Решение № 354 от 01.08.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Плевен, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. в присъствието на прокурора А. Ф. Б. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20244400100074 по описа за 2024 година

Постъпила е на 23.01.2024г. искова молба от П. К. В. от гр.К., общ. Ч.Б., обл.

Плевен, ЕГН ********** против К. П. В. от гр.К., общ. Ч.Б., обл. П., ЕГН **********, понастоящем живуща в И., но с последен известен адрес гр.К., общ. Ч.Б., обл. П., ул. Б. №* с правно основание чл.106 ал.1, т.2 СК, уточнена с молба от 07.03.2024г. за прекратяване на пълното осиновяване на ответницата поради наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновената.

В исковата молба се твърди, че ответницата е негова дъщеря, осиновена през 2006 година с Решение № 330/16.02.2006год., постановено по гр. дело №104/2006год. на Окръжен съд гр.Враца. По това време бил в брак с другата осиновителка К. И. В..

С решение № 243/16.12.2008 година на Районен съд гр.Ч.Б., постановено по гр.дело №287/2008г. бракът им е прекратен с развод и упражняването на родителските права над К. П. В. е предоставено на майката К. И. В..

След развода живее на квартири в гр.Ч.Б., тъй като двете остават в имота в гр.К.. През 2015 година ответницата заедно с майка си напускат Р Б. и заминават за И., където са и понастоящем.

След развода с майка й, няма контакти с дъщеря си и са отчуждени.

1

През това време я е виждал един или два пъти тъй като майка й не й давала да има контакти с него. Заживял на семейни начала с друга жена. През 2019 година придобил имота в гр.К., прехвърлен от родителите му К. П. В. и Х. С. В.. Опитите му да разговаря с дъщеря си останали безуспешни.

Нещо повече, през месец юли 2023г. на месинджъра му се появили съобщения с фрази: Ти си боклук, живееш с тази курва, не ми плащаш сметките, ще ти запаля къщата, ще те съдя и най различни обиди и заплахи от рода на Ще ти взема всичко, което имаш и т.н. От тогава пак не му се обажда.

Продължителният период на раздяла с ответницата прекратил макар и за кратко създадената връзка между тях. Иска да живее в спокойствие и далеч от тинейджърските прояви на агресия и неконтролируемост. Продължаващата раздяла не му дава възможност да възстанови макар и кратката им връзка основител основен.

Счита, че тези обстоятелства красноречиво говорят, че връзката родител - дете между него и ответницата е изпразнена от съдържание, предвид дългият период на раздяла.

Поради негативното отношение на ответницата към него счита, че и за в бъдеще отношенията им няма да претърпят промяна. Единственият изход от създалата се ситуация твърди, че е прекратяване на осиновяването поради липса на връзка между осиновител и осиновен поради дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията им.

Прави искане съдът да прекрати пълното осиновяване, допуснато при условията на чл.54 СК /отм./ с Решение №330/16.02.2006 год., постановено по гр.дело №104/2006 год. на Окръжен съд гр.Враца между осиновителя П. К. В. и осиновената К. П. В. с ЕГН ********** поради наличие на други обстоятелства по смисъла на Закона, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя П. К. В. и осиновената К. П. В. - липса на емоционална връзка между осиновена и осиновител, неподдържане на никакви отношения и контакт между осиновена и осиновител, като осиновеното лице да запази името си дадено при осиновяването.

Ответницата К. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр К. община Ч.Б., област П., ул. „Х. Д." №* чрез адв. И. М. - Г. оспорва предявеният иск 2 като неоснователен – не са налице други важни обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновени.

Твърди, че през 2015г. ищецът П. К. В. е заживял с друга жена в гр.Ч. бряг, при което за да обзаведе новата си квартира опразнил къщата в гр.К..

Макар и в чужбина не е прекъсвала връзката си с баща си, за което представя кореспонденция по месинджър от 2017г.

През 2021г. ответницата заедно с майка си К. И. В. идват в Б. за около месец. По това време ищецът е живеел на семейни начала с друга жена, майка на две деца. По време на целия им престой ищецът не намерил време да се види с дъщеря си.

През 2023г. ответницата забременява и й е нужна Европейска карта, изискуема при раждане в друга държава. Търси баща си – ищеца, но той не й вдига телефона, а когато успява да се свържат, ищецът й отказва. Разговорът прераства в скандал, намесва се настоящата партньорка на ищеца, която обижда както ответницата, така и майка й К. И. В..

Независимо от този случай ответницата иска да има отношения с баща си, а синът й да има дядо. Докато е била в Б. през 2021г. родителите на ищеца са й казали, че в къщата в К. ще й направят нейна стая. Надявали са се, че тази къща ще остане за нея и са прехвърлили имота през 2019г. на ищеца. Той обаче е забранил на родителите си да разговарят с ответницата.

Освен това невярно е твърдението, че през м.07.2023г. по месинджър ответницата е отправяла обидни думи към ищеца – още през 2022г. той я е блокирал. Единствената причина за настоящия иск счита, че е придобития от ищеца имот през 2019г. да бъде наследен от лица, различни от ответницата.

