Протокол № 522 от 13.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 522 гр. Варна, 12.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900869 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:36 часа се явиха:

ИЩЦОВАТА С. С. У. „КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ“, редовно призована, представлява се от адвокат З.О., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „СПЕДСТРОЙ“

Е О ОД , редовно призовано, представлява се от адвокат М.Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Сл. Кр. К., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. О.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. О.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

1

Допусната е техническа грешка в исковата молба, а в описа на приложенията, където е написан номерът на моето пълномощно, всъщност едната осмица е излишна.

Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия, като в същия е допусната техническа грешка на стр. 5-та, ред девети отдолу нагоре, като изречението е „Твърди се също така, че след извършеното междинно плащане изпълнителят е преустановил плащането си…“, като според мен следва да бъде „изпълнителят е преустановил работата си“.

АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба, като поддържам отговора и допълнителния отговор. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ прикани страните към спогодба.

АДВ. О.: Според моя доверител възможност за спогодба има, ако поне четирите къщички да бъдат пуснати в експлоатация и договорът да бъде за останалата част.

АДВ. Б.: Биха могли да се проведат разговори естествено. Трябва да се обсъдят всички елементи на отношенията. Такива разговори многократно са инициирани от страна на моя доверител и са изпращани писма.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

АДВ. О.: Ние самите имаме квалификация като медиатори и може сами да се разберем с колегата Б.. Моето предложение е, като изхождам от перспективата, ако има ново заседание, да бъде наесен и да приеме доказателствата, ако ще има нови доказателствени искания, като през това време ние с колегата ще се положим усилия.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 679/05.04.2022 година, ведно с корекцията на стр. 5-та, ред девети отдолу нагоре, като изречението е „Твърди се също така, че след извършеното междинно плащане изпълнителят е преустановил плащането си…“, следва да се чете „изпълнителят е преустановил работата 2 си“:

Предявен е от СУ «Св.Климент Охридски» срещу «Спедстрой» ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 140 014.02 лева, представляваща сбор от извършени по развален от ищеца поради неизпълнение на ответника договор № 80.09-300/08.12.2014 год. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентския лагер в Университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“ авансово /на 13.09.2018 год. в размер на 84 008.41 лева/ и междинно плащания /на 05.02.2019 год. в размер на 56 005.61 лева/.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство релевирано от ответника «Спедстрой» ЕООД възражение за прихващане със сумата от 140 014.02 лева, представляваща стойността на дължимото на изпълнителя възнаграждение за извършени до датата на разваляне на договора СМР, съгласно приемо-предавателен протокол от 30.11.2019 год., на основание чл.266 ЗЗД.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните по делото са били такива и по договор № 80.09-300/08.12.2014 год. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентския лагер в Университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“.

Със същия, ищецът, в качеството на възложител, е възложил на ответника, в качеството му на изпълнител, доставката и извършване на СМР, определени в чл.1 от Договора, срещу обща цена на изпълнение на обществената поръчка в размер на 233 356.79 лева, без ДДС. Излага, че така договореното възнаграждение било платимо на три части, както следва: авансово плащане – 30 % от стойността на преместваемите жилищни модули в 15 дневен срок от представяне от изпълнителя на фактура за плащането и протокола за откриване на работата на обекта, междинно плащане – по договаряне между страните и след представяне на приемо – предавателен протокол и на фактура на изпълнителя и окончателно плащане – в 30 дневен срок от приемане на работата и представяне на фактура от изпълнителя. Сочи, че на 13.09.2018 год., въз основа на издадена от изпълнителя фактура № 0000004090/18.01.2017 год. ищецът е извършил авансово плащане в размер на 84 008.41 лева с ЗЗД, поради което на основание чл.8, т.2 от договора 3 изпълнителят е следвало да започне работата на 18.09.2018 год. и да предаде обекта завършен съгласно чл.2 от договора – на 30.04.2019 год.

Ищецът сочи, че в договорения срок изпълнителят не е изпълнил предмета на поръчка, като въз основа на приемо-предавателен протокол от 30.11.2018 год., удостоверяващ частично изпълнение и въз основа на фактура № 0000004733/24.01.2019 год., е заплатил на 05.02.2019 год. договореното междинно плащане в размер на 56 005.61 лева, представляващо 20 % от общата цена на договора. Твърди също така, че след извършеното междинно плащане изпълнителят е преустановил работата си и към 16.09.2021 год. са положени 12 бр.ивични бетонни основи на преместваемите къщички с размери 9,3 м/3,3 м, доставени и монтирани 4 бр. преместваеми къщички с размери 9,3 м/3,3 м и височина до корниз 2.45 м., на етап завършени, но без да са включени към ВиК и ел.мрежата, доставена и монтирана 1 бр. с посочените размери и височина на етап външни стени и покрив и доставени и монтирани 4 бр. преместваеми къщички с посочените размери и височина, на етап външни стени и гредоред на покрива, с напълно компроментирани конструкции вследствие външните условия.

Поради продължилата две години и шест месеца забава, възложителят е дал един месец на изпълнителя да довърши работата с предупреждението, че след този срок ще счита договора за развален поради вина на изпълнителя.

