Решение № 263272 от 20.05.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7255/2020
- Вид
- Решение № 263272
- Подписан
- 20.05.2021
- В сила
- 20.05.2021
- Състав
- ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р
Е Ш Е
Н И Е гр.
София, 20.05.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия: Димитринка Костадинова-
Младенова при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова в. гр. дело № 7255 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 вр. чл. 439 от ГПК.
С Решение № 74689 от 22.04.2020г., постановено по гр.дело № 26670/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 165-ти състав, е отхвърлен предявеният от О. Х. а. Н., ЕГН ********** иск с права квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, че ищецът не дължи на ответника като погасени по давност сумите от 2 643.36 лв. – главница за цена за топлинна енергия и 38.74 лв. – остатък от неизплатено задължение з законна лихва за забава - задължение по издаден на 13.02.2012г. изпълнителен лист по частна гражданско дело № 15288/2011г. на СРС, 83 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 21.10.2011г. по същото дело, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20128630402003 на ЧСИ С.Х.. С посоченото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу посоченото решене е постъпила въззивна жалба от ищеца Н.Г.Б., чрез процесуалния му представител адв. К.А.С. от САК от САК., като са въведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че преди изтичане на тригодишния давностен срок по изпълнвителното дело са извършвани изпълнителни действия, които да го прекъсват. Твърди, че последното изпълнително действие е налагане на запори по банкови сметки по ищеца на 25.07.2012г. След тази дата в продължение на повече от две години неса извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 25.07.2014г. на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Сочи, че за прекратяването му не е необходим изричен акт насъдебния изпълнител. Натъпилото прекратяване от своя страна води до недействителност на извършените действия от съдебния изпълнител след тази, поради което те не са годни да прекъсват погасителната давност. Твърди, че освен подаване на молба, по която е образувано изпълнително дело № 20128630402003 на ЧСИ С.Х., не са предприемани други валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД, поради което първоинстанционният съд е обосновал погрешен извод, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, не са погасени по давност и на това основание са отхвърлени изцяло предявените отрицателни установителни искове. По горните съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявеният отрицателен установителен иск като основателен.
Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Г., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба.
Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително № 20128630402003 на ЧСИ С.Х., не са погасени по давност. Поддържа се, че по образуваното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия, които препятстват изтичането на двугодишен срок на бездействие на взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което изпълнителното дело не е перемирало. Сочи се още, че правилно СРС е приел, че с извършването на изпълнителни действия през период по-кратък от две години, поради което е обоснован правилен извод, че оспорените от ищеца вземания не са погасени по давност и предявените от него отрицателни установителни искове са неоснователни и като такива са отхвърлени. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Намира, че въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима.
Въззивната инстанция при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му. Разгледано по същество същото е правилно.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото е установено, че на 13.02.2012г. в полза „Т.С.“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу О. Х. а. Н., ЕГН ********** въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15288/2011г. по описа на СРС, ГО, 83 с-в, да заплати сумата 2643.36 лв. – главница за потребна топлинна енергия, със законна мораторна лихва от 253.88 лв. за забава от 31.07.2009г. до 29.09.2011г. както и законна мораторна лихва върху главницата от 20.10.2011г. до изплащане на вземането, както и 284.86 лв. разноски по делото, а именно държавна такса в размер на 57.94 лв. и 226.92 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на същия кредиторът е подал на 19.06.2012 г. молба с вх. № 024320 до частен съдебен изпълнител С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. Такова е било образувано на 19.06.2012г. под № 201286304002003.
Съдебният изпълнител е изпратил до ищеца О. Х. а. Н. покана за доброволно плащане изх. № 39410/25.07.2012г. Заедно с поканата за доброволно плащане частният съдебен изпълнител е изпратил на 25.07.2012г. запорни съобщения до няколко банки, съответно до Обединена българска банка АД, получено но 26.07.2012г.; до Първа инвестиционна банка АД, получено на 26.07.2012г.; до Уникредит Булбанк АД, получено на 26.07.2012г.; до Общинска банка АД, получено на 26.07.2012г. На 06.08.2012г. третото задължено лице – „ОББ“ АД е изпратило отговор, с който уведомява съдебния изпълнител, че е наложил запор върху банковите сметки на длъжника и е превел наличните по тях суми по изпълнителното дело.