Твърди, че осиновителната връзка не е напълно изчерпана от съдържание и между двамата съществуват отношения като между родител – дете.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна и недоказана предявената искова молба с правно основание чл.106, ал.1, т.2, предл.2 от СК, да й присъди разноските за тази инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

За Окръжна прокуратура гр.Плевен представителят изразява становище, че съдът следва да се произнесете с решение, с което да уважи депозираната от П. В. искова молба и да прекрати допуснатото пълно осиновяване с 3

Решение по гр.д. № 104/2006 година. Счита, че към настоящия момент са налице визираните в СК предпоставки, а именно – налице са други обстоятелства, които са довели до дълбоко разстройство на отношенията между осиновителя и осиновения. В действителност същите са живеели заедно, съвместно, като семейство - двамата осиновители и осиновената - за кратък период от време – около 2 години. След това съобразно събраните доказателства е установено, че бракът между осиновителите е прекратен със съдебно решение, а родителските права са предоставени на майката. В един следващ период от време двете напускат територията на страната, като да период от почти 9 години, видно и от показанията на свидетелите, както и от заявеното от ответницата, същата има регистрирани две влизания на територията на страната. Тоест налице е един факт на дългогодишна раздяла между двамата. Съгласно практиката и на аналогични случаи, самият факт на такава дългогодишна раздяла не е основание да приеме съда, че налице други обстоятелства. Но чисто личните контакти, чисто физически, не са били налични за един изключително дълъг период от време. Дали през годините са поддържали някаква комуникация по интернет – двете страни твърдят за различни такива факти - счита, че за постановяване на съдебното решение следва да се отчете и субективното отношение на осиновителя към личната връзка с осиновения. Очевидно за да се предприемат подобни действия от страна на ищеца, той е счел, че към настоящия момент такава връзка не е налична.

Предявен е иск с правно основание чл.106 ал.1, т.2 вр. чл.106 ал.5 от СК.

Няма спор между страните и това се установява от приложеното дело на ОС Враца, че ответницата е била осиновена от ищеца с влязло в сила на 16.02.2006г. Решение № 330 от 16.02.2006г. по гр.д. № 104/2006г. на ОС гр.

Враца, при условията на пълно осиновяване – чл.61 СК /отм./.

19.06.2009г. Решение № 359 от 09.06.2009г. по гр.д. № 431/2009г. на ПлОС, при условията на пълно осиновяване – чл.61 СК /отм./.

Безспорно е също така и се установява от приложеното гр.д. №287/2008г. на ЧРС, че с влязло в сила на 16.12.2008г. по гр.д. № 287/2008г. на ЧРС е прекратен с развод на осн. чл.100 от СК брака, сключен на 07.09.1996г. между П. К. В. и К. И. В. поради сериозно и непоколебимо съгласие между съпрузите, при което упражняването на родителските права спрямо 4 осиновеното дете – ответницата е било предоставено на майката, постановено е местоживеенето на детето да бъде при майката на адрес: гр.К., общ. Ч.Б., обл. П., ул.„Х. Д.“№*, ползването на семейното жилище в гр.К. е било предоставено на К. В., осъден е бащата П. В. да заплаща на малолетното тогава дете месечна издръжка от 72,00 лева и е определен режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, а също и един календарен месец през годината, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, през което време той ще може да взема детето при себе си.

Видно от решението ЧРС е приел, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила към датата на подаване на ИМ - 28.08.2008г., когато мъжът е напуснал семейното жилище, и който факт се признава от жената – майка на ответницата с приемане на споразумението бащата да заплаща издръжка след подаване на ИМ, т.е. от 16.12.2008г. – датата на решението.

С други думи установява се от приетите за безспорни обстоятелства и представените за тях писмени доказателства, че ищецът е живял с осиновената от него ответница две години и шест месеца – от 16.02.2006г. до 28.08.2008г., когато тя са била на четири годишна възраст.

Безспорно е също така и се установява от представения заверен препис от Нотариален акт № 95/27.06.2019г., том 3, рег. № 2319, дело № 323/2019г. на Нотариус И. И., рег. №* при НК с район на действие района на РС гр.Ч.Б., че след развода на осиновителите на ответницата, родителите на ищеца са прехвърлили на сина си имота, който е бил семейното жилище и за тримата.

Това се е случило и след годината на заминаване на бившата съпруга и дъщерята на ищеца за И. /2015 година/.

Спорен по делото е въпросът настъпило ли е дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновена и от какви обстоятелства.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От отговорите на ответницата по реда на чл.176 ГПК в съдебно заседание се установява, че същата иска ищеца да остане като баща за нея, защото се нуждае от подкрепата му. Също така иска да запази семейството си, такова каквото е в момента – с баба си и дядо си. Споделя, че има дете на осем месеца, което живее в И. и бащата на детето й е испанец, но иска това дете да има дядо и това да е именно нейният осиновител – нейният баща. Отрича да е 5 обиждала ищеца, но признава, че е повишавала тон по телефона, провокирана от приятелката на ищеца. Твърди, че ищецът я търси и с него разговарят през мобилните приложения, защото е в И. и телефонните разговори и за двамата се оскъпяват. В своя защита споделя пред съда, че когато си е идвала в Б. се е молела да остане да спи при П. в къщата, където живеят и бабата и дядото, защото копнее да бъде с тях, но това желание е било неосъществено поради отказ от страна на П.. Ответницата твърди, че обича П. и иска именно той да бъде нейният баща и дядо за детето й.

От показанията на свидетелката Х. М. Т. – жената, с която съжителства ищеца се установява, че П. живее с нея повече от седем години, но нямат общи деца. Преди година са се преместили в дома на ищеца в гр.К., а преди това са били на квартира в гр.Ч.Б.. На свидетелката са известни всички факти и обстоятелства относно осиновяването и развода, както и отношенията с бившата съпруга и дъщеря на ищеца. Твърди, че от 2023 година ответницата е спряла да търси П., а преди това се е опитвала да установи връзка с баща си и през нейни профили. Също така твърди, че ответницата е била провокирана от майка си и се е държала цинично и злобно с П., а той самият е добър човек.

Свидетелката в показанията си посочва, че от 2017 година е с П. и до днешна дата, знае за много малко срещи между него и ответницата, защото К. е в И., а дори и да се прибере в Б. – не се вижда с баща си.