Поканата, съдържаща изявление за разваляне на договора и последен срок за изпълнението му, е връчено на ответника – изпълнител на посочения в договора електронен адрес, както и чрез „Български пощи“ ЕАД – на 11.11.2021год. В указания срок обаче изпълнителят не е изпълнил в цялост предмета на сключения договор, поради което и същият е развален поради негово виновно неизпълнение, което разваляне са твърди да има обратно действие. Поради отпадане на основанието за извършените две плащания – авансово и междинно в общ размер от 140 014.02 лева, ищецът претендира осъждане на ответника за връщането им, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД депозира писмен отговор, с които изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са били в облигационни отношение въз основа на договор № 80.09-300/08.12.2014 год.

4 за възлагане на обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и паркоустрояване на студентския лагер в Университетска ботаническа градина – Екопарк Варна“, оспорват твърденията относно срока на договора. Излагат, че съгласно чл.2, ал.3 от договора срокът му започва да тече от подписването на протокола за откриване на работата, което е сторено на 06.01.2015 год. и е съставен нарочен протокол. Счита, че плащането на аванса е свързано със започване изпълнението на договора, а не със срока на договора и осъщественото плащане две години по-късно не променя срока за изпълнение. Релевира се и възражение за погасяване на иска по давност на основание чл.87, ал.5 ЗЗД, която е започнала да тече съгласно чл.2, ал.1 от договора на 30.04.2015 год., която предвижда, че срокът за изпълнение е не по-късно от 30.04.2015 год. Твърди се, че дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.2, ал.3 от договора за определяне на началния момент на изпълнението, то срокът на договора отново изтича през 2015 год., каквато е общата воля на страните. Излага се също така, че дори и при възприемане твърдението на ищеца, че срокът за изпълнение е 224 календарни дни, то същите са изтекли към септември 2015 год., от когато е започнал за тече давностният петгодишен срок.

Оспорва се и твърдението за изправност на ищеца, като възложител по договора, тъй като е извършил авансовото плащане по чл.5 от договора със забава от три години и половина, поради което и като неизправна страна същият няма право да развали договора. Оспорва се и твърдението за договорено между страните, съгласно клаузите на договора, междинно плащане и след като към 2018 год. платеният аванс е бил изчерпан и страните не са постигнали съгласие за последващи плащания, следва да се приеме, че ответникът няма ангажимент за продължаване действията по изпълнение на договора. Довод за неоснователност на иска и на правото за разваляне на договора се черпи и от неоспореното от възложителя – ищец изпълнение по договора, което е прието от него без забележки и подлежи на заплащане, съгласно чл.266 и чл.269, ал.2 ЗЗД. Оспорва твърдението развалянето на процесния договор да има обратно действие и счита за приложима разпоредбата на чл.88 ЗЗД.

В условие на евентуалност, ако се приеме договорът за развален, релевира възражение за прихващане със сумата от 140 014.02 лева, представляваща стойността на дължимото на изпълнителя възнаграждение за 5 извършени до датата на разваляне на договора приемопредавателен протокол от 30.11.2019 год.

СМР, съгласно

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище по наведените от ответника доводи за неоснователност на предявения иск. Поддържа твърдението си, че срокът за изпълнение по договора е свързан с авансовото плащане, осъществено на 18.09.2018 год. и е започнал да тече от 18.09.2018 год., респективно е изтекъл след 224 дни – на 30.04.2019 год., от когато е започнал да тече и давностният срок по чл.87, ал.5 ЗЗД. Твърди с оглед несъответствието между чл.2, ал.3 и чл.2 т.2 от договора, че общата воля на страните по договора е била ищецът да плати аванси едва след плащането му да се започне изпълнени по договора.Поддържа и твърдението, че развалянето на договора има обратно действие, а основанието за задържане на исковата сума е отпаднало с разваляне на договора.Оспорва и твърденията на ответника за неизправността на ищеца, като излага, че е изпълнил задълженията си по договора. Излага също така, че макар и авансовото плащане да е със закъснение, то е прието от ответника, а извършеното междинно плащане сочи и за договорен размер между страните за същото. Оспорва и твърдението за уговорки между истраните да бъдат извършени конструктивни промени в обитаемите модули като сочи, че приемо-предавателния протокол от 30.11.2018 год. е за установяване на междинно свършената работа и доставените материали от изпълнителя по договора и е от значение за определяне на междинното плащане, но не съставлява приемане на работата. Оспорва и твърдението за полезност на извършеното, тъй като нито един от уговорените модула не е изграден напълно и свързан с електрическата и ВиК мрежи и не може да се ползва по предназначение. Поради това, че интересът на възложителят не е удоволетворен, изпълнителят няма право на възнаграждение за изпълненото, а има право да си вземе всичко дадено в изпълнение на договора. Оспорва и направеното в евентуалност възражение за прихващане със стойността на извършените СМР, той като поради разваляне на договора поради виновно неизпълнение на изпълнителя нормата на чл.269 ЗЗД е неприложима.