Разпореждане № 261 от 27.02.2026, Районен съд - Харманли

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 261 гр. Харманли, 27.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско дело № 20265630100096 по описа за 2026 година Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София ***, със законни представители: Х. М. М. и П. В., чрез процесуалния представител К. Х. юрисконсулт, срещу М. И. П., ЕГН **********,от гр.Сливница, ***, за следните суми: 162,21 евро – главница, 202,70 евро неустойка ; 39.99 евро – мораторна лихва за периода от 17.03.2021г. до 04.02.2026г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит , считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 10,86 евро за държавна такса и 100,00 евро за юрисконсултски хонорар.

Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 612573 от 16.05.2020г.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към него, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая от подаденото заявление е видно, че претендираното парично вземане произтича от предоставен на физическо лице паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и се ползва от предвидената в този закон защита.

Съдът намира, че посочената сума от 202,70 евро- неустойка не следва да бъде присъждана, доколкото се основава на постигнати между страните уговорки, които са нищожни. Макар отношенията между кредитора, длъжника и поръчителя да са представени като регламентирани от отделни договори - за кредит и за предоставяне на поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени 1 правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Видно от клаузите на договора за паричен заем, същият не може да бъде сключен без да е обезпечен при регламентираните в договора условия, в случай че длъжникът е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, наименуван като договор за предоставяне на поръчителство, ясно прозира целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова е и включен в общия размер на погасителните вноски, съгласно приложения погасителен план. С така уговорен начин за обезпечаване на вземането се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана услуга. Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо ще се стигне до изпълнение на задълженията на поръчителя към кредитора в случай на неизпълнение от страна на длъжника. На практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Предвид тези съображения съдът намира, че и клаузата от договора за предоставяне на поръчителство , установяваща, че длъжникът дължи и възнаграждение на поръчителя, е нищожна и не поражда права и задължения за страните, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника.

Освен това този договор води до значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява значително финансовото състояние на длъжника, доколкото договореното възнаграждение се явява прекомерно и неоправдано високо, имайки предвид че размерът на отпуснатия заем е 350,00 лв. Тук следва да се отбележи, че и по договора за предоставяне на поръчителство длъжникът се явява потребител на услугите, предлагани от търговското дружество, което ги предлага по занятие с цел печалба и е по –слабата икономически страна.

Поръчителят при всички случаи и независимо дали ще му се наложи да плати задълженията на потребителя по договора за кредит, ще получи чисто възнаграждение в не малък размер без неговата престация да е съразмерна с престацията на насрещната страна.

Това прави така уговореното за предоставяне на поръчителство възнаграждение нищожно, доколкото противоречи на принципа на добросъвестността и справедливостта. Действително страните могат свободно да договарят съдържанието на сключваните от тях сделки, но тази свобода не е неограничена, доколкото съгласно чл.9 от ЗЗД съдържанието на договорите не следва да противоречи на закона и на добрите нрави, каквото противоречие в случая безспорно е налице. А съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, добрите нрави са неписани и неконкретизирани морални правила, но които, изхождайки от принципа за 2 справедливост, са общоприети и правните субекти следва да се ръководят от тях, като правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).

С оглед на всичко изложеното до тук, съдът намира, че в полза на заявителя не следва да се присъжда претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 202.70евро На основание чл.78 ал.1 от ГПК и съответно на уважената част от заявлението следва да се присъдят и разноските по делото, възлизащи на 10,86 евро за държавна такса и 25.57 евро за юрисконсултски хонорар.

Предвид изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София ***, със законни представители: Х. М. М. и П. В., чрез процесуалния представител К. Х. - юрисконсулт срещу М. И. П., ЕГН **********,от гр.Сливница, *** в частта за сумата от 202.70 евровъзнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, като неоснователно.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София ***, със законни представители: Х. М. М. и П. В., чрез процесуалния представител К. Х. - юрисконсулт срещу М. И. П., ЕГН **********,от гр.Сливница, *** за следните суми: 162,21 евро – главница, 202,70 евро неустойка ; 39.99 евро – мораторна лихва за периода от 17.03.2021г. до 04.02.2026г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит , считано от датата на подаване на заявлението – 27.02.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 10,86 евро за държавна такса и 25,57 евро за юрисконсултски хонорар.

УКАЗВА на заявителя на основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, че в 1-месечен срок може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като довнесе необходимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Хасково в едноседмичен срок от връчването му на заявителя Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 3