Решение № 220 от 09.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Стара Загора, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Д.С. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600691 по описа за 2023 година Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивен протест от прокурора при РП-Стара Загора С.С. против присъда № 74 от 10.05.2023 г., постановена по НОХД № 1109/ 2022 г. по описа на РС-Стара Загора, с която подсъдимия В. М. С. е признат за невиновен в това, че на 07.03.2022 год. в град Стара Загора, по ул.“Ген. Гурко“ до № 86 в посока изток-запад е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “БМВ“, модел “Х6“, с регистрационен № СТ 5325 РН след употреба на наркотично вещество - метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство “Дръг тест 5000“ с фабр. № ARPK 0020, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози, поради което го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В протеста се правят оплаквания за неправилност, и необоснованост на присъдата поради противоречие със събрания по делото доказателствен материал. На основание чл. 318, ал.2, вр. ал.1, чл. 334, т.2, вр. чл. 336,ал.1, т.2 от НПК счита, че присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия С. да бъде признаат за виновен в 1 извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение като му бъде наложено наказание съобразно предложеното от него в пренията пред първата съдебна инстанция. В Допълнителни съображения към протеста се развива и още едно оплакване- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при които е постановена присъдата, поради това че при постановяване на определението за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371,т.1 от НПК съдът бил пропуснал да постанови и определение по чл. 373, ал.1 и чл. 283 от НПК като посочи кои протоколи за разпити на свидетели от ДП ще ползва при постановяване на присъдата без да провежда самостоятелно разпит на същите. Счита, че позоваването на показанията на тези свидетели е недопустимо, тъй като представлява нарушение на разпоредбите на чл. 105, ал.2, на чл. 18 и на чл.

292 от НПК/ като в тази насока се позовава на непротиворечива според него съдебна практика/. Освен това намира, че същите не са непротиворечиви и съдът не е следвало да ги кредитира с доверие, тъй като са в подкрепа единствено на защитната теза на подсъдимия, чиито обяснения също са противоречиви. Друго нарушение според прокурора е, че съдът бил отхвърлил искането им за разпит на свидетели по съображения, че е в процедура по чл.

371, т.1 от НПК, което ги лишило от възможността да подкрепят обвинителната си теза с допълнителни доказателства. Такова нарушение представлявало и липсата на определение от съда по искането им за допълнителна фармакологична експертиза.

С писмо от 17.08.2023 г. прокурорът по делото С.С. информира съда, че във връзка с дадените от св.

В.Г.Л.Ш. показания по ДП е образувана прокурорска преписка, в хода на която е снето писмено сведение от същата, което представя по делото, и моли да бъде взето предвид. Като прави подробен анализ на събраните по ДП и по делото пред съда доказателства заявява, че обвинението е доказано по безспорен и непротиворечив начин като прави две алтернативни искания: на основание чл. 335, ал.2 от НПК присъдата да бъде отменена поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд; или на основание чл. 336, ал.1 т.2 от НПК присъдата да бъде отменена като бъде постановена нова присъда, с която подс. С. да бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно 1 г. и 6 лишаване от свобода, 2 което същият да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС/ като бъде приспаднато времето, през което е бил задържан с МН „ЗС“ и МН „ДА“/, както и глоба в размер на 1000 лв.. Освен това да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 8 месеца след приспадане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Пред въззивния съд участващият в делото прокурор от ОП-Стара Загора заявява, че поддържа подадения протест и допълнителните съображедия към него както и направените в него алтернативни искания.

Защитникът на подсъдимия В. М. С., адв.П.К. от АК-Стара Загора взема становище, че протестът е неоснователен като моли за потвърждаване на постановената оправдателна присъда от името на неговия подзащитен.

Взема отношение по наведените в протеста оплаквания като заявява, че не е налице съществено процесуално нарушение поради това, че съдът в разпоредителното заседание не е обявил с нарочно определение кои доказателства от ДП ще ползва. Счита, че при проведена процедура по чл.371, т.1 от НПК не се налага да бъде постановявано нарочно определение, а е достатъчно посочването в определението, че делото ще бъде разгледано п о реда на чл.371, т.1 от НПК, при която процедура съдът е обвързван от ползването на свидетелките показания, събрани по досъдебното производство.

