Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 705 от 02.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 790/2024
Вид
Решение № 705
Подписан
02.01.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Станислав Стефански, Христо Томов, ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2, изр.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.272 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. В. Т., 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Христо Томов

ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500790 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 470 от 03.07.2024г., постановено по гр.д. № 20234120102443 по описа за 2023 година на Горнооряховския районен съд се прогласява, на основание чл.26, ал.2, предл. четвърто от ЗЗД, по иска на М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Ш., общ. В. Т. против И. П. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Г. О., ***, ет.4, ап.19, нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 111, том I, рег. № 315, дело № 105 от 20.02.2023г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Г. О. с вх. рег. № 593/ 20.02.2023г., акт № 143, том II, дело № 293/2023г., с който С. П. С., ЕГН:

********** е прехвърлила на И. П. Б., ЕГН: ********** собствеността върху два недвижими имота - 1. апартамент с административен адрес: гр. Г. О., 1

***, ет.6, ап.29, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта: *** по КК и КР на гр. Г. О., с площ от 58.37кв.м. , заедно с прилежащото му избено помещение № 29, с площ от 4.00кв.м. и 1.73% от ид. части от общите части на сградата и 2.

Гаражна клетка № 3 с адрес: гр. Г. О., ***, с площ от 21.00кв.м., представляваща обект с идентификатор: ***, с предназначение : гараж, поради липса на основание; на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата И. П. Б., ЕГН: **********, от гр. Г. О. е осъдена да заплати на ищеца М. П. П., ЕГН: **********, от с. Ш. сумата 1 969,54лв.

(хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) - разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от И. П. Б., ЕГН: **********, от гр. Г.

О. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от ГОРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения по делото иск по чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна М. П. П., ЕГН: **********, от с. Ш. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли постановеното от ГОРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Великотърновски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от ГОРС решение 2 и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от М. П. П. иск за прогласяване нищожността на сключената с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 111, том I, рег.

№ 315, дело № 105 от 20.02.2023г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Г. О. алеаторна сделка /договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане/, на основание чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД /поради липса на основание/, като основателен - чл.272 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва основание.

Основанието /каузата/ на правната сделка по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, чието наличие Законът поставя като условие за действителност на договора, се разбира като най - типичният мотив, който формира волята на страните по една конкретна правна сделка - да сключат именно този тип правна сделка. Това е основната и непосредствена цел /правна цел/ на сделката, поради която същата е извършена, и към която са насочени правните последици от сключването й, а не мотивите за сключването й.

Наличието на основание подлежи на преценка, като се отчита именно моментът на сключването на договора, доколкото основанието следва да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите от него задължения, респективно да настъпят нейните типични правни последици.

В случая се касае за особен вид ненаименуван договор, сключен при условията на регламентираната в чл.9 ЗЗД договорна автономия, чиято главна особеност е неговата алеаторност, произтичаща от обстоятелството, че обемът на престацията на приобретателя - грижите и издръжката, които той се е задължава да предостави, са изначално неизвестни на страните при сключване на договора, както с оглед тяхната продължителност, така и с оглед тяхната стойност. Договорът е алеаторен - престацията на приобретателя не е установена по обем, тъй като задължението за издръжка и гледане е срочно, но срокът е относително неопределен, доколкото страните са сключили договор с оглед 3 на събитие /смъртта на прехвърлителя/, което ще настъпи неминуемо, но не е известно кога. Задължението за издръжка и гледане има за предмет продължителна престация - изпълнява се до смъртта на прехвърлителя, като изпълнението трябва да е постоянно и непрекъснато. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на прехвърлителя и прекратява действието си с неговата смърт. Процесният договор е особен и с това, че със сключването му настъпва неговият транслативен ефект - правото на собственост върху имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя и задължението на прехвърлителя към този момент е изпълнено, а приобретателят дължи изпълнение на алеаторното задължение, неопределено като обем и продължителност, за в бъдеще.

Предвид посочените специфики на процесния договор, съществено значение за извършване на дължимата в настоящия случай преценка за наличието или липсата на основание /кауза/ при неговото сключване, имат обстоятелства като възрастта на прехвърлителя, неговото общо здравословно състояние, както и връзката му с приобретателя- от гледна точка на родство или близост, на полагането на непосредствени грижи от последния, предпоставящи наличието на предположение или знание у приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя.

Когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя, договорът е сключен, без у него да е налице намерение да изпълнява поетото задължение по същество, поради което и в този случай договорът е нищожен поради липса на основание. Според установената по приложението на цитираната законова разпоредба константна практика на Върховния касационен съд /Решение № 569 от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 76/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 1190/ 2009 г. на ВКС, III ГО, Решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр.д.№ 99/ 2011 г. на ВКС, III ГО и др., нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е налице при наличието на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя, като за такива заболявания се приемат както 4 онкологичните, така и мозъчно-съдовите- инсулти, сърдечно- съдовиинфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност, и то в т.нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по - малко от месец. Само по себе си допускането, че прехвърлителят може скоро да умре, не следва да се приравнява на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, съответно не лишава договора от основание.

В настоящия случай ищецът М. П. П. оспорва извършената с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 111, том I, рег. № 315, дело № 105 от 20.02.2023г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Г. О. алеаторна сделка с предмет: собствеността върху два недвижими имота - 1. апартамент с административен адрес: гр. Г. О., ***, ет.6, ап.29, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта:

*** по КК и КР на гр. Г. О., с площ от 58.37кв.м. , заедно с прилежащото му избено помещение № 29, с площ от 4.00кв.м. и 1.73% от ид. части от общите части на сградата и 2. Гаражна клетка № 3 с адрес: гр. Г.

О., ***, с площ от 21.00кв.м., представляваща обект с идентификатор: ***, с предназначение : гараж, сключена между наследодателката С. П. С., ЕГН: **********, бивш жител на гр. Г. О.

/починала на 24.02.2023г./ - от една страна, и ответника И. П. Б., ЕГН:

**********, от гр. Г. О. от друга страна, като твърди, че сделката била без основание, тъй като към датата на сключването й прехвърлителката било в тежко здравословно състояние, имала тежко нелечимо заболяване, не можела да се обслужва, трудно говорела, не винаги разбирала какво й се казва, имала силни болки, което наложило да има винаги човек при нея, поради което и у приобретателя било налице знание за предстоящата й/близка и неизбежна смърт.

Ответницата И. П. Б. е изложили възражения, които са правоизключващи и правопогасяващи, срещу основателността на предявения иск за прогласяване нищожност на сделката. П о същество са изложени 5 конкретни възражения срещу основателността на иска.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /писмени и гласни доказателства/ обосновава извод на въззивния съд за липсата на основание при сключване на процесния алеаторен договор с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 111, том I, рег. № 315, дело № 105 от 20.02.2023г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд гр. Г. О. по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, както правилно е приел първоинстанционния съд с обжалваното решение.

Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, че оспорената сделка е сключена на 20.02.2023г., на която дата С. е постъпила в болница в тежко състояние. Смъртта на прехвърлителката по сделката е настъпила на 24.02.2023г., видно от приложените копие на съобщение за смърт № 20/24.02.2023г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Г. О. и удостоверение за наследници, издадено на 27.02.23г. въз основа на акт за смърт № 0068/25.02.23г. от Община - гр. Г. О., т.е. четири дни след изповядване на сделката.

Въз основа на представената по делото медицинска документация: копие на епикриза № 258/234 от 06.07.2015г. на КОЦ гр. В. Т.; служебна бележка от д- р Ангелина Тонгова; копие на карта за диспансерно наблюдение; служебна бележка от Дочка Паскова – магистър – фармацевт; служебна бележка от д- р Ангелина Тонгова; заверен препис от история на заболяването на С. П. С. се установяват следните релевантни факти и обстоятелства, които не са и спорни между страните: че наследодателката С. П. С., ЕГН: ********** /на 89 - годишна възраст/ постъпила за лечение и била хоспитализирана в тежко общо състояние в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Г. О. – кардиологичен сектор на вътрешно отделение, с водеща диагноза: застойна сърдечна недостатъчност трета степен, хипертонично сърце с дилатация и влошена хемодинамика, предсърдно мъждене, дихателна недостатъчност от хронична обструктивна белодробна болест. Проведено било медикаментозно лечение, но състоянието на С. се влошило и е настъпила смъртта й – приета е по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице сочи, че причината за смъртта на С. е задълбочила се хронична сърдечна недостатъчност на фона на дихателна недостатъчност по причина на хронична обструктивна 6 белодробна болест ( ХОББ). Вещото лице констатира, че това са тежки хронични заболявания, за които нямало данни дали и как са лекувани, но са напредвали в годините. Вещото лице отбелязва, че тези заболявания не е било възможно да бъдат излекувани, но с правилно лечение е имало възможност да бъдат задържани на етапа, на който са диагностицирани.