Решение № 261609 от 11.05.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

София, 11.05.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА

ЖЕЛЯВСКА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2549/2021 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск от „П.И.Б.“ АД,

ЕИК *********, чрез юрк. М.З., София, бул. „*********против Й.С.К., ЕГН **********, в качеството му на авалист по запис на заповед, издаден от „У.-***“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „*********, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Й.К.С., дължи на „П.И.Б.” АД сумите: 50 000 евро - представляваща част от общата сума по Запис на заповед от 21.04.2008 г. от 203 800 евро, законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане, държавна такса 1 955,83 лв. и юрисконсултско възнаграждание по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лв., за които суми ч.гр.д. 56796/2018 г., 40 състав, СРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че, на на

21.04.2008 г. в гр. София, „У.-***“ ЕООД, ЕИК*********, представлявано от управителя Й.К.С., е издало в полза на „МКБ Ю.“ АД /чиито универсален правоприемник е „П.И.Б.” АД/, Запис на заповед, с който безусловно и неотменяемо се е задължило, “без протест” и „без разноски” при предявяване на записа на заповед в срок до 20.07.2018 г. да заплати сумата от 203 800 евро. Записът на заповед е авалиран от ответника Й.К.С..

Ищецът твърди, че записът на заповед е предявен за плащане от „П.И.Б.” АД на издателя „У.***” ЕООД с покана, вх. № 028683/06.06.2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., и на авалиста Й.К.С., ЕГН ********** с покана, вх. № 028682/06.06.2018 г. по описа на ЧСИ С.Я., като и двете покани са връчени лично на Й.К.С. на 12.06.2018 г.

Въпреки поетите с подписване на записа на заповед задължения, авалистът не е платил по предявения запис, не е изпълнил своите задължения и не е извършил плащания за погасяване на дълга.

За това и с оглед бездействието на длъжника, на основание чл. 418 ГПК Банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. 56796/2018 г., 40 състав, СРС, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу авалиста Й.К.С., ЕГН **********, да заплати на „П.И.Б.” АД част от общия размер на сумата по записа на заповед, а именно: 50 000 евро, представляващи част от общата сума по запис на заповед от 21.04.2008 г. – цялата от 203 800 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2018 г. до окончателното й издължаване и направените разноски за държавна такса - 1 955,83 лева и ю.к. възнаграждание по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер 150 лв.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20198440400161 по описа на ЧСИ С.Я., Рeг. № 844 на КЧСИ, район на действие СГС.

На

26.01.2021 г. ищецът заявява, че е получил съобщение от СРС по ч.гр.д.

56796/2018 г. с разпореждане на съда, с указания да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението.

Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е ангажиране на съдебно – счетоводна експертиза, която, пред вид процесуалното поведение на ответника, не бе назначена.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноски –ю.к. възнаграждение.

Ответникът Й.К.С. признава иска преди първо съдебно заседание с нарочна молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и отчете направеното признание на иска от ответника, намира, че следва да се приложи нормата на чл. 237 ГПК, като съобрази мотивите си с ал. 2 на цитираната разпоредба

Съдът счита, че в случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и с това право ответницата може да се разпорежда.

С оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се уважава и решението се основава на признанието на иска.

В хода по същество ищецът заяви, че претендира ю.к. възнаграждение в размер 450 лв., но, пред вид възражението на ответната страна, че признанието е направено преди първото по делото заседание и не се е наложило събиране на доказателства, съдът намира, че това възнаграждение следва да бъде определено на 200 лв., какъвто е минималния размер. и решението се основава на признанието на иска.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, чрез юрк. М.З., София, бул. „*********против Й.С.К., ЕГН **********, в качеството му на авалист по запис на заповед, издаден от „У.-***“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „*********, с правно основание чл.

422 ГПК, че Й.К.С., дължи на „П.И.Б.” АД сумите: 50 000 евро - представляваща част от общата сума по Запис на заповед от 21.04.2008 г. от 203 800 евро, законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане, държавна такса 1 955,83 лв. и юрисконсултско възнаграждание по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лв., за които суми ч.гр.д. 56796/2018 г., 40 състав, СРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.

ОСЪЖДА Й.С.К. да заплати на П.И.Б.“ ю.к. възнаграждение в размер 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: