Решение № 3018 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3018 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330115610 по описа за 2022 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Е. О. К., че последният дължи на ищеца сумата от 867,27 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от **** г. – ***** г. за обект, находящ се в гр. П., ул.

„****“ № **, както и мораторна лихва в размер на 106,93 лева за периода *** г. – *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****** г. по ч.гр.д. № **** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство.

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 1

*****г. – *****г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № **** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, **** гр.с.. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от особения представител на П. И. К. – адв. Д..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******* г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „****“ №**, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

2

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение на водоснабдения имот на някой от способите по чл.55 ЗС. Отделно от това, от изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. П. и проложените съм нея декларации се установява, че за периода от 1998 г. до момента ответникът не е подавал декларация по чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр. П. на посочения адрес – ул. *** № **.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца, каквито не се установиха.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

Съдът не споделя становището на ищцовата страна, че доколкото адесната регистрация на ответника е в гр. П., ул. „*****№ № **, то той има 3 качеството на потребител и ползвател на имота, доколкото макар и адресът по регистрация да се ползва за такъв за официална кореспонденция на едно лице не влече след себе си извод, че това лице постоянно, а дори и временно пребивава на този адрес.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК: 115010670 против Е. О. К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Е. О. К., че последният дължи на ищеца сумата от 867,27 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от **** г. – ***** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „****“ № **, както и мораторна лихва в размер на 106,93 лева за периода **** г. – ***** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***** г. по ч.гр.д.

№ *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Да се издаде РКО за сумата от 400 лева на назначения особен представител адв. Д..

След влизане в сила на решението ч.гр.д.дело 1315/2022 год. по описа на 4

РС Пловдив да се върне на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5