Решение № 329 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300503183 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 от ГПК.

Обжалва се от ищеца по спора М. Р. С., ЕГН ********** Решение № 485 от 13.09.2024 г., пост. по гр.д. № 722/2022 г. на РС – Асеновград в частта, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск за осъждането на въззиваемия Й. И. Ж., ЕГН - *** да му заплати сумата 10 584 лв. за извършени от С. подобрения в недвижим жилищен имот, собственост на Ж., с която сума последният се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.

За постановяването на този резултат районният съд, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, е приел да не е доказано по делото процесните подобрения да са направени от ищеца с негови средства и за негова сметка, както и същият / ведно с бившата си съпруга / да не е разполагал с необходимите финансови средства да ги извърши.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решаващия извод на съда.

Поддържа съществени процесуални нарушения на съда във връзка с допускането и събирането на доказателства, както и при анализа на събраните по делото доказателства.

Поддържа, че неправилно съдът отказал искането на ищеца да се изиска справка от ОД МВР – *** относно получаваните от него трудови и други възнаграждения в периода 2008 г. – 2021 г., а същевременно изискал и приел такава справка за доходите на ответника. Така делото останало непопълнено с доказателства относно финансовото състояние и на двете спорещи страни, което е в пряка връзка с техните възможности и в частност с тези на въззивника за извършването на процесния ремонт. Неправилно и едностранчиво съдът ценил показанията на разпитаните по делото свидетели, като в нарушение на чл. 172 от ГПК 1 кредитирал тези на св. Д.Ж. /дъщеря на ответника и бивша съпруга на ищеца / и св. М.Ж.

/съпруга на ответника /, без да съобрази тяхната заинтересованост от постановяване на решение в полза на ответника във вр. не само с родствената им връзка с него, но и с оглед недобрите им отношения с ищеца, както и противоречието им с ангажираните от него доказателства. Така при представени по делото писмени документи за извършени от въззивника плащания и свидетелски показания в тази насока, районният съд кредитирал показанията на свид. Ж., които явно им противоречат. Всъщност съдът основал решението си единствено на тези показания, предвид че показанията на останалите свидетели на ответника не се основават на каквито и да било преки и непосредствени техни впечатления относно извършения ремонт, а пресъздават изцяло разказаното им от ответника.

Същевременно съдът изобщо не коментирал показанията на ищцовите свидетели – които са без родство и без заинтересованост от изхода на спора, нито противоречието между тях и показанията на свидетелките Ж.. Относно противоречията между двете групи свидетели във вр. и с ангажираните писмени доказателства препраща към писмената си защита пред районния съд, в която същите са подробно анализирани. Поддържа, че поради изтеклия не малък времеви период, част от неговите свидетели и конкретно св. А., не са могли да посочат точния размер на платените им от ответника суми за труда им във вр. с извършения ремонт. Същите обаче са точно посочени в ИМ, точно посочени в същата са и видовете извършени СМР и тяхната стойност като материали и труд, които лично е заплатил, като е признал и извършено от ответника плащане на стойност 1 000 лева за полагане на дограма.

Това не би било така, ако не е бил лично пряко ангажиран с ремонтите, а само е помагал с личен труд за тях. Тези стойности са потвърдени и от заключенията на СТЕ. В подобни случаи съдът е следвало да достигне до обективната истина като прецени доказателствата във връзка и с твърденията и възраженията на страните, както и оглед разпоредбата на чл.

162 от ГПК.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в тази част. Ангажира нови доказателства в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК. Претендира разноски.

Въззиваемият Й. Ж. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Настоява, че всички СМР са извършени с изцяло негови средства – както правилно е приел и районния съд след анализ на събраните гласни и писмени доказателства. Настоява, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест той не е доказал да е заплащал възведените СМР, респ. част от тях със свои средства. По делото нямало писмени доказателства за заплащани от него материали и труд. Ангажираните от него гласни доказателства също не установявали такова плащане. Показанията им били твърди общи и неконкретни досежно даваните им от ищеца суми за ремонта, както и за техния произход. Счита, че с оглед тази недоказаност е без значение какви са били доходите на въззивника – ищец за годините преди и по време на извършването на СМР, поради което събраните – и пред въззивния съд, доказателства в тази насока са ирелевантни.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивника М. С. иск за осъждането на въззиваемия Й. Ж. да му заплати сумата от 11 599, 86 лв. / половината от сумата 23 199, 72 лв. / представляваща извършени от С. подобрения в недвижим имот на ответника – самостоятелен обект/апартамент , заемащо целия ***/ *** жилищен / етаж на сградата с административен адрес в село ***, община , ***, област ***, ул. ***№ ***, с която сума се е увеличила стойността на обекта.