Поради което доводът за недопустимост на ползването на разпитите на свидетелските показания и веществените доказателства от досъдебната фаза понеже не били приети с нарочно определение по чл.283 от НПК, не представлява такова съществено процесуално нарушение. По отношение на другите наведени оплаквания за съществени процесуални нарушения счита, че същите не са съществени такива, които да налагат връщане на делото на предходната инстанция. По отношение на оплакването , че имало назначена допълнителна експертиза, която не е била отменена с нарочно определение заявява, че същата е била поискана от тях, а впоследствие това искане е било оттеглено от тях като такова искане няма и от страна на прокуратурата. Няма отхвърлено искане за разпит на бабата на подсъдимия пред първата инстанция, а има отхвърлено искане за повторен разпит на част от свидетелите без мотиви. По отношение на оплакването за неправилност и необосноваността на присъдата счита, че същ ите не намират почва в доказателствената съвкупност. От една страна – поради позоваването на прокуратурата на разпити на полицейски служители, т. нар. „беседа“, в която 3 обаче се пресъздават дадените обяснения от обвиняемо лице, което според практиката на всички национални съдилища и европейския съд е недопустимо. От друга страна- поради това, че от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства по един безспорен и категоричен начин се установява, че употребяваните от клиента му лекарства дават положителен резултат за метамфетамин при тест с „Дръг тест 5000“. Освен това в нито едно от дадените от подзащитния му обяснения по делото не се съдържа негово изявление за употреба на амфетамин и метамфетамин, само за употребата на трева или марихуана- в период по-голям от 10 дни, но такъв отчетен резултат няма. Намира заключението на вещото лице от назначената по делото фармакологическа експертиза и допълнението към нея за некомпетентно по отношение на извода за това какви вещества е употребявал подсъдимия като счита, че същата следва да бъде възприета само в частта и досежно химическия състав на лекарството Plaquenil. Тъй като в конкретния случай е безспорно установено/ дори и чрез допълнението към заключението на експертизата/, че употребата на това лекарство води до положителен резултат,/ което е посочено и от самия производител на „Дръг тест 5000“, при тези съмнения няма как да се установи по безспорен категоричен начин употребата на амфетамин или метамфетамин от страна на подзащитния му.

Поради което и с оглед на това, че нито една присъда не може да почива на предположения, счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд, е постановил оправдателна присъда в конкретната ситуация.

Подсъдимият В. М. С. поддържа казаното от защитника си и също моли за потвърждаване на присъдата.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 1109/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията в протеста и допълнението към него, и след анализ на мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема за установена приетата от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка като намира подадения протест за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Досежно наведените в протеста оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения въззивният съд намира, че не е налице нито едно от тях.

4

На първо място, съдът в разпоредителното заседание при проведена процедура по чл.371, т.1 от НПК не е длъжен да обяви с нарочно определение кои доказателства от ДП ще ползва. Поради което не се налага да бъде постановявано нарочно определение, а е достатъчно посочването в определението, че делото ще бъде разгледано по реда на чл.371, т.1 от НПК, при която процедура съдът е обвързван от ползването на свидетелките показания, събрани по досъдебното производство. Поради което доводът за недопустимост на ползването на разпитите на свидетелските показания и веществените доказателства от досъдебната фаза, които не били приети с нарочно определение по чл.283 от НПК, не представлява такова съществено процесуално нарушение. По отношение на останалите наведени в протеста оплаквания за допуснати процесуални нарушения свъззивният съд също намира, че същите не са такива, които да налагат връщане на делото на предходната инстанция, поради това, че не са съществени: По отношение на оплакването, че имало назначена допълнителна фармакологична експертиза, която не е била отменена с нарочно определение от протоколите по делото е видно, че същата е била поискана от защитата на подсъдимия, но впоследствие това искане е било оттеглено, и макар да няма четено нарочно определение в тази насока, не е имало възражение или искане от страна на прокуратурата за изпълнение на такава експертиза. Съдът е отхвърлил исканенията за разпит на бабата на подсъдимия и за повторен разпит на част от свидетелите, разпитани по ДП, но това не е мотивирано с обстоятелството, че делото се разглежда по реда на чл. 371, т.1 НПК, както с етвърди в протеста, а с това, че същите не са необходими. С оглед на което с нищо не са били нарушени правата на страните в процеса. Съдът е в правото си да преценява кои искания са необходими за правилното изясняване на делото, и кои няма да допринесат с нищо за това. В протеста също не са направени такива. По отношение на показанията на свидетелите полицейски служители, които според постоянната до момента съдебна практика на съдилищата са допустими, но само досежно обстоятелства, които те са възприели лично, и то само ако същите не са извършвали действия по разследването, съдът правилно е посочил в мотивите си, че същите са допустими. Поради което е обсъдил показанията на св. Н.Д. и Ж.С., както и тези на св. С.Н., които са очевидци на случилото се – на проверката на подсъдимия като водач на МПС и на тестването му за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.

5

Първите двама в разпита им на ДП са заявили, че са тествали подсъдимия, защото се усъмнили, че е неадекватен, а пред съда – че са го спрели, защото е криволичел с автомобила си. За външния му вид и други признаци или белези за употреба на наркотични ващества не са съобщили нищо и при двата си разпита.

По отношение обосноваността на присъдата:

Правилен и обоснован е направения от съда извод, че по делото не са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, от които да се приеме за безспорно установено по несъмнен начин, че подсъдимия В. М. С. следва да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, а именно това по чл. 343б, ал.3 от НК.