С молба вх. № 46693/12.12.2012г. ищецът и длъжник по изпълнително дело е депозирал молба пред съдебния изпълнител, с която е изразил желание да погасява задължението си, като заплаща по 300 лв. Поискал е вдигане на запора на банковата си сметка, разкрита в ОББ АД. На 20.12.2012г. е депозирал молба, към която е представил платежно за сумата от 300 лв., внесена по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за вдигане на запора на банковите сметки, разкрити в „ОББ“ АД.
На
06.11.2014г. съдебният изпълнител е поискал от Агенция вписвания вписване на запор върnу дружествен дял от капитала на „А.К.“ ЕООД , ЕИК*******, които са собственост на длъжника. Запорът е вписан по партидата на дружеството с вх. №
20150504175205
На 06.11.2014г. от съдебния изпълнител е изпратил съобщение до ищеца О. Х. а. Н., че е Н.очил опис на движим вещи, находящ се на адреса и в гр. София, ж.к. ****************за 30.01.2015г. След като е извършил справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника на 05.11.2014г. в НБДН при невъзможност да се връчи съобщението, при осъществени три посещения на 07; 08 и 11.11.2019г. е залепил на адреса уведомление на 12.11.2014г.
Взискателят по делото „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител с молба вх. № 103652/30.11.2014г. извършване на изпълнители действия: налагане на запор на банкови сметки, налагане на запор върху трудово възнаграждение, Н.очване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, налагане на възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот.
Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника съобщени е за наложен запор върху всички дружествени дялове, негова собственост от капитала на „А.К.“ ЕООД изх. № 106045/06.11.2014г. След като длъжникът не е открит на адреса си при посещения на 20.11.21.11.2014г. и 17.02.2015г. на 17.2.2015г. е залепено уведомление по реда чл. 47 от ГПК.
На 01.07.2015г. в Агенция вписвания гр. София са вписани наложени възбрани от съдебния изпълнител върху недвижими имоти, собственост на ищеца както следва:1/2 ид. част от апартамент № 82, находящ се в гр. София, ж.к. ********, в жилищна сграда № ********с площ 56.48 кв.м. и върху ½ ид. част от апартамент № 852, находящ се в гр. София, ж.к. ****************с площ 124.47 кв.м. Възбраната е вписана с вх. № 13743, от 01.07.2015г., том XI, № 113 по описа на СВп София. За наложената възбрана е изпратено съобщение до длъжника. След като същият не е открит на адреса при три посещения на 02.09.2015г. е залепено уведомление. Съдебният изпълнител е изпратил второ съобщение за вписаната възбрана изх. № 79146/28.09.2015г. След като същият не е открит на адреса при три посещения на 02.10.2015г. е залепено уведомление.
Взискателят по делото „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител с молба вх. № 17276/27.01.2017г. извършване на изпълнители действия: налагане на запор на банкови сметки и налагане на запор върху трудово възнаграждение.
На 07.02.2018г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до Уникредит Булбанк АД и ОББ АД с искане за налагане на запори върху банковите сметки, разкрити на името на длъжника. Третото задължено лице – ОББ АД е съобщило с писмо вх. № 7097/20.02.2018г. , че е наложило запор на банковите сметки на длъжника, както и че по тях не са налични авоари. Съобщение със същото изявление е получено и от Уникредит Булбанк АД вх. № 7430/77.02.2018г. Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника съобщение за наложените запори изх. № 5399/07.02.2018г. за което след три посещения на адреса, след като длъжникът не е открит на 14.02.2018г. е залепено уведомление.
На
11.06.2018г. длъжникът О. Х. а. Н. е депозирал молба до съдебния изпълнител вх.
№ 23392 с която е поискал издаване на удостоверение за размера на задължението по изпълнителното дело. Същият е уведомен и по телефона, че дължи на взискателя сумата от 3 513.78 лв.
Съдебният изпълнител е изпратил съобщение изх. №
28391/11.06.2018г до длъжника, с което го е уведомил за задължението по изпълнителното дело, да вписаните възбрани върху двата недвижими имота.
Съобщението е получено лично от длъжника на 14.06.2018г.
Взискателят по делото „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебния изпълнител с молба вх. № 13076/27.02.2019г. извършване на изпълнители действия: налагане на запор на банкови сметки, налагане на запор върху трудово възнаграждение.
На
23.04.2019г. длъжникът О. Х. а. Н. е депозирал молба до съдебния изпълнител вх.
№ 25931 с която е поискал издаване на копието документи по делото. Същите са получени от процесуалния му представител адв. И.Д.на 07.05.2019г.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът прави следните правини изводи.
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Разпечатката съдържа 48 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3c23216-c49a-4234-9ecf-73f631b41c06