Искът се основава на следните твърдения:

Ищецът и дъщерята на ответника са бивши съпрузи, процесният апартамент е бил семейното им жилище до прекратяването на брака през *** г.. То им било предоставено от 2 неговия собственик – ответника Ж., през 2017 г.. Тъй като преди това обектът бил ползван за склад, се намирал в състояние, непозволяващо ползването му по предназначение – със стари, изгнили дограми на врати и прозорци, компрометирано дюшеме в някои от помещенията и без подови настилки в другите помещения, корозирали водопроводни тръби, негодна ел. инсталация, стените били на замазка. Затова в периода 2017 г. – 2019 г. бившите съпрузи извършили със свои средства подобренията, съставляващи основен ремонт на обекта, превръщайки го в „ луксозно „ жилище – корекция на ел. система с поставяне на контакти и ключове за осветление и осветителни тела, смяна на нови тръби от В и К система с корекция на същата; поставяне на нова ПВЦ дограма на всички врати и прозорци, нова входна врата, вътрешна топлоизолация от стиропор, грундиране на всички стени и измазване с декоративна боя, измазване на тавани и поставяне на окачени тавани, циклене на дюшеме, изграждане на отоплителна система от радиатори с палетна камина, поставяне на теракот в кухнята, коридора и на двете тераси, полагане на настилка, тип „ грапава „ на стените на терасите, поставяне на теракот и фаянс в банята и тоалетната, поставяне на мивка, тоалетна чиния/ моноблок/, душ и смесителни батерии за топла и студена вода, кухненско обзавеждане – шкафове, дръжки и механизми, кухненски плот, гръб, смесител за мивка, дозатор за препарати. Всички подобрения са подробно описани в ИМ по вид и изграждащите ги видове СМР, като време на извършването им, както и помещенията, в които са извършени – всички помещения. Всички те били извършени със знанието и съгласието на ответника и възлизали на стойност 23 199, 72 лв., с тази стойност е увеличена и стойността на обекта. Бракът му с дъщерята на ответника бил прекратен през м. декември *** г., като още есента на същата година ищецът напуснал семейното жилище – бил изгонен от него от ответника и бившата си съпруга. Като така, счита, че има право на половината от исковата сума, вложена за извършване на подобренията в апартамента и увеличаващи стойността му, т.к. с тази сума / 11 599, 86 лв. / ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на неговото обедняване. Представя доказателства.

С допълнителна молба, депозирана на 27.09.2022 г. / л. 101 от първоинстанционното дело / ищецът признава, че ответникът е имал паричен принос в извършването на ремонта, като му е предоставил сумата 1 000 лв. за закупуване на ПВЦ дограмата, както и че за извършването на някои от подобренията е помагал с личен труд.

Ответникът оспорва иска. Признава, че през 2017г. предоставил безвъзмездно и безсрочно, процесния обект на дъщеря си и ищеца – бивш неин съпруг, за да живеят в него.

Признава, че ищецът го е напуснал през 2021 г., т.к. съпрузите били във влошени отношения, като през м. декември същата година бракът им прекратен. Признава, че през възведения период в него са извършени всички твърдяни от ищеца подобрения, с негово знание и съгласие. Оспорва те да са извършени със средства на бившите съпрузи. Твърди, че той ги е извършил и заплатил със свои средства. Той се грижел и за издръжката на дъщеря си и бившия си зет, т.к. поради кредитната си задлъжнялост те не разполагали с необходимите за това средства. Единственото участие на ищеца в подобренията е личен негов труд за направата на някои от тях. Ангажира доказателства.

