Решение № 4597 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4597 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110215703 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Х. В., ЕНЧ **********, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 9930341, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание "Глоба" в размер на 100, 00 (сто) лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се иска отмяна на електронния фиш, тъй като се счита, че същият не отговаря на изискванията предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и се сочи да е издаден след изтичане на сроковете по ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. От същия постъпила писмена защита.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия по делото закон. Депозирани са писмени бележки.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, 1 доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице. Тя съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 06.11.2024 г., в 09: 32 часа, в гр. София, по бул. „Цар Борис III” до номер 224, с посока на движение от бул. "Никола Петков" към с. "Владая", при ограничение на скоростта от 50 km/h, лек автомобил марка "***, с рег. № ***, се движел със скорост от 74 km/h, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %. Изготвена била справка за собственост на МПС, видно от която собственик се явявал дружеството "***" ЕООД. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) тип "CORDON M2". Заснетото нарушение е онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 24 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К № 9930341 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на дружеството - въззивник "***" ЕООД било наложено административно наказание "Глоба" в размер 100, 00 /сто/ лева за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Фишът бил връчен на представляващият дружеството – Л.

Х. В., на 05.03.2025 г., видно от обратната разписка, инкорпорирана в бланката на акта, копие от който е представен по делото. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок на 24.03.2025 г., чрез СРС.

Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приети по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал, извлечение от базата данни за регистрации на МПС, поддържана от ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 21.03.2024 г., справка – картон на водач, ежедневна форма на отчет на наряда към ОПП – СДВР, 2 протокол № 038-СГИСИС/21.03.2024 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, извлечение от регистър на одобрените типове средства за измерване, извлечение от система на ОПП – СДВР, с данни за връчването на фиш серия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Затова съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН, следва да бъде съсредоточен върху законосъобразността на издадените от административните органи електронни фишове. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП.

Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, налице са всички изискуеми от закона реквизити

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на 3 нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно разпечатката от радара би представлявала годно веществено доказателствено средство, в случай че са спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със снимков материал от паметта на АТСС, посредством което се твърди да е установено нарушението, са налични данни за него. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че същото е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа, след като конкретното техническо средство е преминало през надлежна проверка, документирана в протокол и е въведено в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания.

Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на мобилни технически средства (коментирано и в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд), при който единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения.

Съдът обаче намира, че е допуснато нарушение на материалния закон.

Видно от текстовата част на електронния фиш, връчен на жалбоподателя на и приложен към жалбата, административнонаказателна отговорност е ангажирана именно от "***" ЕООД, с ЕИК ***, като за нарушение на правилата за скоростта на дружеството е наложена "Глоба" в размер на 100, 00 лева.

В разпоредбата на чл. 12 ЗАНН изчерпателно и лимитативно са посочени административните наказания, които могат да се налагат за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Така предвидените административни наказания могат да се налагат единствено по отношение на физически лица, доколкото съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. За да не бъде изключена възможността за ангажиране отговорността на юридически лица и едноличните търговци за извършени от тях нарушения на произтичащи от нормативен акт задължения, законодателят е предвидил в чл. 83, ал. 1 ЗАНН възможността при неизпълнение от страна на посочените субекти да се налага 4

"имуществена санкция", при това само в случаите предвидени в съответния нормативен акт. По същество се касае за ангажиране на имуществена, а не на административнонаказателна отговорност, която каза се е лична. В тази връзка следва да се отбележи, че не съществува спор в доктрината и съдебната практика, че административнонаказателна отговорност могат да носят само физически лица, които могат да осъществяват от субективна страна състава на предвидените в закона административни нарушения, изразявайки психическо отношение към собственото си противоправно поведение, поради което само физически лица могат да бъдат адресати на административното наказание "Глоба".

Разпоредбите на Закона за движение по пътищата, в частност тези, представляващи част от регулацита на скоростния режим, предвиждат отговорност единствено за физически лица – водачи на пътни превозни средства. Изводът се налага, както от вида на наказанието, предвидено в съответните санкционни норми (включително приложената в случая - чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), а именно "Глоба", така и от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която: "Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. ". В конкретния случай СДВР е издала обжалвания електронен фиш срещу дружеството, собственик на моторното превозно средство, при управлението на което са нарушение правилата за движение по пътищата, довело до неправилна индивидуализация на субекта на отговорност, предвид отсъствието на предвидена в закона възможност да се ангажира отговорност на юридическо лице. По този начин е допуснато драстично нарушение на материалния закон, което не може да бъде отстранено на този етап от производството.

В случая са налице на два съществено различаващи се помежду си, като съдържание, електронни фиша. Към жалбата, инициирала настоящото производство, е приложен електронен фиш, в който като субект на административното нарушение е вписано ""***" ЕИК: ***, на което лице е наложено и наказание "Глоба". Именно този документ е връчен на жалбоподателя. След постъпване на административната преписка в съда обаче, към нея се открива електронен фиш, чието съдържание се различава от 5 това на връчения на представляващия дружеството. В съдържателната му част, срещу графата "Собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател: " вече се чете: "Л. Х. В. – законен представител на фирма "***"ЕООД“. Не може да бъде игнорирано драстичното различие между лицата, чиято отговорност е ангажирана, но дори и писменото оформление на съдържанието на акта в тази му част. Последващата интервенция се открива дори във форматирането на редовете, в които са описани обективните признаци на нарушението в началото на санкционния акт. Доколкото и без ползване на специални знания из областта на техниката може да се установи, че съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от СДВР с преписката, е недопустимо променено след неговото генериране и изпращане на жалбоподателя, което няма как да бъде изпълнено без намесата на човешки фактор, този съд ще обсъжда за нуждите на административнонаказатателния процес единствено електронният фиш, връчен на жалбоподателя. Следва да се приеме, че именно с него му е предявено административното обвинение и спрямо него той е реализирал правото си на защита. В този смисъл, съдът установява и допълнителен, съществен порок в издадения процесуален документ.

В случая не може да се коментира техническа грешка, тъй като пороците на съдържанието са твърде очевидни. Следва да се отбележи, че в специалната процедура по издаване на атакувания санкционен акт нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение, още повече че тя касае правомощията единствено на наказващия орган. При констатация на неправилна индивидуализация на нарушителя издателят на фиша е следвало да прекрати производството по същия и да пристъпи към съставянето на нов фиш, който именно да връчи на нарушителя, а не да манипулира по недопустим начин съдържанието на вече компрометирания акт.