Решение № 632 от 17.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500692 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на Н. Т. Н., чрез адв.

Д. против Решение № 101 от 10.01.2026 година, постановено по гр.дело № 2076/2025 година, с която съдът е отхвърлил предявените от него искове, както следва:

ОТХВЪРЛЯ предявен от Н. Т. Н., ЕГН **********, адресЛ общ. Б., с.

Р., ул. „В. Л.“ ** срещу Т. С. С., 4 ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. „П. Е.“ **, ет.*, ап.** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, сумата от 1022,58 евро, представляваща заплатено от ищеца задължение на ответника по договор от 19.10.2023 г., по който страни са „Х.Т.Ю.Б.“ АД и ответницата.

ОТХВЪРЛЯ предявен от Н. Т. Н., ЕГН **********, адрес: общ. Б., с. Р., ул. „В. Л.“ ** срещу Т. С. С., ЕГН:**********, адрес: гр. В., ул. „П. Е.“ **, ет.*, ап.** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, осн. чл.61, ал.3 ЗЗД сумата от 1022,58 евро, представляваща заплатено от ищеца задължение на 1 ответника по договор от 19.10.2023 г., по който страни са „Х.Т.Ю.Б.“ АД, което действия по плащане да е предприето въпреки волята на заинтересования и с платената сума ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил, както и в частта за разноските.

Съгласно изложеноно във въззивната жалба атакуваното решение се явява неправилно и несъобразено с наличните по делото доказателства. Сочи се, че съдът се е позовал на доказателства от друго съдебно производство, което е недопустимо; че ответницата е предприела действия на свои риск и че не е упълномощавала въззивника да стопира продажбата на жилището; сочи се още, че ищеца не е предавал в полза на ответницата процесната сума, а тя е била заплатена в неин интерес, и на негов риск в полза на Агенцията за недвижими имоти. Излага се още, че съдът не е кредитирал в максимална степен показанията на свидетеля Г., въпреки тяхната категоричност. Сочи се още, че исковата претенция е доказана по основание и размер, и следва да бъде уважена.

В срока за отговор е постъпил такъв от Т. С., с които се оспорва въззивната жалба и се настоява съдебното решение да бъде потвърдено.

Постъпил е втори отговор от страна на адв. В., като процесуален представител на Т. С. , както и молба за оттегляне на пълномощията по отношение на адв. М. Д. и адв. В..

С дата 08.04.2026 година е постъпило становище от адв. В., с което тя сочи, че оттегля подадения от нея отговор по делото

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява, не се представлява, като е постъпило писмено становище от страна на адв. Ив. Д., с което тя сочи, че е в невъзможност да се яви; моли ход на делото да се даде в нейно отсъствие и поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемата Т. С. С., редовно призована, не се явява, представлява се пот адв. Бр. Б., които моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора и като съобрази застъпените позиции на страните ВОС намери за установено следното:

По делото е наличен Договор за гаранция с купувач Т. С. от 19.10.2023 2 година като възложител - представлявана от Н. Т. Н., от една страна и „Х.Т.Ю.Б.“ АД - от друга страна, съобразно които възложителят е предал на „Х.Т.Ю.Б.“ АД сумата от 2000 (две хиляди) лева - Гаранция за закупуване на имот в гр. В., ул. „П. Е.“ **, ет.*; бил е уговорен срок за сключване на предварителен договор - 23.11.2023 година.

В чл.4 от договора е уточнено сумата да се върне на възложителя при сключване на предварителния или окончателния договор.

Не е спорно между страните , и съдът приема на базата на справка от АВп, че на 23.11.2023 година посоченият имот е придобит от Т. С. чрез Договор за покупко-продажба.

Съобразно представените писмени доказателства е налична и ел. кореспонденция от С., с лице отразено с име „Т.“ от 19.10.2023г., в която е обсъждан оглед и заплащане на гаранция за имот на „П.“, като ответницата е предложила Н. да види апартамента и е посочила тел. номер, на който той да бъде потърсен.

Представени са доказателства за наличието на гр.д. 2846/2024г. по описа на ВРС (л.42, 43, 69-73 от делото), то е било образувано по иск от Н. Н. срещу Т. С. с искане за осъждането й да му върне сумата от 2000 лв. дадена в заем, за да послужи за гаранция по закупуване на посочения по-горе имот. В хода на гр.д. 2846/2024г. по описа на ВРС ищецът е поддържал, че между страните е бил налице договор за заем, че страните заедно са правили оглед на имота и ответницата е харесала посочения имот, но не е разполагала с необходимата сума за гаранция, поради което страните са се уговорили Н. да заеме сумата, докато не изтегли кредит от банка. Н. е направил отказ от така предявения иск, поради което и гр.д. 2846/2024г. по описа на ВРС е било прекратено.