По делото е безспорно и установено, че ищецът и дъщерята на ответника Д.Ж. са бивши съпрузи, бракът им е сключен на *** г. и прекратен по взаимно съгласие на *** г. / решение по гр.д. № 20215310101756 по описа на РС – Асеновград /. Ползването на семейното жилище – процесния самостоятелен обект в село ***, след развода е предоставено на Д.Ж. – С..

Няма спор и е установено, че това жилище е собственост на ответника / н.а. № *** г. и № ***/*** г./ и че в него ищецът и бившата му съпруга са се нанесли през 2017 г. като в семейно жилище със знанието и съгласието на ответника, безвъзмездно и за неопределен срок. Няма спор и че във връзка с установяването им в него като са направени всички възведените подобрения в периода 2017 г. – 2018 г., а тези в кухнята – през 2019 г..

3

Ответникът е знаел за тях и е бил съгласен с извършването им – в който смисъл и показанията на ангажираните и от двете страни свидетели.

С оглед така установеното, процесните СМР се претендират като извършени от ищеца / и от бившата му съпруга / в качеството на държател на чуждия имот на основание облигационно правоотношение с ответника, носещо белезите на заем за послужване – безвъзмезден и безсрочен, без обаче облигацията да вменява на държателите задължение за извършване на подобрения с техни средства и за тяхна сметка. Настоящата инстанция намира, че процесните СМР са с характер на уместно предприети полезни разноски, които увеличават стойността на имота, съответно съставляват подобрения на същия. Извършени са със знанието и съгласието на собственика и в интерес и на държателите / в семейното жилище на последните /. Следователно правната квалификация на иска е чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, отговорността на собственика за тях съвпада с тази по чл. 59 от ЗЗД – по малката сума между направените разходи за подобренията и увеличената вследствие на последните стойност на имота.

Според заключението на СТЕ с в. л. М.М. стойността на извършени разходи за процесните СМР / материали и труд / е 19 390 лв. и тази стойност е и увеличената стойност на имота вследствие тях. От заключението на СТЕ с в.л. електроинженер стойността на СМР във връзка с ремонт на ел. инсталацията възлизат на още 3 864,60 лева. Общо – 23 254 лева.

Без тези, съставляващи закупените материали за кухненското помещение в размер на 2 130 лв. – които са извън предмета на настоящата въззивна проверка, т.к. в тази му част отхвърлителното първоинстанционно решение е влязло в сила като необжалвано, стойността е 21 124 лева.

Ангажирани са доказателства за доходите и разходите на ищеца и бившата му съпруга от една страна, както и за тези на ответника от друга - преди и по време на извършване на подобренията.

Безспорно и установено е, че през 2008 г. - преди сключването на брака ищецът и Д.Ж. са закупили при равни права апартамент в гр. ***. Тъй като апартаментът бил закупен с банков кредит, решили – в края на 2016 г., да се установяват в процесното жилище в село ***, собственост на ответника, а собственият си апартамент да отдават под наем, като с наемната цена да погасяват вноските по кредита, което и сторили. Представен е н. а. за покупко-продажба, договор за банков кредит в размер на 67 999 швейцарски франка в левовата им равностойност от 80 000 лв.; погасителния план, съставляващ неразделна част от договора; н.а. за учредена договорна ипотека върху закупения с кредита апартамент; договори за наем с предмет този апартамент, с наемна месечна цена от 450 лв. първоначално, а впоследствие – 400 лева. Месечната погасителна вноска по кредита за 2017 г. е в размер на 498 швейцарски франка, а за 2018 г. - 497. Представен е и *** договор за банков кредит от 18.05.2018 г. в размер на 103 530 лв., като с част от така предоставената в заем сума са частично погасени задълженията на кредитополучателите М. и Д. С. по предходния договор за кредит от 2008 г.– до размер на 3 114,49 швейцарски франка с левова равностойност 5 303, 89 лв., като разликата от 100 775, 77 лв. е усвоена от тях със задължение да я върнат, ведно с договорна лихва съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Месечната погасителна вноска по този кредит за 2018 г. е в размер на 703 лева.