дали отражения при формиране на данъчния резултат за периода. Закупените от „ Белкомерд ММ“ ЕООД от „ Адекс Трейдинг Партнерс България“ ЕООД стоки са били осчетоводени в счетоводството на „ Булкомерс ММ“ ЕООД по сметка 304 „ стоки“, а ответното дружество е ползвало данъчен кредит по всяка една от фактурите.

В табличен вид в експертизата са посочени всички издавани от ищеца фактури във връзка с извършвани доставки на хранителни стоки на ответника , включващи и процесните 15 броя фактури. В таблицата е отразена дължимата се цена на доставената стока , извършеното плащане по всяка една от фактурите , както и останалия неиздължен остатък от цената.

Неиздълженият остатък по процесните 15 фактури възлиза на обща сума в размер на 531 261.10лева .

При отчитане на горното обстоятелство, е изводимо ,че констатациите на вещото лице във връзка извършено плащане на доставените от ищеца на ответника хранителни стоки/в размер на 337 579.20лева / не касае цената по процесните фактури.

По делото не се твърди и не се установява претендираните от ищеца суми да са заплатени от ответника.

При така установената по делото фактическа обстановка се явява правилен и обоснован направения от първоинстанционния съд извод за основателност на предявените искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в посочените в решението размери.

Мотивите на съда за това напълно се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба ,че между страните не е доказано съществуването на договорно облигационно отношение по повод извършването на процесните доставки , нито предаването на стоките на ответника.

Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на 3 неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.