Пред първата съдебна инстанция са били разпитани свидетели, следва: както

Свидетеля Г. – разпитан за ищеца сочи че познава страните, които са били в интимни отношения. Той излага още, че ищеца е изненадал ответницата, като е предоставил 2000 лева за стоп капаро за апартамент, който тя харесала и искала да купи. Сочи, че присъствал на разговори при които Н. искал Т. да му върне парите, но тя отказвала. Сочи, че не знае дали уговорката още към момента на предаване на парите е била той да даде парите, а след това Т. да му ги върне. Твърди, че доколкото знае Т. не е знаела, че Н. ще плати 3 сумата. Излага, че Н. и Т. заедно са били на оглед на имота. Твърди, че е закарал с автомобил Н. до офиса на „Х.Т.Ю.“ като не си спомня къде се намира офиса, както и на коя дата го е закарал.

Свидетелките А. и В. са били разпитани за ответницата и излагат, че познават страните и че им е известно, че Н. е дал сумата от 2 000 лева; сочат още, че консумирали кафе в заведение, когато след две или три седмици Н. се обадил, че се е върнал в България и си иска парите, Т. му казала, че са центъра и може да отиде да му ги върне. Н. се появил след около 30 минути, като ответницата му дала парите, той ги изброил, прибрал ги, пушил една цигара и си тръгнал.

При тези данни ВРС е приел, че претенцията е останала недоказана.

Виждането на настоящата инстанция е следното:

Съдебната практика на ВКС (напр. решение № 219/04.02.2014 г. по т. д.

№ 871/2012 г. на I ТО, решение № 89/17.08.2015 г. по т. д. № 770/2014 г. на II ТО, решение № 179/16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г. на I ТО и др.) приема, че в хипотезата на изпълнено задължение без сключен договор за поръчка и когато резултатът от изпълнението е постъпил в патримониума на собственика, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В случая, приложение намира правилото на чл. 61, ал. 1- 3 ЗЗД-ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда.

Спорното материално право е обусловено от следните материални предпоставки: наличието на действия по предприемане и управление на чужда работа от гестора без натоварване от доминуса; установяване на извършени конретни действия по водене на чужда работа без натоварване, 4 която работа е предприета уместно в интерес на доминуса или в интереса на доминуса и на гестора едновременно; установяване, че заплатените парични суми и сторените разходи са във връзка с предприетото и водената чужда работа без натоварване, като бъде установена и тяхната стойност; да се установи размерът на обогатяването на ответника, когато работата е водена в полза на гестора и доминуса, респ. при наличието на изрично противопоставяне от страна на доминуса.

Според нормата на чл.61 от ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно е лихвите от деня на изразходването им. Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

Облигационното правоотношение при водене на чужда работа без натоварване се поражда между страните, като гесторът съзнателно поема извършването на чужда работа, без да е натоварен от лицето, в чиято правна сфера се интервенира - доминуса. Когато работата е поета в чужд и собствен интерес, съзнанието за това се извежда от фактическите действия, извършени от гестора при преценка на неговото правно и фактическо положение в конкретната ситуация. Тъй като за разлика от други правни фигури (напр. владението) субективният елемент не е изрично изведен във фактическия състав на гестията, то последният не подлежи на пълно и главно доказване при твърдение за поета чужда работа без натоварване. Този елемент подлежи на изследване, ведно с фактическите или правните действия, които гесторът твърди, че е извършил, за да бъде направена преценка дали се касае за проявление на фигурата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно - неоснователно обогатяване, плащане на чуждо задължение с правен интерес (суброгация), по грешка или доброволно (чл. 56 ЗЗД и чл. 73 ЗЗД), или за проявление на друг правен институт.

В определените от законодателя случаи отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски (чл. 61, ал. 1 ЗЗД ), до обогатяването (чл. 61, 5 ал. 2 ЗЗД) или чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД (арг. чл. 61, ал. 3 ЗЗД ) или на договора за поръчка (чл. 62 ЗЗД) - така Решение № 219 от 04.02.2014 г. по търг. д. № 871/2012 г. на ВКС, I Т. О.

От представените по делото доказателства става ясно, че страните са поддържали по между си интимни отношения, но са се разделили. Не е спорно, че ищеца е предоставил сумата от 2 000 лева, но и че същата е била възстановена, в които смисъл са показанията на свидетелките А. и В.. Съвсем правилно решаващата инстанция не е дала вяра в показанията на свидетеля Г., т.к. са нелогични и непоследователни, и не способстват за изясняване на обективната истина. В този ред на мисли неоправдани са възраженията на въззивника досежно факта, че не са били кредитирани показанията на свидетеля Г.. Освен изложеното по – горе, е редно да се посочи, че ВРС е представил подробни мотиви по какви съображения приема тези показания за недостоверни – най – вече с оглед факта, че те противоречат на останалия доказателствен материал.

Съобразявайки се с трайната и непротиворечива практика на ВКС, че при липса на писмен документ за предоставяне на сумата, забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, с а м о ако се цели установяване на съществуващото правоотношение, което е над определения в закона размер, както и че при наличието на документ за предаване на сумата – а такъв е налице, вж.л.6, за доказване на останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.ВРС правилно е дал вяра в показанията на А. и В., установяващи отношенията между страните, предхождащи и следващи предаването на сумата, и които показания кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

Предвид изхода на спора в поза на въззиваемата С. следва да се присъдят 600 (шестотин) евро разноски, съобразно представения Договор.

Предвид горното, ВОС